Водещ: Освен, че забравяме, дали разбираме? Затова ще е следващият разговор. Разбираме ли какво стои зад скандалите например и зад трагедиите? Но сега конкретно за скандала със задържания заместник-началник на ГДБОП, за последствията от този скандал ще говорим с депутатите Екатерина Михайлова, от Демократи за силна България, и Младен Червеняков от левицата. Добър вечер.
Младен Червеняков: Добър вечер.
Екатерина Михайлова: Добър вечер.
Водещ: До къде и до кого ще стигне скандалът “Иван Иванов”, господин Червеняков?
Младен Червеняков: Аз бих казал в началото – много трудна седмица за коментиране…
Водещ: Както видяхме, много трудна, наистина, да.
Младен Червеняков: … седмица на… Не вярвам този репортаж да бяхте го избрали специално като прелюдия към нашия разговор.
Водещ: Но той дава тона на няколко седмици, да.
Младен Червеняков: Но това е седмица на не леки външнополитически решения, седмица на скандали в страната, скандали, по които се чуха и истини, и полуистини и слухове, а някъде и откровени лъжи. И аз мисля, че никой не доволен от това, което се случва – даже опозицията, която беше инициатор на тези събития, които се случиха през тази седмица, едва ли може да бъде доволна от тези скандали, които се случиха. И аз се чудя по какъв начин тези служители в министерството, които все пак са поставени в едни не особено добри условия на робата, могат да стоят и да слушат как двама бивши техни ръководители, български генерали, по един, меко казано, некоректен начин, нападат системата, в която са служили, когато чуват доста сериозни обвинения за своите сегашни ръководители, когато е задържан един заместник-ръководител на водеща служба в страната, и всичко това мисля, че не води до онова, което всички искаме – възстановяване на държавността, онази държавност, която толкова много липсваше през последните години, която макар и леко, бавно, не чак толкова бързо, колкото ние искаме, започва да прави първите си стъпки към някакво по-добро бъдеще, и се чудя по какъв начин ние, политиците, можем да търсим дивиденти от такъв случай? Губим всички, разбира се, губят най-много управляващите, може би ние ще понесем най тежко такива удари. Но оттук нататък трябва вече да се вземат адекватни мерки.
Водещ: Добре, дайте преди мерките, обаче, да видим дали е съгласна Екатерина Михайлова – с това, което казахте?
Екатерина Михайлова: Съвсем нормално е да кажа – не, и то не за друго, а защото за мене най-смущаващото в тази история, в този скандал, който е от тази седмица, е следното: не е нормално в една държава, в която институциите са си на мястото, в която отговорните лица на съответните нива са си на място, да се предприемат действия едва, след като през опозиция, или през медии, или през Европейски съюз се подава информация и се предприемат действия. Нормалното в правовата държава, в България като член на Европейския съюз, днес ратифицирала Лисабонския договор, е когато има извършени нарушения, когато има извършени престъпления, институциите и отговорните лица да реагират. За мене смущаващото е, че вместо да се каже никой не е действал, или не си е свършил работата, в момента като че ли управляващите се опитват да кажат – да, нещо се е случило, ама дайте да не обиждаме хората, дайте да не обиждаме системата, системата няма да се обижда, ако тези, които са корумпирани вътре, ако тези, които са безотговорни вътре, се отстраняват, напротив – системата ще спечели. Това, което виждаме, обаче, в тези няколко дни, е веднъж една крачка напред – да, със задържането на Иван Иванов, и след това наново опит да се прикрие. Знаете ли, гледайки репортажът…
Водещ: Кой да се прикрие, кого да се прикрие?
Екатерина Михайлова: … гледайки репортажът, се замислих за следното. Непрекъснато избухват скандали, непрекъснато нещо се случва – дали са трагедии, дали са скандали – избухват ден-два и след това всичко като че ли се замита. Така че това също, което показахте и случващото се тези дни, трябва да има продължение, скандалът трябва да бъде разплетен и да се стигне до край, истината да се разбере, като се направи разследване и се погледне до най-високите етажи. Затова ние искаме да се разследва абсолютно обективно до дъно.
