Елиана Масева: В клопката на… Лианите

– Какво е политическото значение на отказа на Минчо Спасов да разгледа бюджета на ДАНС и МВР заради „Лиана“?
– Не бих квалифицирала това като отказ на Минчо Спасов. Това е по-скоро решение на опозицията. Вътрешната комисия работи по тези теми и настоява да бъдат разсекретени някои документи, които имат съществено значение за сигурността и обществения ред в Република България. Когато изпълнителната власт не изпълнява решенията на парламента, това от политическа гледна точка означава, че изпълнителната власт не желае да станат достояние факти, които уличават някоя политическа сила или конкретна личност в неправомерна дейност. Според нас политическата корупция е забранена тема за управляващите, засекретяват се почти всички доклади, които се превръщат в класифицирана информация и ако ние със средствата на парламентаризма, не правим усилия тази порочна практика да бъде разбита, това би означавало, че ние не изпълняваме основното си предназначение. Управляващите крият от обществото тези факти, за да може да прикрият и престъпленията на свързаните с тях престъпни групи и да отричат, че в България престъпните групировки имат тясна връзка с властимащите, с други думи – да отричат олигархичното управление и да не предприемат каквито и да е действия и мерки срещу престъпността по високите етажи.
– Изненадващо ли е, че Минчо Спасов в случая подкрепя действията на опозицията?
– В качеството си на председател на комисията Минчо Спасов се ръководи от принципи, а не от партийни решения. За мен най-добрата политика е принципната и мисля, че той спазва точно това правило.
– Какво следва сега? Бюджетът така или иначе ще бъде гласуван…
– Именно. Едва ли бихме могли с въпросното си действие да се противопоставим на зле структурирания бюджет, както и на структурите, които се занимават с националната сигурност – и МВР, и ДАНС, и НРС, и НСО и т. н. По-важното е това, че благодарение на своето мнозинство управляващите ще наложат приемането на тези бюджети в едни нереформирани структури, които работят без стратегия за национална сигурност, без обновена стратегия за борба с престъпността и резултатът ще бъде нулев. А най-лошото е, че последиците за България ще бъдат в дългосрочен план.
– Защо не се позволява осветляването на „Лиана“, след като вътре няма имена на министри?
– Всеки отказ да се осветли каквото и да било означава, че са налице тайни, които могат да компрометират управляващото мнозинство. Един нормално мислещ човек не може да си обясни това по някакъв друг начин. А от политическа гледна точка, за нас това означава и нещо допълнително – скоро състоялият се конгрес на БСП, предстоящите
парламентарни избори – тази свята връзка между БСП, ДПС и НДСВ не следва да бъде нарушавана, тъй като може да окаже негативен ефект и върху предстоящите избори. Единственият резултат, по който може да се съди за волята на едно политическо мнозинство за борба срещу корупцията и престъпността, е броят на осъдените. Аз продължавам да твърдя, че по времето на настоящото управление в България няма осъдени за тежки престъпления, няма разбита нито една престъпна група и нито един от малобройните процеси за корупция не е завършил.
– От ОЛАФ казват, че от евро-фондовете са източени между 10 и 100 млн. евро и няма нито един осъден за това…
– За да има осъдени, първо трябва да има воля. При положение че няма осъден, то значи, че между управляващите и престъпниците има симбиоза. България е единствената държава – членка на ЕС, която освен най-бедна, е и нарицателно за най-престъпна.
– Във връзка с това, как ще коментирате думите на премиера, че умишлено се гради негативен имидж на България. Кой го градинякой отвън ли или опозицията?
– Това е позиция на политическа слабост. Пак ще повторя, че един имидж се гради според резултатите. Ако някой от подобно изказващите се има други аргументи, трябва да ги докаже чрез конкретни примери. България гради имиджа си според това, което се случва в нея, а не според оценките за това, което се случва, без значение, дошли отвътре или отвън. Когато фактите говорят, нито един политик от управляващото мнозинство, не би могъл да ги опровергае.
– Няма нито един осъден по повод разграбените еврофондове, но за сметка на това се оказа, че съдебната система действа много ефективно по делото на Румен Петков, който вече е признат за невинен. Как става това?
– Лошият имидж на съдебната система се дължи и на точно такива актове. Когато за цялото общество беше ясно, че Румен Петков е издал агент или сътрудник, за съда пък това се оказа недостатъчно, за да се мотивира присъда. Доста лош пример за това как се осъществява политически чадър на политици, които, разбира се, са от кръга на управляващите. И сега може би ще бъдем упреквани, че ние всъщност създаваме образа на България като държава, която не преследва очевидни престъпления.
– Не са ли малко уклончиви министър Миков и Румен Петков относно разработката „Лиана“? Единият казва, че няма спомени да се е споменавало името на министър Чакъров, а другият просто не отрича категорично…
– В техни ръце е справката и оперативното дело. Да, много е учудващо, че те не си спомнят, тъй като вероятно са се запознали много добре. Това, че са налице противоречия, показва, че тяхната уговорка е въпросното дело да не излезе на бял свят. Най-лесно щеше да бъде просто да го предоставят на вътрешната комисия, за да прочетем имената, иначе ние се запознахме и без това, чрез многото разговори, които се наложи да проведем. Това, че на генерал Танов му е било неудобно да иска разработка срещу неговите началници, когато е разбрал, че е изтекла информация и не са могли да открият трезор, в който са се събирали пари от тяхната корупционна дейност, за нас означава много… Означава например, че има огромен страх, освен познатите имена, по делото „Лиана“ да излязат и имената на други ръководни фактори в МВР, които са компроментирали една разработка, която щеше да бъде пример за това как в България се осъществява политическа корупция. Ние многократно заявихме, че желаем всички разработки по отношение на партии, които разкриват механизъм за облагодетелстване и за неспазване на правилата, да бъдат извадени, за да може политическата система да си направи съответните изводи и обществото да бъде осветлено по отношение на това, което само подозира.
– Какво мислите относно предложението за амнистия на 3000 затворници?
– Това се случва в един изключително неподходящ момент. Освен това не съм се запознала с точните критерии кои точно затворници искат да освободят. Това предложение също е обвито в тайна, по темата има само бегли коментари. Мисля си обаче, че когато в една държава престъпността е в своя апогей, когато нито се залавят, нито се санкционират дори и битовите престъпници, когато хората се страхуват да излизат вечер, защото не знаят какво ще се случи с живота и имуществото им, да се предприема една такава мярка е по-скоро израз на политическа недалновидност.