Екатерина Михайлова: Съветът за електронни медии се обезличи

Водещ: Сега ще продължим с Екатерина Михайлова с продължение на тема от миналия брой, а малко по-късно след пет минути очакваме участието на Иво Атанасов, който е председател на медийната комисия в парламента заради Съвета за електронни медии и кризата на доверие, която специално опозицията декларира към този регулатор. Сега, г-жо Михайлова, може би за контрола върху Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
Екатерина Михайлова: Добър ден. За контрола върху ДАНС това, което мога да кажа като развитие, защото всяка седмица се занимаваме с този въпрос и за съжаление от половин година контрол върху тази агенция няма. Но миналата седмица имаше като че ли надежда нещата да се развият позитивно. А именно управляващи и опозиция да постигнат съгласие за създаване на две комисии – едната постоянна, другата подкомисия, на паритетен принцип между управляващи и опозиция за контрол не само върху ДАНС, но и върху другите специални служби – като Военно разузнаване, НСО и НРС. В последния момент в петък изведнъж се разбра нещо, което взриви тези преговори. А именно, че управляващите казват добре, нека да е на паритетен принцип, т.е.наравно управляващи и опозиция, но за да имате достъп и въобще комисията да разглежда особено важни разработки на спецслужбите, трябва да има изрично решение на целия парламент. Т.е. мнозинството ще решава дали може нещо да се проверява или не, което абсолютно обезсмисля създаването на подкомисии или постоянна комисия, обезсмисля възможностите за контрол. Затова именно в петък представителите на опозицията се събраха и решиха, че ако това не се промени, ще бойкотираме създаването на тези комисии, защото практически това няма да са комисии за контрол, а ще бъде едно украшение, с което управляващите само да отчитат дейност, а всъщност такава да няма.
Водещ: Т.е. вие смятате, че опозицията по никакъв начин няма да бъде представена в създаването на ансамбъл от контрольори.
Екатерина Михайлова: Аз се надявам, че управляващите ще отстъпят и ще оттеглят това свое предложение, за да може да се проверяват различните разработки само с решение на пленарна зала, където е ясно какво е мнозинството. Ако това не се направи, наистина опозицията няма място в такива комисии. Те просто няма да бъдат контролни комисии, те ще бъдат при…
Водещ: Ще ви дам възможност да изкажете мнение за състава на Съвета за електронни медии, който беше попълнен през седмицата и за това как пък беше представена в тази регулаторна институция. След малко ще чуем и г-н Евтим Костадинов по въпроса, който събуди недоумение от гледна точка на двойния стандарт, проявен от Съвета за електронни медии. Тук вече е и г-н Атанасов, така че може да диалогизирате. Добър ден.
Иво Атанасов: Добър ден.
Екатерина Михайлова: Добър ден и на г-н Атанасов. Разбира се, опозицията не е представена по никакъв начин в СЕМ. Но ние протестирахме за нещо друго, което е повече от това дали опозицията я има в този регулаторен орган. Проблемът е много по-тежък със състоянието на медиите. Ние сме изключително разтревожени и го казахме по време на пленарно заседание. Едно изследване сочи България като страна с най-големи ограничения на свободата на словото. Това стана факт преди около две седмици. Говорим за изследване авторитетно в рамките на ЕС. Никога България не е била в такава класация от времето на демократичните промени, искам да направя уточнение, защото ако говорим за тоталитарното време, нещата са съвсем различни. И именно оттам идваха нашите възражения срещу избора на мнозинството. Практически се избират и бяха избрани двама бивши членове на СЕМ. В същото време виждаме, че България е зле с медиите, т.е. свободата на словото не е на необходимото ниво. Освен СЕМ в годините просто се обезличи. Никой вече не се обръща към тях за сериозно съдействие. Аз си спомням, че имаше години, не много далеч, когато виждахме ли някакви нарушения, нещо, което скандализираше и обществото, имаше много сигнали до СЕМ за реакция, за намеса, за това да има една нормална медийна среда. Сега вече просто знаем, че каквото и да направим, СЕМ просто няма да се занимава толкова сериозно, те просто вече загубиха, поне това е нашата оценка и това, което сме чували и сред ваши колеги, загубиха авторитет и в гилдията, загубиха авторите и сред обществото. Именно това бяха възраженията, а не толкова има или няма представител на опозицията.
