Екатерина Михайлова, заместник-председател на Народното събрание, депутат от Синята коалиция, пред в. “БАНКЕРЪ”

Екатерина Михайлова е родена в Пазарджик. Завършва право в Софийския университет, след което започва работа като стажант-съдия в Пазарджишкия окръжен съд. За първи път е избрана за депутат през 1991 година. Между 2001 и 2002 г. е председател на СДС. В ДСБ е от самото й създаване преди осем години. Заместник-председа­тел на 42-ото Народно събрание и член на правната комисия.

Г-жо Михайлова, упла­шени ли сте в ДСБ за вли­зането си в следващия парламент?

– Не. През 2005 г. дори постигнахме по-голям ре­зултат, отколкото със Си­нята коалиция на послед­ните парламентарни избо­ри. ДСБ може и сама да се явява на избори. Но ние съ­жаляваме за решението, взето от СДС във вторник, защото желанието на на­шите гласоподаватели е да има Синя коалиция. А по­литиците трябва да следват очакванията на избиратели­те си.

Кои са причините тол­кова много хора в СДС да недолюбват ДСБ?

– О, това все пак трябва те да го кажат, аз не съм техен говорител. Искам да кажа нещо, което е важно

– Синята коалиция същест­вува и ще направим всичко необходимо да я съхраним там, където тя има своите представителства. А имен­но Европейския парламент

– там имаме двама евроде­путати, избрани от Синята коалиция, Народното съб­рание, където имаме пар­ламентарна фупа, също та­ка и кметовете и общинс­ките съветници, избрани от нейно име. Защото за тях така са гласували хората и ние не можем да пренеб­регваме техния вот. Аз съм в този парламент не само заради избирателите на “Демократи за силна Бъл­гария”, не дори само зара­ди избирателите на СДС, а заради всички, които зас­танаха зад идеите на Синя­та коалиция. Така че това е една от важните ни задачи.

В какъв формат ще продължи да съществува Синята коалиция?

– Доколкото разбирам от разговорите с колегите, ние ще продължим да фун­кционираме, както и до то­зи момент. Поне такива са настроенията, които виж­дам сред депутатите. Ще повторя, че имаме двама евродепутати. Когато се явявахме поотделно – СДС и ДСБ, на изборите за Европарламент, резултатът беше, че нито ние, нито те имахме там представители. Това беше и една от причи­ните за създаването на Си­нята коалиция. Защото за една партия или политичес­ка сила е важно да има представителство на всич­ки нива.

Най-гласовитият про­тивник на ДСБ в коалици­онния ви партньор – Бо­рис Марков, е спряган за близък до Бойко Борисов. Виждате ли и връзка с уп­равляващите в решение­то на НИС?

– Единствената връзка, която бих могла да напра­вя, е , че братът на Марков е заместник-кмет на Бур­гас, а в Бургас кметът е на ГЕРБ. Иначе не знам сре­щат ли се, говорят ли, поз­нават ли се Бойко Борисов и Борис Марков. Не ми е известно и не бих могла да коментирам.

Тоест не смятате, че има връзка между ГЕРБ и решението на НИС на СДС в Пловдив?

– По- скоро мисля, че вът­ре в СДС се случват проце­си, каквито сме виждали и преди. Това не е нещо ново да се прегрупират, и то невинаги от чисти политичес­ки помисли. Вижте, ако всичко е било много идеал­но, ние едва ли щяхме да напуснем СДС и да създа­дем новата партия “Де­мократи за силна Бъл­гария”. Но в крайна сметка това са техни проблеми, а аз не ис­кам да влизам във вът­решнопартийните въп­роси. Те трябва да си ги решат.

След като Мартин Димитров подаде ос­тавка, той заяви, че Костов е трябвало да направи същото и Синята коалиция е щяла да се запази. Ако наистина тази цена беше платена, щеше ли на следващите избори отново да има съ­юз СДС-ДСБ?

– Аз мисля, че това не е сериозен аргумент. Казвам го, защото това, което ре­шаваше НИС на СДС във вторник, беше един проект за споразумение за наше­то съвместно явяване на из­борите през 2013 година. Догодина. Това споразуме­ние започва с думите: “Съз­даваме траен отворен по­литически съюз, наследник на антикомунистическата десница.” Това е, което се отхвърли. Партиите избират своите лидери и ние никога не сме си позволявали да казваме кой да е начело или да не е начело на пар­тия, с която освен всичко друго си и партнираме. Та­ка че това наистина не е аргумент. Кой да бъде ли­дер на ДСБ го решава ДСБ.

Според вас има ли подходящ момент, в кой­то Иван Костов би тряб­вало да се оттегли от ли­дерския си пост? И има ли в партията негов под­ходящ заместник?

– Вие ми задавате доста странни въпроси. Има ли, няма ли – партията решава. ДСБ беше създадена пора­ди огромното желание на български граждани да на­мерят свое политическо представителство. И те виждаха това през опреде­лени физиономии. Една от тези фигури, бих казала во­дещата, беше на Иван Кос­тов – министър-председател между 1997 и 2001 година. Но това изобщо не е тема в ДСБ.

Кои са потенциалите коалиционни партньори за вас оттук нататък?

