Екатерина Михайлова: Само ново управление може да спре корупцията

Г-жо Михайлова, да предположим, че кабинетът падне. Служебно правителство няма ли да е по-лош вариант за страната, отколкото сегашното да довърши мандата си?
– Възможно е, но по-бързо ще стигнем до избори, до формиране на ново правителство, по-бързо българските граждани ще заявят волята си какво управление искат. Ако новият кабинет се ползва с доверието на по-голяма част от българските граждани, само тогава можем да сме сигурни, че ще се справи с предизвикателствата пред България. Особено в сегашната ситуация, когато имаме две кризи – едната, която е икономическа и финансова и все по-задълбочаваща се, и втората – криза в отношенията с Европейския съюз. За да могат да се предприемат адекватни действия и да има воля за решаването на проблемите, е нужно ново управление, което да се ползва с високо доверие.



Остават броени пленарни заседания, преди президентът да насрочи дата за изборите. Ще успеете ли за това време да се справите с амбициозната цел да поправите конституцията и изборните закони?
– Ако вотът на недоверие бъде подкрепен и стигнем до предсрочни избори, се открива възможност за провеждане на вота за Европейски и български парламент в един ден. Тогава няма да има нужда от промяна на конституцията. А основната задача на едно служебно правителство е именно да подготви провеждането на избори.



Това ли ще е последният вот на недоверие?
– В конституцията няма текст, който да казва, че шест месеца преди края на мандата не може опозицията да внася вот на недоверие.



Искате да кажете, че може да има и осми?
– Възможно е. Конституцията дава такова право.



Опозицията всеки път опитва по време на дебатите за вота да убеди избирателите, че има алтернатива. Но как ще стане това, особено ако, както предишния път, половината от нея просто липсва от пленарната зала?
– Амбицията на опозицията за този вот е именно да покажем, че има и друг начин за управление на страната. И действително има. Обсъждали сме вече, че трябва да имаме единни позиции и общи решения. По този въпрос има консенсус и се надявам, че наистина идеите ни ще стигнат до повече хора.



Председателят на ЕНП Вил Фрад Мартенс едва ли не „поръча“ следващото управление да е дясно и да е начело с Бойко Борисов. Ще изпълните ли желанието му?
– Основното желание на „Демократи за силна България“ е за изборите да съставим широка дясна коалиция. Тя трябва да излезе със силни послания към българските граждани и да спечелим тяхното доверие. И то да го спечелим по честен начин, за да може – ако следващото управление е дясноцентристко, да бъде гарант за политика в полза на хората.



Докъде стигнахте с преговорите за дясното обединение?
– Не сме спирали, водим разговори.



Някакъв напредък?
– Винаги е трудно, когато става въпрос за обединение. Особено, когато искаме да изградим общи идеи и принципи, а не просто да съставим механичен сбор. Продължаваме да сме добронамерени и отворени към другите десни и дясноцентристки формациии и се надявам в най-скоро време да постигнем резултат.



Разбрахте ли се със СДС дали Българска нова демокрация има място в дясната коалиция? Вие ги поканихте за преговори, но сините не изглеждат въодушевени от идеята.
– Разговорите продължават, не са приключили. И в момента, в който има решение, вие ще го узнаете.



Разбирам, че целта ви е да съставите тази коалиция, за да участвате в управлението, но ако не успеете и властта остане в БСП и ДПС, коя е най-голямата опасност пред страната?
– В началото казах, че има поне две кризи, които ни заплашват наистина много сериозно – финансовата и проблемите в отношенията ни с Европейския съюз. Повторение на сегашното управление ще задълбочи последиците от нерешените въпроси. Да не говорим, че самата тройна коалиция допринася за задълбочаването на кризата. До момента членството ни в Европейския съюз е провалено заради тях. Практически сме страна член на общността, но не можем да се възползваме от това си положение. Нещо повече – наложени са ни санкции. Напоследък дори получихме информация, че премиерът Станишев е помолил Европейската комисия да не представя резултати от предстоящия доклад, който трябва да излезе през юни или юли, преди изборите. С други думи, очакваните критики ще са толкова силни, че ще повлияят негативно на представянето на БСП на вота. А в доклада наистина ще има тежки критики, вероятно ще има и още санкции. И няма как да е иначе, след като липсата на политическа воля за справяне с корупцията и конфликтите на интереси е очевидна. Именно поради тази причина се нуждаем от промяна. Нека да отбележим, че за следващото управление остава тежко наследство. Още при приемането на бюджета за тази година станахме свидетели как едни пари отиват при определени групи, за да се осигурят повече гласове за изборите. Само че това води до задълбочаване на кризата.



