Г-жо Михайлова, защо ДСБ избра тъкмо момента след първия тур на частичните местни избори, за да призове десните сили за общи опозиционни действия?
– Ще ви кажа нещо, което публично не сме заявявали. Смятахме, че такова партниране би трябвало да се получи, без да е необходимо да се говори пред медиите. В началото на работата на 40-ото Народно събрание на ниво заместник-председатели на група предложихме на колегите от ОДС да съгласуваме общи действия, тъй като нито те, нито ние имаме достатъчен брой народни представители, за да предприемем определени инициативи. Като например внасяне на проект за създаване на временни комисии, искане на вот на недоверие, сезиране на Конституционния съд или инициатива за започване на промяна на конституцията. В такива случаи се изискват 48 или 60 народни представители.
Тогава не можа да се получи сработване. Имаше само отделни инициативи с демонстративно оставяне на подписки, при които се казваше “ами, ако искате подпишете…”. Смятаме, че за такива сериозни неща трябва да има един предварителен работен механизъм, в който всяка една от политическите сили да каже какво би желала да се случи, и да се подготвя общ документ.
Сега след изборите ще бъде глупаво да се отлага тази възможност. В крайна сметка имаме много голямо управляващо мнозинство на БСП, ДПС и НДСВ и за да бъдат предприети определени действия, трябва да има синхрон между парламентарните групи. Затова трябва да се обръщаме към всички.
В момента водим такива разговори и с депутатите от ОДС и БНС за събиране на подписка за създаване на временна комисия в парламента, която да разследва финансирането на БСП от терористичния режим на Саддам Хюсеин.
Казвате “работна група”. Означава ли това, че ДСБ не се надява на обща парламентарна група с други десни партии, което впрочем бе предложено от Надежда Михайлова още след парламентарните избори?
– Не, не говорим за обща група, просто няма как. Според нас това е безсмислено. Нямаме намерение да губим своята идентичност и своите политически позиции. Още повече че виждаме всичките проблеми, които имат другите парламентарни групи в опозиция. Когато говорим за работна група, нямаме предвид дори тя да не бъде с един и същи състав. В зависимост от случая и от експертността на народните представители те ще могат да съгласуват общите ни действия.
Ще има ли партии, изключени от това сътрудничество? Или коалиционни партньори в ОДС или БНС, които не са желани от ДСБ? Някои десни лидери вече приеха протегната ръка…
– Ние ще им предлагаме да се включват, когато смятаме да предприемем нещо, което изисква по-широка подкрепа. Не бих казала, че ще изключваме възможността да се подкрепи определена инициатива. Ако говорим за по-големи неща, като промяна на конституцията например, добре известно е , че там даже трябва да се търси много по-голямо сътрудничество от това на опозиционните гласове. Става въпрос за квалифицирани мнозинства.
Според политическата програма на ДСБ следващата ви цел е успешно представяне на партията на президентските избори догодина. Възможна ли е обща кандидатура на десните партии?
– Мисля, че още е много рано да се говори за това как ще се явяваме на изборите за президент. Има почти цяла година дотогава. В момента правим анализ на местните избори. Разбира се, предстои обсъждане и вземане на определени решения.
Лидерът на СДС Петър Стоянов каза в телевизионно интервю, че десните партии не са узрели за обща кандидатура на президентските избори.
– Много по-важно е да се обединят избиратели. Автоматичното събиране на политически лидери не води до нарастване на подкрепата. Ние видяхме колко е грешна тази коалиционна политика, която провеждаше ОДС както на парламентарните, така и на местните избори. Ние им го казахме, макар че тогава звучеше малко странно. Но резултатите показаха, че ако просто събереш няколко партийни лидери, които да застанат зад някой кандидат, не води до събиране на вот, а много пъти предизвиква отлив на гласове. Наистина е рано да се говори какви формули за сътрудничество ще търсим. По-важно е другото, което ДСБ смята да прави. Ще се занимаваме преди всичко с проблемите на страната. Ще бъдем много категорична опозиция на управлението на Сергей Станишев. Това са първите ни задачи. И ако ние ги пропуснем, като се занимаваме само с това как ще се явим на изборите, едва ли ще има добър резултат.
Всички са доста скептични по отношение на това как ще се сработят Иван Костов и Петър Стоянов. Знае се, че конфликтът между тях не е от вчера…
– Не е въпрос на личностен конфликт, а на политически позиции. ДСБ е категорична опозиция и на това правителство, и на предишното. Ние смятаме, че НДСВ е партия, която пусна бившите комунисти във властта, и тук се разминаваме с позициите, които бяха отстоявани и се отстояват от г-н Стоянов. Той виждаше още през 2001 г. свой партньор в лицето на Симеон Сакскобургготски.
Как се прави категорична опозиция, или как се стига до реални действия и резултати с по-малко от 50 народни представители?