Водещ: Преди да отговорите, г-н Атанасов, нека да чуем разсъждения по принцип за проблема с това, че след като стана известно, че членове на регулаторния орган са били сътрудници на ДС, бе освободен само Людмил Стайков, известният кинорежисьор и по-скоро се отвори един проблем, свързан с положението на принадлежащите на разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана, както навремето се е казвало това управление. Нека чуем мисли по принцип по този въпрос на г-н Евтим Костадинов, който оглавява Комисията по досиетата. Как разсъждавате върху този проблем, доколко той беше допустим? Г-н Костадинов, моля ви да се включите, слушаме ви.
Евтим Костадинов: Аз благодаря за включването и с няколко думи само ще коментирам. Това, което работи нашата комисия, е в съдържанието на самото заглавие на закона. Т.е. ние имаме две основни задължения. Едното задължение на комисията на комисията е да разкрива документите и да обявява в принадлежност физически лица, които са били в съпричастност с висшите служби на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. А второто ни задължение е да направим специализиран архив. Съгласно първото задължение ние на база, повтарям, изключително на документи обявяваме стриктно в строго определен ред тези физически лица, за които има документи, за които всъщност е указана принадлежност към бившите служби на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Именно в този казус, когато разглеждахме СЕМ, се оказаха тези два случая. В случая по чл.26 от Закона за СЕМ, когато е бил създаван този текст, не е включен коректно и разузнавателните служби на Българската народна армия. Именно по този въпрос възникна и спорът в публичното пространство.
Водещ: Ако законът не е бил достатъчно прецизен, как сега, от кого да се разреши този проблем. Работа ли е на СЕМ да взима двойствени решения, доколкото той е създаден по същия този закон?
Евтим Костадинов: Аз не мога да коментирам. Все пак СЕМ са си самостоятелна комисия и (…) могат да вземат по принцип решения и да поемат своята отговорност. Знаете, че нашият закон, по който работи комисията, е създаден през 2006 г. и както виждате, съвсем коректно, точно са изписани наименованията и вътре дори в самите текстове са изписани по кои всъщност служители, т.е. щатни и нещастни служители и секретни сътрудници ние обявяваме принадлежност на физическите лица. И бих казал, че съвсем коректно и имаше достатъчно време, примерно да се направят допълнителни и в който и да е друг закон, не само за СЕМ, т.е. да отговаря на съвременното законодателство, за да бъде в унисон и с нашия закон.
Водещ: Аз това не го разбирам. Какво означава СЕМ да отговаря на съвременното законодателство? Че нещо се е случило в обществото, то се е променило и това да бъде без критерии.
Евтим Костадинов: Ако тука в публичното пространство се прокрадна думата „в духа на закона“, все пак ние трябва да спазваме и правилата, и така както са изписани текстовете в законите. Коментирам специално чл.26 от Закона за СЕМ. Т.е. той не е съвсем в контекста на нашия закон. Нашият закон много по-точно, много, както винаги съм използвал думата перфектно, са изписани тестовете, по които ние разглеждаме документите и обявяваме в принадлежност. А в този чл. 26 от Закона за СЕМ съвсем по друг начин са изписани длъжностите, по които се обявява..
Водещ: Добре. Разсъждавайте върху това, от гледна точка на Закона за радио и телевизия има ли еднаква позиция между агентите от Държавна сигурност и тези на разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана, както се е казвало навремето?
Евтим Костадинов: Значи, с две думи, това са две различни ведомства. Едното е към Министерството на вътрешните работи, едното е към Министерството на народната отбрана. Тези две служби са изпълнявали съответно своите задачи и са се отчитали съответно на двама различни министри. Но в крайна сметка законодателят и аз знаете, че бях член на вътрешната комисия съвсем предвидливо е предвидил и е вкарал и в самия текст на заглавието на нашия закон тези две разузнавателни служби.
Водещ: И какво? Има ли разлика между тях? В положението на тези хора, които са били в тях.
Евтим Костадинов: В поставените задачи, съответно и в начина, по който са се отчитали, съответно има разлика в правен аспект. Друг е вече в друг аспект, събрано в онзи смисъл в кого всъщност са обслужвали. Знаете, че в тогава действащата конституция всичко е било в контекста за обслужването на чл. 1.
Водещ: Т.е. всичко е било в конвейера, така да се каже?
Евтим Костадинов: Така да се каже, да.
Водещ: Г-н Костадинов, понеже знам, че не сте в София, нали така?
Евтим Костадинов: Точно така, да.
Водещ: Кажете само с две изречения как продължават вашите проверки в следващите седмици? Какви са очакванията?