Водещ: Добре, само с да или не кажете – вярвате ли, че Агенцията за национална сигурност ще го свърши това, вярвате ли, с да или не, двамата кажете?
Екатерина Михайлова: Много се надявам.
Водещ: А вие вярвате ли?
Младен Червеняков: Надеждите ми са същите.
Екатерина Михайлова: Много се надявам.
Младен Червеняков: Но искам да кажа нещо друго.
Екатерина Михайлова: Но се надявам да се предприемат и политически действия, защото случая е и политически скандал.
Водещ: Оставки ли?
Екатерина Михайлова: Оставки трябва да има.
Водещ: На кого?
Екатерина Михайлова: Министърът на вътрешните работи и главният секретар на МВР.
Водещ: Господин Червеняков.
Младен Червеняков: Не виждам никакви основания в тези искания, но това затвърждава едно мое убеждение – бях решил тази вечер да бъде последната, в която говоря на тази тема, и много се надявах и ДАНС, и прокуратурата, този път да си свършат работата. Между другото, моите приветствия към прокуратурата, която в толкова кратко време предприе адекватни мерки и тогава, когато имаме за първи път разкрита и наказана организирана престъпна група, когато имаме разкрити и наказани чиновници във висшите етажи на властта, тогава, когато държавата, макар и не чак толкова бързо и не чак толкова успешно, полага някакви опити за противодействие на престъпността, тогава, когато останаха в миналото времената, когато се освобождаваха 9 министри и никой не обясняваше защо ги освобождава, това поведение на опозицията да иска оставки, да прави прибързани изводи и в крайна сметка да базира информацията си на данни, които не са дотам добре проверени, най-малкото може да допринесе за утвърждаване на държавността.
Водещ: Госпожо Михайлова, не се ли страхувате, че колкото повече разпечатки на разговори се водят и ние ги четем по вестниците, ще разберем, че така са се смесили нещата между бизнес, спонсори, власт и опозиция, че може да се окаже, че някои хора са били и ваши спонсори, включително, говоря не вас лично, а на сегашната опозиция?
Екатерина Михайлова: Господин Василев, крайно време е, когато се започне едно разследване, да се стигне до край. Крайно време е да се изнесат нещата и ако се предприеме една стъпка, да не се спира само с тази стъпка, независимо от това какво ще излезе. Ако България наистина ще стане нормална европейска държава, гарантираща стабилност в региона, но гарантираща и стабилност на българските граждани, и да ги накара да вярват и в политици, и в институции, трябва да се предприемат тези действия. И тука искам още нещо да кажа, защото моята работа, нито на господин Червеняков, е да бъдем разследващи органи – ние сме политици и даваме политическа оценка. Това, което излезе от този скандал, което и от други скандали излиза и което се знае като публична тайна в обществото, е, че има свързаност между най-високи етажи на властта и сивата икономика и организирана престъпност. Трябва да се бръкне в раната, трябва да се бръкне и да се реагира. Ние получаваме доклади от Европейския съюз…
Водещ: Да не изскочи и опозицията от тая рана, като се бръкне.
Екатерина Михайлова: Въпросът е… Добре, нека да изскочи, нека да излязат нещата и да се носи отговорност – наказателна, да си правят разследването, политическа отговорност обаче също се носи. И когато имаме такъв скандал в рамките на МВР, когато има съмнения за замесване на най-високо ниво, в това число министъра и главния секретар, за да има обективно разследване, обективно разследване, трябва тези фигури да не заемат тези позиции, защото в противен случай няма да се стигне до изясняване на цялата ситуация.
Водещ: Господин Червеняков, какъв е партийният цвят на корупцията в България?
Младен Червеняков: Корупцията няма цвят и това е известно на всички, но да се искат така оставки е най-малкото безотговорно. Тогава, когато главният прокурор заявява, че няма никакви данни главния секретар и министъра да са знаели за такава разработка, тогава, когато става ясно днеска, че въобще не е имало разработка срещу заместник-директора на БОП-а, това е някакъв друг вид политическо поведение.
Водещ: Какво, какъв вид?
