Екатерина Михайлова: Рекетьорското коалиране тип „Новото време“ се демонстрира и вдясно

Г-жо Михайлова, приключи първото Национално събрание на Демократи за силна България (ДСБ), на което одобрихте политическите си позиции, предизборната си програма, правилата за избор на кандидат-депутати. С каква нагласа отивате на избори след този форум?
Това, което видях на първото Национално събрание на ДСБ, ме кара да бъда оптимист за парламентарните избори. Залата беше пълна с позитивна енергия, с хора, които се чувстват граждани, а не поданици, вярват в каузата „За силна България в обединена Европа“, и са мотивирани.
Присъстваха хора, които знаят защо са избрали ДСБ. Те са наясно, че дясното трябва да се запази и оцелее, че трябва да има смислена политическа сила, която да е вдясно и не се занимава само с пазаруване, коалиране, договаряне, прегрупиране, с което всъщност ни заливат вече от една година насам в дясното пространство.
Именно за това смятам, че целта, която ДСБ си постави – да стане първа политическа сила в дясното пространство на изборите през юни, е реалистична.
Определихте своите политически противници – БСП, НДСВ, ДПС, двете нови коалиции вдясно…не ставате ли прекалено „анти“? Къде е позитивното послание на ДСБ към избирателите?
Позитивното послание на ДСБ е „За силна България“, което означава силни институции и ефективна държава. Позитивните послания са заложени в предизборната ни програма и са насочени към гражданите, а не към партийните лидери.
Това, че БСП е основният ни политически противник, е съвсем нормално: Първо, БСП е лява партия и второ, доведе страната до две тежки икономически катастрофи по време на управлението си.
Управлението на НДСВ и ДПС пък е противник на политическото. Появата на Симеон Сакскобургготски и НДСВ доведе до разбиване на политически партии, до изчезване на идентификация и размиване на политическото пространство. В този смисъл ДСБ смята, че това управление е опасно и вредно за парламентарната демокрация в България.
Свидетели бяхме и на тежката парламентарна криза, предизвикана от поведението на управляващите, което пак е в пълен разрез с парламентарната демокрация. Премиерът много често се държи не като премиер на република, а като монарх, независимо, че заявява, че е републикански премиер.
Сериозната ни критика към десните партии е, че се съюзяват не на базата на принципи, а на основата на икономически интереси и групировки. Това не е дясно поведение.
Ние напуснахме СДС именно заради безпринципно поведение и загуба на идентификация. Виждаме, че година по-късно там продължават да не са наясно какво, защо и как се прави. За съжаление поведението тип „Ново време“, което се коалира рекетьорски с управляващите НДСВ и ДПС, го виждаме и вдясно – коалиране на базата на изнудване и безпринципни договаряния.
За да постигнете целта си – да не допуснете втори мандат на НДСВ и ДПС, както и кабинет на БСП – бихте ли направили някакъв компромис? С кого бихте се коалирали?
В позициите, които приехме, заявяваме, че не може да има дясно управление без ДСБ. Освен да бъдем първа политическа сила вдясно, си поставяме за цел да имаме достатъчно голяма парламентарна група, която да позволи да се реализира управление на страната вдясно от центъра.
Естествено, нашите разговори в 40-то Народно събрание ще започнат първо с партии, които се намират вдясно от центъра. Кои ще са те обаче, ще каже българският избирател.
При избор на кандидат-депутатите, ДСБ прие облекчена процедура за сегашните си народни представители. Не заложихте ли по този начин един потенциален конфликт между старите и новите депутати на ДСБ?
Не. Това се чу и в изказванията на делегатите, че не бива да има деление на стари и нови депутати. Трябва да има деление на базата на можещи и печелещи доверие лица и такива, които нямат такива качества. Чисто технически това ще се постигне с печелене на доверие.
Процедурата, която предвиждаме, е всеки сам да заяви дали желае да се кандидатира, всеки орган или партийна структура също може да издига кандидати. След това има среща с комисията за подготовка на кандидатите, която може да ги спира. Тя обаче няма да е субективен преценяващ орган за това кой е по-партиен кандидат. Ако се прецени от всички нейни членове, че даденият кандидат ще стои по-добре на друга позиция, то комисията има право да проведе с него разговор и да вземе адекватното решение заедно с него. В никакъв случай нямаме намерение тази комисия да се превръща в съдник. Няма смисъл от подобно нещо. По-важно е дали можеш да спечелиш доверието на хората с политика и позиции.
Достатъчно силен ли е този механизъм, за да не допусне случайни хора, каквито голяма част от политиците признават, че има в настоящия парламент?
Какъвто и механизъм да създадем, не би могло да се каже на сто процента, че няма риск да се допусне грешка. В този смисъл, трябва всички да бъдем много по-внимателни. Листите за депутати ще се решават в крайна сметка на събрания на членовете на ДСБ и те трябва да гласуват със сърцата си и според това, което смятат, че е правилното. Не бива да се решават тези въпроси така, че да може да се прехвърля отговорността от един на друг, да се боят хората.
Мисля си, че в ДСБ рисковете са по-малко, защото много от нашите членове и симпатизанти са нови и не са изкушени от политически хватки. Аз непрекъснато се срещам с тях в цялата страна и чувам един много по-откровен разговор, без притеснения по всяка една от темите. Самото Национално събрание също го показа – доста делегати акцентираха в изказванията си на това колко е важно кои ще са кандидат-депутатите – достойни, почтени и авторитетни личности.
Рисковете ще са по-малко при нас, защото хората, които ще решават тези въпроси, гледат много по-отговорно, а не апартно. Имаше и заявления от типа „Ние няма да се бием за депутатски листи, а ще се борим за гласове“. Това е чудесно.
Заявихте, че отивате с името ДСБ на изборите. Означава ли това, че сте финализирали всички преговори вдясно и се явявате самостоятелно?
Това означава, че ще се явим на изборите под името ДСБ, но оставяме отворени нашите кандидат-депутатски листи за представители на партии и граждански сдружения, както и на авторитетни личности на националната ни общност, с които споделяме общи принципи и ценности.
Това отваря възможността ние да се коалираме с гражданското общество, с хора, които могат да бъдат дори и представители на някои партии.
Точно как ще преговаряме по тези въпроси, особено с представители на партии, ще решим окончателно след приемането на промените в изборното законодателство от този парламент. Това зависи именно от правилата, по които ще се явим на изборите и ДСБ не иска да прибързва с решението си преди приемането на правовата рамка.
Смятате ли, че има носталгия към управлението на ОДС начело с Иван Костов?
Не мога да кажа дали има носталгия, но мога да кажа, че срещам все повече хора, които могат да правят разлика между предишното и настоящото управление. Ние поехме ангажимент през 2001 г., че ако продължи нашето управление, ще има средна работна заплата 500 лв., а в момента тя е 300 лв.
Тогава това беше реално постижимо, а не популизъм. България можеше много повече да постигне, но нямаше волята и амбицията до се преследват високи цели. Сега нещата се случват поради инерция, просто защото се е завъртял пазарният механизъм.
Вие ще се кандидатирате ли за следващото Народно събрание?
Да, смятам да се кандидатирам за депутат на 40-ия парламент и това ще бъде моят пети мандат. Мисля, че е най-нормално всеки сам да заяви това свое намерение, а не да се крие зад гърба на хората.