– СДС в крайна сметка подкрепи кандидатурата на ДСБ за членство в Европейската народна партия без уговорки. Какъв знак беше това?
– Според нас това трябваше да се направи още първия път. ДСБ е политическа партия с много ясни позиции. Нямаше никаква причина дори на работната среща в Истанбул да се правят неща, които не носят добър облик не само за партиите в България, а въобще за страната. Това, което ние виждаме от времето след парламентарните избори, когато всъщност се доказахме като парламентарно представена политическа партия, е, че отношението на европейските политици, хора, с които сме работили преди това от ЕНП, е много позитивно към нас.
– Какъв трябва да е общият кандидат за президент на десницата?
– Нека първо стигнем до такъв общ кандидат. Преговорите не са започнали още, предстоят решения, които са свързани с даване на мандат за преговорите, кръга на участниците, процедурата, която ще бъде приета от съответните участници в преговорите. Затова струва ми се, че е рано да говорим какъв да бъде кандидатът, и то да изработваме тип фоторобот – висок, снажен, добре говорещ. Най-важното, разбира се, е това да бъде отговорен човек, който поставя на първо място интересите на България, може да роботи с институциите, знае как да координира действия, как да пази националния интерес.
– Кой е по-удачният вариант за излъчване на кандидатурата- преговори или предварителни избори?
– Не искам да предрешавам преговори, които не са стартирали, защото всяка дума или всяко име, които публично се появяват, преди да е обсъждано вътре, би блокирало нещата и би провалило възможността за разбирателство. Правени са и едното, и другото в България, има подобен опит. Трябва да се прецени кое е най-доброто в момента. Аз смятам, че е възможно да се стигне до решение на базата на преговори.
– Кои са слабите страни на президента Георги Първанов, с които може да бъде атакуван по време на предизборната кампания?
– Много са. Първо, той каза, че ще е социален президент, а не е такъв. Второ, мисля, че с последните си действия при сформирането на тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, която той отгледа и произведе, съществено спада доброто отношение към него. Това се вижда и от социологическите проучвания. Прекалено вторачен в собственото си преизбиране, той предприе действия, които вредят и в негов личен план, и в посока на интересите на българските граждани. Той стана инициаторът на това да се излъжат избирателите, да не се изпълнят обещанията, които бяха поети от съответните политически сили.
– Кои са другите евентуални сериозни претенденти за президентския пост?
– Едва е стартирала 2006 г. Мисля, че до есента много неща ще се случат. Много зависи какъв ще е докладът на Европейската комисия през април за перспективите за членство на България в ЕС от януари 2007 г. Всички тези неща ще дадат отражение върху възможните кандидати и съответните политически сили, които ще участват. Аз мисля, че ще има поне няколко сериозни кандидати, няма да е един, няма да са и двама.
– Какъв е крайният срок, в който трябва да завършат преговорите за общ десен кандидат?
– Крайният срок все пак е срокът, в който стартира кампанията. Искам да напомня, че наистина е рано да се казва кой е сериозният и кой несериозният кандидат, защото ако се върнем към 2001 г., до старта на кампанията всички смятаха, че тогавашният президент Петър Стоянов ще бъде преизбран и не виждаха сериозна конкуренция отсреща. Видяхме, че нещата не се случиха така, както ги даваха анализаторите и социолозите. Именно затова най-важното е в този период от време да се прави политика. Затова ние от ДСБ ще концентрираме силите си в политика, която да се прави в интерес на гражданите. Тогава има шанс и със сериозна кандидатура да претендираме сериозно и за президентския пост.
– Какво могат да направят 50-те депутати от десницата в този парламент?
– Ако са добре организирани, подготвени и решителни, могат да направят доста неща. За съжаление не мога да кажа, че в момента всички правят точно това. Дори от една справка, която получихме в началото на тази година за парламентарния контрол за първата сесия, се виждат измеренията на активността на различните депутати и парламентарни групи. Веднага се откроява интензивността на групата на ДСБ. Тя е с няколко пъти повече от останалите. Не ни радва, че ние сме много по-активни и много по-стабилно седящи, защото е хубаво да има много повече активни опозиционни политици.
– Какво ще предприеме ДСБ при евентуално отлагане на присъединяването ни към ЕС?
– Най-важното е България да влезе подготвена, а не просто да влезе. Затова не е самоцел за нас членството в ЕС. Затова изпълняването на критериите го виждаме в интерес на българските граждани. Важното е да са подготвени институциите и гражданите, да има сигурност, да има пресичане на организираната престъпност и мафиотизирането на държавата.
– От ДСБ бяхте сред най-големите критици на настоящия главен прокурор. Какво очаквате от наследника на Никола Филчев?
– Това, което очакваме, е още сега – по времето, когато ще се появят претендентите – да чуем от тях много сериозни намерения за реформиране на работата на прокуратурата. Важна е промяна в конституцията, важна е промяната в съответните закони. Ако това не се прави от прокуратурата и в частност от главния прокурор, трудно ще станат нещата. Виждаме как години наред тази институция се използва за политически натиск, затова да не се получи реформирането на прокуратурата. Аз съм виждала колеги, които са внасяли текстове във временната комисия за промени в конституцията, след няколко дни са ги изтегляли и са споделяли, че е в резултат на натиск, който е оказван. Именно затова очакваме решителен човек, който да е готов да извърши промените в досъдебната фаза.