Евтим Костадинов: Може би в най-кратко време ще излезем с решение за Агенцията по туризъм, активно работим в най-кратко време се стараем да излезем с проверките за националната телевизия и Българското национално радио и в този контекст продължава нашата работа.
Водещ: Благодаря ви за участието.
Продължаваме с коментара на Иво Атанасов. Вашите заключения от поведените обсъждания, даже беше изписано някъде, че вие сам не сте доволен от начина, по който върви медийната регулация. В какъв смисъл?
Иво Атанасов: Ако искате да говорим първо за досиетата, тъй като досега бяха засегнати две теми – едната за досиетата, другата за избора на нови членове на СЕМ. Веднага искам да кажа, без да съм специалист по темата, че за мен не е укоримо поведение да си принадлежал към бившите служби, тъй като службите са си служби независимо за кои строи става дума и за коя държава. За да съществуват навсякъде по света, очевидно има смисъл от тяхното функциониране. Но законът си е закон, и доколкото в медийния закон е записано, че не може да има членове на СЕМ, които са принадлежали към бившата ДС, от тази гледна точка смятам, че Съветът за електронни медии е взел правилно решение за освобождаването на академик Людмил Стайков от своя състав. Доколкото Милен Вълков е бил разузнавач в разузнавателното управление на МНО, което не е посочено изрично в Закона за радиото и телевизията, смятам, че от тази гледна точка той остава в СЕМ, въпреки че съществува в доклада на комисията, оглавявана от г-н Евтим Костадинов. Но едва ли това е основната причина за проблемите в медийната среда, по-скоро има една дестабилизация…
Водещ: Има проблем, до каква степен съветът, който е създаден по този закон може да взема такива решения?
Иво Атанасов: Вие го познавате акад. Стайков, можете да видите какви решения е гласувал и вярвам, че ще се убедите, че изобщо принадлежността му някога към службите не му е повлияла върху начина, по който е работил в СЕМ.
Водещ: Не говорим за него…
Иво Атанасов: Но по-скоро тук имаше едно дестабилизиране на органа, поради това че близо година не беше направена ротацията, обновлението, предвидено в закона. Знаете, че мандатите на двама членове от парламентарните квоти и на един от президентските изтекоха още през миналата година. И президентът назначи през януари своя нов човек в СЕМ, но парламентът направи това едва тази седмица, а указът на президента и решението на парламента влизат в сила едновременно, така че по вина на Народното събрание СЕМ не беше в стабилна позиция цяла година.
Водещ: И защо?
Иво Атанасов: Като прибавим и досието на един от членовете, което също стана проблем, виждаме, че нестабилността не позволяваше на СЕМ да изгражда онзи авторитет, за който говори г-жа Екатерина Михайлова. Няма квоти на опозиция и на управляващи в СЕМ, но в края на краищата, за да се приеме едно решение, което и да е то, трябва да гласуват 121 човека. Така че важно е да съвпадне позицията на две или на три парламентарни групи. Даже две парламентарни групи не могат да изберат, не могат да приемат едно решение.
Водещ: Тоест, вие сте извършили много мъчни консултации, за да работите по уреждането на кадрите на СЕМ, така ли?
Иво Атанасов: Тези разговори са над моето ниво, тъй като аз не правя медийната политика на БСП, нито съм в ръководството на ПГ, но съм свидетел на това, че…
Водещ: Тогава, подайте си оставката.
Иво Атанасов: Като какъв.
Водещ: Като председател на комисията.
Иво Атанасов: Аз съм си подал почти всички оставки. Следващата неделя ще отстъпя поста на председател на БСП в Кюстендил, но не смятам, че работя и /…/ този пост, единствен, който ми е сега останал за още няколко месеца.
Водещ: Съгласете се, че там винаги е имало моралния проблем за това как регулаторът стои в публичността…
Иво Атанасов: Знаете ли, аз съм много наясно с моралните проблеми и ако съм си подал партийните оставки, съм ги подал точно, за да покажа, че освен борбата за постове, има и борба за принципи. И смятам, че не съм от хората, които не отстоявам принципи в българската Конституция /…/ в моята политическа партия.
Водещ: В конкретния случай как защитавате вашите принципи?
Иво Атанасов: Аз това, което можех да направя, е да настоявам да стане ротацията по-бързо. Това не можа да се случи, но не означава, че аз не съм правел усилията, които са на моето ниво. Въпросът се решава над моето ниво, защото аз не ходя на консултациите с другите ПГ.