Младен Червеняков: Отговорното политическо поведение… Ами това е… Аз си спомням, че министърът каза още в първия ден: “Аз бих се учудил, ако опозицията не поиска оставка”, нормално е да се искат оставки, но оставки могат да се искат тогава, когато има данни и информация, защото нито един факт не беше изнесен срещу главния секретар, на който днеска му се иска оставката. И аз мисля, че ако ние трябва да утвърждаваме институциите, трябва да наложим друг подход. Европа, и България като част от Европа, означава преди всичко правила, означава ред, означава държава и ние трябва да започваме да я налагаме тази държава, държава за всички, отговорност за всички. Не е лошо да се бръкне с пръст в раната, не е лошо да се стигне до край и аз апелирам към това – и към ДАНС, и към прокуратурата, но тогава, когато се започва тази дейност и вече имаме някакви резултати, да се искат оставки заради самите оставки, не е отговорно политическо поведение.
Водещ: А… да, кажете.
Екатерина Михайлова: Искам да кажа, че за мен беше смущаващо изявлението на главния прокурор, който започвайки в правилна посока, в смисъл имаше предприети действия, веднага след това се опита да оневинява, без да е разследвано докрай, министъра на вътрешните работи. Той заговори като политик. Не е работа на главния прокурор да оневинява някой, без да е свършило разследването докрай. Това беше голям гаф от страна на главния прокурор и се надявам, че ще намери начин да каже, че разследването ще продължи, в смисъл ще се разкрие цялата истина и едва тогава може да се казва да или не.
Водещ: Съгласен ли сте?
Младен Червеняков: Естествено, че не. Не може, от една страна, да казваме главният прокурор…
Екатерина Михайлова: Те са съпартийци с господин Румен Петков – нормално е господин Червеняков в момента това да казва, защото БСП най-много пострадва от тази работа. Но аз се обръщам към Сергей Станишев, премиера на България, наистина да предприеме действия…
Младен Червеняков: Госпожа Михайлова, ако ми оставите малко възможност и аз ще си кажа докрай мнението, за да го коментирате.
Екатерина Михайлова: Нека да свърша изречението и ще ви оставя.
Младен Червеняков: Не, аз започнах, вие ме прекъснахте, някак си (…)
Екатерина Михайлова: Добре, тогава към премиера след малко ще кажа това, което очакваме.
Водещ: Кажете, няма го премиерът, господин Червеняков е тука, дайте, да…
Младен Червеняков: Когато главният прокурор, като една отговорна институция прави изявление, той ги е направил на базата на данни и не може опозицията да се сърди, от една страна, когато главният прокурор прави нещо, което е за техен интерес, да казват той е много добър, и от другия случай, когато на базата на същата информация и на същите данни, които той е проверил и аз вярвам, че той е направил такова отговорно изказване, да не го харесват. Нека да оставим институциите нормално да работят. Значи, мина времето, когато една политическа сила издаваше присъди и решения в тази страна.
Водещ: Кога мина това време?
Младен Червеняков: Отдавна, мисля.
Водещ: Господин Червеняков, вие започнахте този разговор с недоволство от това, че има скандали и че те по някакъв начин подриват обществото и държавата. Нали разбирате, че от тук до изборите това е неминуемо – като се почне от ГДБОП и се свърши с Националното сдружение на общините днес.
Младен Червеняков: Да, така е.
Водещ: Добре, това е, как да кажа, политическа логика, или не е така?
Младен Червеняков: Всички сме в една лодка, всички политици и всички в тази държава. И някои политици трябва да помислят много добре за своето политическо поведение, защото днеска практически беше финала на местните избори…
Водещ: Защо?
Младен Червеняков: … когато трябваше да се формират органите на… Защото това, което се случва след едни избори – да се формира управлението на Националното сдружение на общините.
Водещ: А, вие за това говорите, да.
Младен Червеняков: И тогава трябва достатъчно отговорно да се понесат резултатите такива, каквито българският избирател е решил. И, разбира се, в тези случаи ние, политиците, трябва да разберем, че ако няма общ фронт и срещу корупцията, и срещу престъпността, ако непрекъснато се опитваме да прехвърляме топката от едната глава на другата, то резултати няма да има.
Водещ: Добре, последни, как да кажа, думи, вие да си кажете това, което имате, на Станишев, но можете на вицепремиера Ивайло Калфин е тука, той все пак го замества понякога.