Но бюджетът може и да бъде актуализиран след изборите.
– Не мога отсега да кажа дали това ще се случи. То зависи от показателите, които ще има страната към момента, в който следващият кабинет ще поеме функциите си. Мога обаче да отбележа към днешна дата, че се задават много трудни управленски решения за следващото правителство именно заради наследството, което оставя тройната коалиция.
За съжаление и изборното законодателство попада в раздела нерешени проблеми.



– Това е просто поредният провал на трите управляващи партии. Преди повече от година започна да се обсъжда този въпрос. Имаше кръгли маси, изказвания, дебати. Настояваше се начинът на провеждане на изборите да бъде ясен отрано. Даже чухме и президентът да иска това от тройната коалиция. Но нищо не последва. Поредното обещание и за реформиране на политическата система не стана факт. Точно сега, в последните месеци преди изборите, аз не виждам възможност за радикални промени. Ако се направят прибързани изменения, честността на изборите ще бъде поставена под въпрос.



Промените в управлението имат и друг аспект – провеждането на референдуми, а малко изненадващо и ДСБ се изказа против даването на права на гражданите за пряко участие при вземането на решения.

– Нека да изясним против кое точно е ДСБ. Ние подкрепихме т.нар. Закон за референдумите на първо четене. С други думи, ние сме заявили политическата си позиция, че старият норматив не е ефективен и че има нужда от нов, който наистина да дава повече права на гражданите. Големият спор, който все още не се е състоял в пленарната зала, е докъде може да стига задължителността на референдумите, колко хора могат да го инициират и по кои въпроси. Ние например сме доста скептични по отношение на провеждането на референдуми относно националната сигурност или външната политика. Просто за да не се стига до промяна в геополитическото развитие на България. ДСБ иска да постави въпроса в следната плоскост – да, добре е да има референдуми, но има теми, за които трябва много внимателно да се прецени докъде може да се стигне. Да вземем за пример темата за смъртното наказание. Представете си въпрос – „за“ или „против“ смъртното наказание в България. Струва ми се, че хората могат напълно емоционално да решат, че то трябва да бъде върнато.
Само че ние сме наясно, че едно подобно решение практически ще бламира членството ни в Европейския съюз. За такива въпроси се притесняваме, тези, които отблизо следим – отношението на другите страни членки по темата. За съжаление България няма традиции при провеждането на референдуми, а това не ни дава здрава основа да преценим рисковете и позитивите. Тази форма на вземане на решение много повече се използва на местно равнище, но и. това не е достатъчно развита практика. Оттам идват и повечето страхове да не би референдумите да нанесат повече вреди, отколкото ползи.



Но нали трябва да почнем отнякъде?
– Разбира се, че трябва, но първо да се види кое и докъде. Иначе от ДСБ не сме против закона. Подкрепили сме го на първо четене, на второ също ще гласуваме „за“, но ако са изчистени неясните текстове.



Ваши колеги заявиха, че ако главният прокурор Борис Велчев не разкрие името на прокурора, за когото се твърди, че е предупредил бившия вече изпълнителен директор на Националната агенция по приходите Мария Мургина за разследване срещу нея, вие от ДСБ ще кажете кой е. Само не разбрахме докога ще чакате, преди да направите разкритието?

– Нека не говорим за срокове. Проблемът обаче далеч не е само в прокуратурата. Да, вярно е, че е недопустимо да се предупреждават хора, за които има сигнали за злоупотреби. Но другият проблем е, че не се търси политическа отговорност. Което вече се свежда до поведението и позициите на премиера Станишев. Той трябваше вече да е отстранил министъра на финансите Пламен Орешарски.



Не е ли по-вероятно да избухне нов скандал, който да засенчи този в Агенцията по приходите, отколкото Станишев да отстрани точно Орешарски от правителството?
– Както става в повечето случаи. Следващият скандал избухва, проверките по предишния потъват някъде и не разбираме докъде е стигнало разследването и ще има ли някакви резултати. Но за да има воля за справяне с корупцията, е нужно ново управление.



Това не се ли отнася във вътрешнопартиен план и за ДСБ, особено като имаме предвид, че тримата депутати, които напуснаха, се оплакваха именно от липса на демократичност при вземането на решения и лошо партийно управление?

– Това, което мога да споделя, е, че те доста отдавна не са присъствали на форум на партията. Когато не искаш да идваш и да участваш в тези форуми, не виждам основание за подобни твърдения.