Водещ: Как е свързан моралният проблем с материалния, т.е. с цифровизацията? Смятате ли, че това забавяне означаваше да се балансират интересите или да се синхронизират, за да се стигне до успешно уреждане на бъдещето на цифровизацията?
Иво Атанасов: Не смятам, че това е в причините на забавянето, може би коалицията смята, че има въпроси, които трябва да бъдат решени по-напред преди да бъдат решени други въпроси, между които е и този. Факт е, че стартът на цифровизацията се забави, че ни остават три – четири години до превключването към цифрова платформа. И че други страни, които са по-напреднали от нас в икономическо, в технологично отношение, са направили това за повече години, отколкото на нас ни остават, но в края на краищата трябва да се започне. И аз смятам, че с внесения законопроект много от въпросите, по които се дискутираше в гилдията и в обществото доста време, намериха своето решение по един добър начин. Например, това, че собственикът на Мултиплекса няма да може да качва свои програми, а ще може да пренася сигнала на други телевизии. Това, според мен, е положително, защото създава равнопоставеност между програмите, чиито сигнал се пренася, защото ако той има и свои програми, има начин да притисне финансово и технологично и другите програми, с което да даде предимство на своята програма…
Водещ: А утвърждава ли се монопола на Красимир Гергов, г-н Атанасов?
Иво Атанасов: Не мога да ви отговоря на този въпрос, защото аз не съм сигурен, а и кой може да бъде сигурен, кой може да спечели конкурсите. Тук ще имаме конкурс при ясни правила. Смятам, че положителното нещо на проекта е, че вече го няма при цифровото излъчване за разлика от аналоговото, няма да има това познато взаимодействие между Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и СЕМ, което много бавно води до издаване на решение за лицензи. Водеща роля ще има КРС, тя ще дърпа конците, ще обявява конкурсите, което ще даде необходимата скорост на процеса, защото времето притиска много процеса на цифровизация в България. И оттук кой може да каже кой ще спечели конкурсите, които ще бъдат обявявани? Аз не мога да кажа, ако вие можете да кажете, кажете и ще видим дали сте била права.
Водещ: Това, че вие непрестанно сте в това положение да си подавате оставката, ни изправя в много особена ситуация, защото изглежда, че няма категоричност при уреждането на тези проблеми. Смятате ли, че, ако да кажем, се обжалва това положение, че Милен Вълков запази поста си в СЕМ, а бе освободен Людмил Стайков, известният режисьор, може да се получи доста конфузна ситуация, както за регулатора, така и за вас, за вашата комисия?
Иво Атанасов: Зависи какво решение ще вземе съдът, ако това бъде обжалвано, ако оставането на Милен Вълков бъде обжалвано. Но според Закона за радиото и телевизията, струва ми се, че СЕМ е направил правилно тълкувание, като оставил Милен Вълков в състава си.
Водещ: Председателят на Вътрешната комисия Минчо Спасов предложи да се прегласува този параграф и да се каже изрично в текста на Закона за радиото и телевизията и тези, които са били разузнавачи във военното…, в областта на Министерството на народната отбрана (МНО) навремето.
Иво Атанасов: Всеки има право на законодателна инициатива и нека да го направи, но едва ли е най-доброто законът за един човек. Вярвам, че ще ме подкрепите в това.
Водещ: Каква е гаранцията, че не става дума за бъдещи членове на този орган?
Иво Атанасов: Толкова години минаха от ’89-та година, не знам докога ще излизат сътрудници.
Водещ: Изглежда, че те са много предпочитани и ценени, защото г-н Вълков заема два поста едновременно, макар че това е недопустимо, както е член на Надзорния съвет, така е и председател на Съюза на българските журналисти.
Иво Атанасов: Журналистите са го избрали, значи, че са преценили, че има качества.
Водещ: Пак според Закона за радиото и телевизията това е недопустимо.
Иво Атанасов: Не. Съюзът на журналистите си избира сам председателя, както знаете.
Водещ: Има ли някакъв допълнителен коментар от страна на г-жа Михайлова, понеже сте по телефона, кажете?