– От началото на работата на новия парламент, макар че ДСБ има само 17 депутати, участваме доста активно в политическия дебат. Това се признава вече от политическите анализатори и дори от опонентите ни. Важното е да не се боиш да поставяш острите проблеми на деня, да заставаш срещу управляващите и да посочваш грешките им. Има теми, по които, разбира се, ние нямаме притеснение да гласуваме заедно с управляващите. Това са темите, свързани с членството ни в НАТО и с интеграцията на страната ни в Европейския съюз, както и с възможните промени в конституцията.
Какви ще бъдат ясните послания към избирателите ви, с които толкова разчитате да върнете доверието им?
– Решително и смело отстояване на позициите ни. Вече започнахме с поставяне на много острите теми за ценовия шок и престъпността. Това е актуалното в момента и то вълнува хората. Недостатъчното повишаване на доходите, заетостта в страната, квалификацията на хората – това са важните теми за гражданите. А не кой или какъв ще бъде кандидатът ни на президентските избори.
Сред десните политици, пък и не само сред тях, се появи съмнението, че се повтаря сценарият от 1996-1997 г. с краха на неуспешното управление на правителството на Жан Виденов. Вие намирате ли прилики с това, което се случва в страната сега?
– Ако бъдем достатъчно категорична опозиция, мисля, че е възможно да се случи нещо подобно. В никакъв случай не твърдя, че ще е същото.
Десницата не се ли опитва да преповтори точно този опозиционен модел в опитите си да се обедини?
– Опитите да се обедини опозицията, или по-скоро да единодейства, са свързани с много лошото управление на страната. Това правителство стартира не само с много ниско доверие, но и с изключително много гафове за малкото време, в което управлява. Никога историята не се повтаря изцяло. Би било смешно да се мъчим да повтаряме всичко, което се е случило през последните години. В момента България е член на НАТО и е пред членство в ЕС. Има валутен борд и стабилен лев, което се дължи в голяма степен на нашия кандидат за местните избори г-н Гаврийски. Не би могла да се повтори зимата на 1997 г. и никой, поне в ДСБ, не си прави такива илюзии. Но има тежки проблеми в управлението, които рефлектират върху живота на хората. Хората трябва да видят в наше лице алтернатива. Иначе не бихме могли да постигнем успех.
Защо лидерът на ДСБ Иван Костов не се появи на пресконференциите вечерта след първия тур на кметските избори?
– Няма никаква интрига или загадка, това беше предвидено. Условията на БТА бяха такива, че само пет души можеха да присъстват на пресконференциите. Няколко дни преди това бяхме дали списъка с имената на хора, които основно бяха ангажирани с кампанията.
ДСБ оцени добре участието си в кметските избори в София. Но за първи път от 15 години насам столицата няма да има син кмет, нито дори син кандидат, който да участва в балотажа. Къде е границата между доброто представяне и реалната загуба?
– За съжаление дори в последните дни и часове хората около другия десен кандидат Минко Герджиков не направиха решителната стъпка да оттеглят неговата кандидатура и да подкрепят Светослав Гаврийски. Видимо беше, че той е печелившият кандидат.
А ДСБ даде ли им такава възможност?
– Да, тази възможност беше дадена дори с призиви и на младежите от СДС, и на хората от Демократическата партия. Видяхме катастрофалния резултат на Минко Герджиков. Ако бяха направени решителни стъпки от страна на СДС, може би резултатът щеше да е друг. Просто сред демократите в София щеше да има много по-голяма увереност, че е възможно не само да се отиде на балотаж в София, но и да се победи.
Все пак петте процента на Минко Герджиков нямаше да стигнат да изместите на балотажа кандидатката на БСП Татяна Дончева…
– Нямаше да стигнат, но не става въпрос за механично добавяне на проценти. Щеше да има много по-голям и ентусиазъм и мотивация за избирателите да отидат да гласуват.
Категорично ли призовавате вашите членове и симпатизанти да не гласуват на втория тур на изборите в София?
– Не сме отправяли такъв призив. Ние показахме нещо друго и го казвам и днес. Не виждаме кандидат, зад който можем да застанем на балотажа.
Но все пак не им казахте да гласуват по съвест и да не се отказват от демократичното си право на вот…
– Привържениците ни са достатъчно разумни граждани със собствено мнение. ДСБ се създаде от хора със силна гражданска позиция и трудно могат да бъдат командвани в една или в друга посока. Те ще преценят как да постъпи всеки един от тях.
Кои кандидати за кметове подкрепя ДСБ на балотажа?
– Вече дадохме подкрепата си там, където има десен кандидат, който приема нашите виждания за типа политика. В Русе заставаме зад кандидата на СДС. Има такъв кандидат в Пещера и в други градове, където избраникът на десните беше подкрепен от самото начало и от нашите структури.