– Предстоят Национал­но съвещание и Национал­но събрание на ДСБ. Как­то винаги, тези въпроси ги разглеждаме на най-висо­кото политическо ниво. Ние няма да го решим ни­то десет човека, нито 20, нито 70, както са го напра­вили СДС. При нас това ще бъде с представители на всички организации и най-вероятно ще бъде пър­во на Национално съвеща­ние, а после на събрание

в края на юни, което е с над 1000 души.

Говори се, че има раз­говори между вас и ВМРО.

– Не мога да кажа. Има­ме подготвено споразуме­ние от работни групи меж­ду СДС и ДСБ. Знам, че имаше разговори и с дру­гите партньори в Синята ко­алиция освен със СДС, със Земеделския съюз, но това още не означава нищо.

Познавате добре Прошко Прошков, Христо Ангеличин, Петър Нико­лов и Даниел Митов, ко­ито ви напуснаха. Какво се случи в отношенията между тях и партийното ръководство?

– Мисля, че в случая има­ше стремеж на млади хора, които искат да заемат оп­ределени позиции. В ДСБ те бяха лансирани на мно­го високи постове. Някои от тях са общински съвет­ници в София, което не е какво да е – присъствието им се усеща и на национал­но ниво. Изглежда обаче, те поискаха повече и го ви­дяха на друго място.

Защо смяната на по­коленията изглежда тол­кова болезнен въпрос за ДСБ?

– Ние непрекъснато от­глеждаме млади хора и ги подпомагаме да правят по­литическа кариера. В един момент обаче трябва да за­почнат да летят сами и от тях зависи докъде ще стиг­нат. Така че не е никакъв проблем смяната на поко­ленията. Напротив – ето и на последното национално събрание, когато се изби­раше ръководството, в мно­го голяма степен бяха изб­рани млади хора. Аз сама­та отстъпих назад, да не съм в най-челните редици, за да може да излезнат млади хо­ра. Ние, които сме по-отдавна в политиката, търсим начин да лансираме и по­кажем хора с натрупан по­литически опит, но които са и ново поколение. Ще дам за пример заместник-пред­седателите ни Светослав Малинов и Радан Кънев. То­ва са хора, които са мина­вали през избори, били са публично разпознати, на тях разчитаме много. Една консервативна партия тряб­ва да съхранява опита и да го предава – двете неща да стават едновременно. Дру­гото, революционното, е ля­во – дайте да изгоним всич­ки, за да дойдат новите. Процесите трябва да ста­ват постепенно, еволюци­онно. Ние виждаме нещата така, като понякога и бър­каме в избора си. Това съ­що е нормално.

Кое би задържало пар­тията ви над повърх­ността, ако не присъст­вате в следващото На­родно събрание? При по­добно развитие на неща­та и след 12 години из­вън властта каква роля би могла да играе ДСБ?

– ДСБ ще бъде в следва­щия парламент.

Но тенденцията е под­крепата за т.нар. стара десница да намалява от 1997 г. насам.

– Тя се разрои и вече не е единен политически су­бект, какъвто беше СДС. Гласоподавателят си наме­ри нови политически сили, които да подкрепи. Това го­вори за все още неутвър­дена политическа система. Нямаме трайно седящи по­литически партии със ста­билен електорат. И това не се отнася само за дясното, въпреки че сме се вторачи­ли в него. Напоследък за­белязвам, че лявото започ­ва да конкурира дясното по вътрешни разправии. Вотът намалява – от зората на демокрацията до сегаш­ната парламентарна група на БСП от 40 представите­ли – група, която не може да поиска сама вот на не­доверие.

БСП все пак изглеж­дат доста монолитно на фона на случващото се вдясно.

– Аз говоря за процеси. Няма политическа стабил­ност – фактът, че при всич­ки избори има някоя нова партия, която обира вот – и отдясно, и отляво. И НДСВ беше такава, и ГЕРБ сега, и това, което се появява на хоризонта с движението на г-жа Кунева. Това говори за нестабилност и за фрагмен­тиране на вота на избира­телите. Да отричам случва­щото се вдясно означава наистина да летя в облаци­те, но нека не забравяме тази нестабилност. Може би причината е и в избира­телната ни система. По принцип пропорционална­та система дава надежда на малките партии, че ще могат да просъществуват.

Автор сте на книга за парламентаризма и изнасяте лекции за него. Как изглежда в сравни­телен план той и зако­нодателната дейност при настоящото мно­зинство?

– Трудно ми е да ви от­говоря накратко. От една страна, работата на парла­мента може да се приема за нормална. От друга стра­на обаче, имаме управле­ние на правителство на малцинството, което в раз­лични случаи влиза в раз­лични конфигурации за под­крепа. Ако искаме да ви­дим нещата спрямо демок­ратичните правила, ще ви­дим, че и законодателство­то понякога доста се раз­минава и с демократич­ността, и с конституционносъобразността. Една справка би показала, че го­ляма част от отменените за­кони от Конституционния съд са именно на този пар­ламент. Дори и в момента това, което гледахме – ко­мисията за помилванията на бившия президент – пър­вото решение беше отме­нено, а има заплахи, че и сега пак ще се стигне до Конституционния съд. В ед­на правова държава зато­ва има много институции, които да се контролират. Въпросът е дали го правят в достатъчна степен. Аз имам възражение към се­гашния парламент, че мно­го често подходът му е ав­торитарен. Вкарват се не­ща в последния момент, ре­шенията се налагат сило­во, има превишаване на права от страна на силови­те министерства. Имаме много сериозна критика към вътрешния министър.

Разговора води Димитър Ганев