Екатерина Михайлова: Да. Това, което искам да кажа е, че наистина има много смущаващи неща и в думите на г-н Иво Атанасов, днес поне, като че ли намерих потвърждение, защото той не беше убеден в това, което е извършило мнозинството. Първо, смущаващото е, че хора, които не трябваше да бъдат въобще назначавани в СЕМ от квотата на президента с принадлежност към бившата ДС, попаднаха. Второ, това, което се случи в СЕМ, да не бъде отстранен един, а да бъде отстранен друг, създава подозрението за двойни стандарти в България, което наистина поставя под въпрос въобще как функционира демокрацията в страната ни. И на трето място, по бързането в парламента след една година да бъдат назначени на ново старите членове на СЕМ, които с нищо не са показали, че се справят с тази задача, пък ни кара да мислим още един въпрос, който вие поставихте – защо точно сега се прави, не е ли свързано със следващи икономически въпроси, които трябва да бъдат решавани в областта на медиите и че малко преди изборите управляващите и определени икономически лобита бързат, за да преразпределят останалата част от медийния пазар.
Иво Атанасов: Нека г-жа Михайлова да не ни прави психоанализи…
Екатерина Михайлова: Аз просто чух, че вие не бяхте убедителен в позицията, която изразихте, г-н Атанасов, и казахте, че не е на професионален принцип…
Иво Атанасов: Тя звучи трогателно, ако сме се запознали днес с нея. Но аз й предложил и в пленарната зала да каже на г-н Костов, че тъкмо по негово време, г-жо Маринкова, тук дежуреха полицаи, нали така?
Екатерина Михайлова: Много ви моля, нека да не ме прекъсвате, аз ви слушах търпеливо десетина минути, г-н Атанасов.
Иво Атанасов: Моля?
Водещ: Г-н Атанасов, приемате ли да говорим за пиратските медии в следващи издания на предаването, доколкото това ще бъде една конкретна тема, която ще може да защитите вашите принципи?
Иво Атанасов: Следващата неделя е конференцията в Кюстендил, след която аз няма да бъда председател на БСП там, така че в следващата неделя аз не мога да участвам.
Водещ: Както се казва, часа и датата ще уточним допълнително. Г-жо Михайлова, благодаря ви за участието.
Екатерина Михайлова: Благодаря ви.
Иво Атанасов: Но искам само да припомня този разговор, записан от една журналистка, на Михайлова и на Костов, когато Костов изрази негодуванието си от Стефан Димитров като шеф на Нова телевизия, че не е прехвърлил собствеността й върху верни хора, за да дадат честотата на Ефир 2 и тогава самият Костов каза, че Стефан Димитров го е направил на маймуна и т.н., и т.н. И аз не приемам тези хора днес да ми правят оценка.
Водещ: Г-н Атанасов, вие направо се освежихте, вече влизате във форма. Всички…
Иво Атанасов: Защото бяха казани няколко лъжи, г-жо Маринкова.
Водещ: Само това ли?
Иво Атанасов: По какво г-жа Михайлова е почувствала, че аз не съм убеден. Не знам тя да е специалист по психоанализа.
Водещ: Предлагам ви дискусия допълнително по тези съвършено конкретни проблеми, които дават пример в българското медийно пространство, да го наречем така неутрално, да не говорим за неуредици или за безобразия.
Сега г-н Стоян Кушлев ще ни съобщи в действията на комисията, която той ръководи какви са новините от гледна точка на незаконно придобитото имущество и кои са най-очакваните нови проверки, г-н Кушлев. Добър ден!
Стоян Кушлев: Дал Бог добро на всички.
Водещ: Някъде срещнах числото, че се очаква връщане на около 56 милиона лева, заради заведените от вас дела, нима това ли…
Стоян Кушлев: Да. От създаването на комисията са заведени общо 90 дела, а цената общо на исковете е 57 351 686 лева. Това е равносметката от заведените дела за отнемане на имущество от създаването на комисията. За тази година са 45 дела, които са на стойност 26 613 360 лева.
Водещ: Преди малко допуснах една буквена грешка с името на Людмил Стайков и сега ви питам, какво стана с проверката, която вие провъзгласихте по „Хоризонт“ през лятото на човека, който е уличен в злоупотреба с евросредства по САПАРД?
Стоян Кушлев: Ние сме си свършили за него, г-жо Маринкова, работата. Наложили сме обезпечение върху имуществото, което открихме, негово лично имущество, което открихме в страната, от което има и много атрактивни имоти и на Черноморието, около 10 декара в Несебър и на други места. Що се отнася до фирмите му се установи, че той е прехвърлил преди ние да бъдем сезирани голяма част от имуществото, което притежава във фирми. Той има над 40 фирми. Много е интересно, че е член само на УС без вече да има дял в имуществото на тези фирми. Това е много интересен начин за заобикаляне на закона.
