ЕКОЛОГИЯ ЗА КОРИСТНИ ЦЕЛИ

„Натура 2000“ – кодовото наименование, което взриви част от българската общественост по една-единствена причина – некомпетентност, безотговорност и чиновническо високомерие на правителството, в частност на Министерството на околната среда.
„Натура 2000“ е европейска програма за защита на биологичното разнообразие – птици, животни и растения, над 300 вида, обхванати в специален списък. Програмата е разработена в изпълнението на две директиви – директива за птиците и за хабитатите (местообитанията). И програмата, и директивите са документи на Европейския съюз и неговите членове са длъжни да ги изпълняват. Това задължение е прието доброволно и е съпроводено с участие на представители на всички страни в обсъжданията както на документите, така и на процедурите по тяхното прилагане. Няма да коментирам целесъобразността и необходимостта от тези мерки. Те очевидно са необходими, заради бездуховните и лишени от ценностна система хора и за да обединят усилията за опазване на природата, която няма граници и не е монопол на хората, които живеят в отделните държави.
България е сред първите страни в Европа с изключително богато биологично разнообразие. Това е предимство, което с нарастването на екологичната култура на хората може да бъде източник на просперитет и високи доходи. За да се осъзнае това, е нужна целенасочена политика и информация, каквито липсват.
Защо „Натура 2000“ предизвиква толкова вълнения? Причините са няколко:
Защото хората нямат информация за смисъла и целта на програмата; за критериите, по които териториите се включват в мрежата за защита; за ограниченията, които налага; за възможностите, които създава; за механизмите за компенсиране в случаите на накърнени интереси и др. По „Натура 2000“ се работи от 2002 г. В пълно мълчание и задкулисно.
МОСВ мълчеше не само поради липса на кадри и чиновническо високомерие, а и поради защита на определени интереси. През тези години в бъдещи места от „Натура 2000“ се разреши несъобразено с особеностите на местностите строителство. Построиха се ВЕЦ-ове, изникнаха грандомански строежи в крайморски зони, разруши се никополското плато, одобри се „Супер Боровец“ и др. Във всички случаи фирмите се протежираха или в тях участваха лица от НДСВ и ДПС. В резултат уникални местности са безвъзвратно загубени за българската природа.
Защото обективните научни критерии, заложени при определяне на мрежата, демонстративно се пренебрегват от управляващите. Няма принципност и равнопоставеност при включването на защитени територии. Неправителствените организации, прилагайки критериите и съобразявайки се с редица инвестиционни решения на предишното правителство, предложиха обхват на защитените територии от мрежата от 33% (по тяхно твърдение това е минималният процент). След заседание на Съвета по биологично разнообразие към МОСВ, в който преобладават представителите на администрацията, под натиска на представителите на Нихат Кабил процентът става 23. Изключени са територии от Западните Родопи, Сакар и др., където са интересите на дърводобивните фирми от обръча около ДПС. След заседание на триумвирата – лидерите на управляващата коалиция – процентът (по информация от пресата) спада на 16. Под натиска на депутати с интереси в съответните райони са изключени територии от Западна Стара планина, горите на Симеон Сакскобургготски в района на Бели Искър и др.
Защитата на мечките от 70% спада на 20%. Местообитанията на царския орел, защитен вид в Червената книга, са изключени. Примерите са много. Очевидно при демонстрирането на партийни пристрастия е много трудно да убедиш протестиращите защо техните земи остават в мрежата, и особено когато обявяващи се за пристрастени към опазването на околната среда известни политици правят всичко необходимо, за да бъдат изключени техните гори и др. местности от мрежата.
Защото МОСВ и конкретно министърът на околната среда и водите нямат категорична и ясна позиция. Всичките усуквания както на министъра, така и на говорителите на министерството показват, че министерството не изпълнява функциите, за които е създадено и че решенията за екологичната политика се вземат не само извън него, а и извън правителството. Правителството, както в много случаи досега, само ще препотвърди решението на триумвирата. Тази позиция само налива вода в мелницата на евроскептиците, защото европейските органи, осигуряващи прилагането на „Натура 2000“, ще принудят България да изпълнява задълженията си и изключените територии ще бъдат върнати в мрежата. Тук обаче европейските органи са предвидили защита и не допускат никаква дейност, докато не се изясни статутът на територията. Това е въпрос, който МОСВ трябва да направи достояние, както на обществеността, така и на партийните функционери с инвестиционни апетити.
Защото МОСВ и МЗГ нямат ясна позиция и критерии за компенсиране на собствениците, чиито земи попадат в мрежата. Нещо повече, двете министерства са задължени да осигурят максимални компенсации както от европейски източници, така и с адекватно участие на държавата. Отказът на информация по този изключително важен въпрос с основание засилва недоверието към правителството.
Не твърдя, че изчерпвам причините за вълненията. Специално внимание заслужават протестите и конкретните претенции във всеки отделен район, които никъде не са спонтанни и са добре организирани. И тук неясната и уклончива позиция на правителствените представители не помага да се решат проблемите.
Нужна е пълна информация и прозрачност в действията на правителството. Трябва да се прилагат единствено научни европейски критерии при определяне на мрежата, елиминиране на партийните пристрастия и интереси, компенсиране на засегнатите от ограниченията. Само честното и обективно процедиране на всички етапи на създаване и опазване на мрежата от защитени територии може да мотивира хората да участват в този европейски проект. Без тяхното участие той е обречен на провал. Вината ще е на тройната коалиция, но вредите ще са непоправими.