– Госпожо Михайлова, в публичното говорене се чу, че Иван Костов е обиден на правителството, защото не е отдало дължимото на неговия кабинет за започване на преговорите с ЕС за присъединяването на страната ни. Вашият коментар доколко адекватно беше поведението на управляващите в тази посока?
– Господин Костов едва ли може да бъде наречен обиден, защото беше на коктейла, даден от президента, премиера и председателя на Народното събрание вчера. Самото му присъствие е достатъчен знак затова. Друг е въпросът, че можеше да се постъпи по един по различен начин, когато се отчита едно такова събитие. Румънската делегация в Люксембург беше поканила в състава си предишните си премиери и президенти, които имат принос за присъединителния процес на страната им. Нека не забравяме, че на 10 декември 1999 година правителството на господин Костов започва преговорите за присъединяването на България към ЕС. Но днешното управление е решило явно така – да представи само своите физиономии при подписването на договора. В крайна сметка по-важно е, че стигнахме до 25 април, а най-важното е оттук нататък до 2007 година държавата ни да изпълнява стриктно своите задължения. Става въпрос за договор, а договор означава ангажименти и на двете страни. България трябва да знае, че дотук е извървян много тежък път, но не по-малко труден ще бъде оттук нататък. За да бъдем достоен член на ЕС – силна България в обединена Европа, трябва ние самите да покажем качества и да си свършим работата, която ни чака. А тя е доста.
– Как бихте коментирали поведението на левицата, която дни преди датата на подписването в Люксембург, повдигна въпрос за отлагане на ратификацията и за отваряне на глава “Енергетика” по повод 3 и 4 реактор на АЕЦ”Козлодуй”?
– Поведението на левицата е национално безотговорно и продиктувано единствено от факта, че предстоят парламентарни избори. БСП си представя, че едно такова поведение може да им донесе дивиденти по време на изборите. Но както отразиха и политическите наблюдатели, и медиите, социалистите го направиха доста несръчно и по начин, който компрометира подписването на договора с ЕС и България като страна, която може да изпълнява задължения. За мен е изненадващо и подобно недобре разположено във времето действие като подписката на БНС. На пресконференцията в Люксембург председателят на Европейската комисия Барозу много ясно каза, че договор означава приети условия и от двете страни и не може едната да ги променя. По-скоро трябва да се изпълняват.
– А искането на БСП да се проведе референдум за присъединяването ни?
– Сега да правим референдум е доста странно. Договорът е подписан, той е факт, за какво ни е референдум. В страните, които са минали вече по този път, който България извървява сега, направиха референдуми преди подписването на договорите за присъединяване, поне в голяма част от тях. И освен това референдумът при тях е задължителен, т.е. произвежда задължително действие. От Демократи за силна България предложихме още през лятото на миналата година да се проведе допитване до гражданите, но преди подписването на договора – и по този начин да се даде или не мандат на това правителство да го подпише. Но провеждането му сега не би имало кой знае какво значение. А отлагането на ратификацията е лош сигнал за ЕС – самият дебат дали да го ратифицираме или не, след като всички политически сили са подкрепили членството ни в съюза, е недобър сигнал от наша страна. И ние имахме резерви към начина, по който беше затворена глава “Енергетика” и сме ги изразявали публично и остро, но в крайна сметка трябва да държим на вече поетите ангажименти.
– Два месеца преди изборите сигурна ли сте, че ДСБ направи правилният избор да се яви на тях самостоятелно?
– Да, решението да отидем на изборите със своето име, беше вярното. Разбира се ние сме поканили в нашите листи местни авторитети и представители на различни етноси, но това е друго. Безпринципното коалиране, което видяхме, в това число и вдясно, потвърди правилността на нашето виждане. Не може да се събират на едно място политически сили и политици, които взаимно са се обругавали и взаимно са отричали политиката, която са водили. Ние заставаме открито и често пред българските граждани и нямаме нужда от мимикрия.
– Преди повече от година попитах лидери на левицата как си представят едно бъдещо монархо-комунистическо управление на страната. Ако е възможно и се състои, то няма ли да бъде най-безпринципното в целия преход на България?
– И в момента управлението “Сакскобургготски” допусна бивши комунисти и бивши служители на репресивните служби във властта. Само един пример от миналата седмица, за да не отивам много назад във времето. С гласовете на НДСВ, ДПС и БСП беше избран за подуправител на БНБ Димитър Костов – финансов министър от правителството на Жан Виденов, което доведе страната до хиперинфлация, банкови фалити и печалните пирамиди, които разориха хиляди граждани. Така че те (т.н. либерали и комунисти – бел. а) и в момента са в съюз. Нищо не би ме изненадало, напротив – би било съвсем логично да бъдат заедно и след изборите. Практически това управление пусна бившите комунисти във властта.
– Председателите на партии ще получат от Държавната комисия по сигурността на информацията данни дали издигнатите в техните листи кандидати не са били свързани с бившите служби на ДС. Но може ли българското общество да се довери на тези лидери, че в следващия парламент няма да влязат отново зависими и манипулируеми хора?
– ДСБ ще поиска информация за своите кандидати за народни представители. Решението на другите политически лидери дали да поискат и как ще използват подобна информация, остава въпрос на тяхната съвест. А българският гражданин да преценява сам.