Екатерина Михайлова: Все пак той им е ресорния, който отговаря по темата сигурност и вътрешен ред…
Младен Червеняков: Може да му предаде.
Ивайло Калфин: Ще предам задължително.
Екатерина Михайлова: Разбира се, може да му предадете, ако това ви е ролята, но не мисля, че това е най-важното, дали ще предадете.
Ивайло Калфин: В това студио това не става, госпожо Михайлова.
Екатерина Михайлова: По-важно е нещо друго – дали ще го направи министър-председателя.
Ивайло Калфин: Кое?
Екатерина Михайлова: Министър-председателят наистина трябва да отстрани министъра на вътрешните работи и да направи предложение…
Младен Червеняков: Защо?
Екатерина Михайлова: …главния секретар на МВР също да бъде освободен, защото излязоха достатъчно съмнения за това, че се прикрива разследване. В такъв случай, за да има обективно разследване, най-високите етажи поемат политическата отговорност – политическата отговорност не е измислено нещо. Политическата отговорност означава министър-председателя да поиска тези лица, за които има достатъчно съмнения в този момент, да се отстранят, за да има обективно разследване. Това изискват правилата – политическите. От там нататък разследването какво ще докаже – ще изчакаме.
Водещ: Добре, последни думи от вас.
Младен Червеняков: Не знам, трудно ми е да коментирам по абсурдна теза. Това е все едно да искаме оставката, примерно, на Атанас Атанасов затова, че преждевременно е изнесъл информация, с която е блокирал някакъв разработка, която се е вършила от една централна национална служба. Така че нека да оставим министър-председателя да си върши работата, той знае какво да прави, а тогава, когато опозицията действително изнесе някакви данни, които да дават повод за някаква оставка, нека да я искат. Оттука нататък нормалният път е – да събере подписи, да внесе своето искане в парламента, а парламентът да реагира.
Водещ: Освен… Аз предлагам до тук да свършим – позициите са ясни, освен ако господин Калфин не иска от името на премиера да каже нещо.
Ивайло Калфин: Не от името на премиера няма да ви кажа, но от мое име ще ви кажа, че не мога да разбера тогава, когато за пръв се правят действително разследвания и разкривания на злоупотреби в МВР, когато за пръв път действително системата показва, че работи, ние трябва да отстраним министъра. Колко време, госпожо Михайлова? Защото той работи и действително има резултат, може би, може би някой не иска да се работи.
Екатерина Михайлова: Господин Калфин, аз ще се върна с това, с което започнах. Този случай, който доведе до арест в началото на седмицата, не стана, защото министърът на вътрешните работи предприе действия, не стана, защото главният прокурор предприе действия, не стана затова, защото някой в системата тръгна да вади нещата наяве – стана по сигнал, подаден от опозицията.
Ивайло Калфин: Само че сигналът отиде в институция и тя започна да работи.
Екатерина Михайлова: Това означава, че 6 месеца този сигнал е бил задържан вътре в системата на МВР и не е стигал до разследване и до последица.
Ивайло Калфин: Е, това трябва да го покажат, тъй като той е задържан от министъра.
Екатерина Михайлова: Това е нещото, това е нещото, което, само това е достатъчно основание да се иска оставка.
Водещ: Наистина само една дума, ако имате, една дума.
Младен Червеняков: Това, че не е довело тогава, не означава, че е основание за оставка на министъра, а в крайна сметка, когато министърът има информация, а не е реагирал, тогава трябва да му се иска оставката.
Екатерина Михайлова: За това също имаше изнесени данни.
Водещ: Добре, спираме до…
Младен Червеняков: А че има проблеми в МВР, с това всички сме съгласни.
Екатерина Михайлова: За това бяха изнесени също данни.
Водещ: Добре, спираме поне за нещо, за което всички…
Младен Червеняков: Данни няма, има слухове, има някакви…
Екатерина Михайлова: Съмнения, добре.
Младен Червеняков: … съмнения.
Водещ: Спираме до тук, за което нещо, нещо поне, в което всички сме съгласни. Аз ви благодаря за разговора, дами и господа.
This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.