Водещ: Бих искала да ви дам възможност да се погрижите за вашия любимец, малцина знаят, че вие се занимавахте и с Ловно-рибарския съюз преди това, нали така?
Стоян Кушлев: Вие знаете, че в продължение на 10 – 12 години посветих живота си на отстояване позициите на тази национална организация и няма какво да се срамувам от това. Знаете каква битка водехме за оцеляването на тази организация.
Водещ: Но докато вие се погрижите за вашия любимец, ние ще включим Иван Атанасов от Национална агенция „Пътна инфраструктура“ (НАПИ) и малко по-късно ще говорим с вас.
Кажете г-н Атанасов, какво ви кара да ни се обадите?
Иван Атанасов: Благодаря ви, че ми давате възможност да се включа директно във вашето предаване.
Водещ: Да, слушаме ви, кажете.
Иван Атанасов: Трябва да ви кажа, че няма никакъв конфликт на интереси, тъй като аз в тези две дружества съм участвал като представляващ „Девня цимент“. Юридическото лице „Девня цимент“ е изпълнителен директор, а напуснах „Девня цимент“ на 1 юни и на 3 юли т.г. съм подал уведомление до УС и до Съвета на директорите на тези две дружества да бъда освободен. Това не е станало до момента по различни организационни причини, най-вече, тъй като…
Водещ: Тоест, подадохте през юни…
Иван Атанасов: … другите дружества не са пререгистрирани… да.
Водещ: Но до този момент…
Иван Атанасов: … не са пререгистрирани в Търговския регистър и по тази причина всяка промяна практически не е възможна, съдът не може да извърши промяна, а това ще стане в рамките на следващите няколко дни, тъй като вече има взети решения. На 27 октомври УС на „Девня цимент“…
Водещ: През юни вие не предчувствахте, нямахте представа през юни, че ще оглавите тази НАПИ, не сте предчувствал…
Иван Атанасов: Вижте, аз по моя молба от 15 април напуснах „Девня цимент“ от 1 юни. Договореността с ръководството на „Девня цимент“ включваше в кратък срок да бъда освободен от всички дружества, в които представлявах „Девня цимент“, а те бяха шест дружества, в това число – двата циментови завода „Девня Вулкан“ и три дружества, които се занимават с кариери и две дружества с бетони.
Водещ: Тоест, г-н Атанасов, вие не сте виновен, че толкова е бавна съдебната процедура?
Иван Атанасов: Оказа се, че през тази година може би и много други хора са изпаднали в клещите на тази промяна, относно…
Водещ: Благодаря. Много ви благодаря, че се включихте за това пояснение. Разбира се, тези подробности ще бъдат огледани и допълнително има ли конфликт на интереси.
Но, г-н Кушлев, ако ни чувате. Имаме един конкретен въпрос в рамките на тази минута.
Стоян Кушлев: Да, чувам ви.
Водещ: През седмицата се обсъждаше несъответствието между официално декларираните доходи и имущественото положение на лидера на ДПС Ахмед Доган. Това не е ли предмет на проверка от страна на вашата комисия?
Стоян Кушлев: Вие знаете, че ние работим само тогава, когато има повдигнато обвинение за извършени престъпления, а в случая такова обвинение няма. Ние не сме сезирани от проверяващите органи, каквито са прокуратурата и следствието. И само след като бъдем сезирани, имаме възможност и право да проверяваме, който и да е. досега комисията е доказала, че над нея няма политически чадър и винаги, когато е била сезирана е извършвала разследването. Но в случая бих казал, че за мен има известно политическо заиграване преди изборите, а ние…
Водещ: Като се отърсите от това – от процедурата или от политическото заиграване, като гледате съответствието или несъответствието, смятате ли, че по морал трябва да заведете проверка?
Стоян Кушлев: Ние ще заведем проверка, когато имаме законово основание, защото съдът след това ще откаже да наложи съответно обезпечителни мерки, ако ние нямаме законово основание. Но сега се предвижда, ако това стане, разбира се, изменение на закона, когато не само при извършване на престъпление, т.е. при повдигане на обвинение за извършено престъпление, може и тогава, когато има съмнение, че едно имущество е придобито по незаконен начин, ще можем да правим такива проверки, но това в бъдеще, ако бъде прието в новия проект за закон, който утре ще бъде внесен отново в НС, след като беше отклонен.
Водещ: Проф. Стоян Кушлев, който се занимава с незаконно придобитото имущество и бих казала, че продължението е в следващи броеве на „Неделя 150“. Желая ви приятна неделя.