– Десницата ще има ли един кандидат за президент, или вече става все по-трудно да се обедините?
– Много трудно вървят преговорите и това, което виждаме, е нежелание от страна на част от преговарящите да се вслушат в разумни аргументи и заставане на позиция, която води до нерешаване на въпроса за единната кандидатура. Практически имаме две партийни кандидатури – на Веселин Методиев и на Петър Стоянов. Ние предложихме в този конфликт на интереси, защото той е реален конфликт не само между лидери, ами и между електорат, да се потърсят решения. Едното решение беше предварителни избори. Другото решение беше да се оттеглят двете партийни кандидатури и да се търси компромисен вариант. Срещаме отказ от страна на СДС и на двете предложения, които направихме, което ме кара да съм все по-малко оптимист, че ще се намери решение. Желанието на част от преговарящите да превърнат кампанията за президентските избори в битка за дясното не е продуктивно. Целта на тези избори беше да се излъчи единен кандидат, който да спечели и да даде шанс за промяна на статуквото в България.
– Възможно ли е да излезете от преговорите и да се явите самостоятелно?
– Ние се държим изключително коректно в тези преговори, не изнасяме информация и не заговорничим на части. Не се опитваме да привличаме неидентифицирани лица в преговорите. Желаем да спазим ангажиментите, които сме поели към нашите избиратели и Европейската народна партия. Но в едни преговори има повече от една страна, така че всичко зависи от поведението на всички участници. Нашето желание е да имаме единен кандидат и затова предлагаме решения, а не се заинатяваме зад една кандидатура, за която предварително се знае, че няма как да покрие целия десен сектор.
– Вие сте крайно негативни към включването на ГЕРБ, но СДС и “Гергьовден” продължават да гледат и в тази посока…?
– Ето, това са нашите различия и в днешния момент. Това са част от различията, заради които навремето се разделихме със СДС и направихме ДСБ – различното ни отношение към НДСВ, към Сакскобургготски, към тяхното управление. Днес тези различия отново са на дневен ред. Въпреки това смятаме, че в излъчването на един човек те могат да бъдат преодолени, но някак си нещата все повече се задълбочават и затлачват във времето и различията започват да се връщат. Освен това нашият електорат не би възприел сядането ни на една маса с тези хора.
– ДСБ притеснява ли се от Бойко Борисов и претенциите му да е десен политик?
– Не. ДСБ са притеснени от това, че не се решават проблемите на София, че вместо усилията да се насочват в тази посока, се насочват в политически боричкания. Кметът има други функции. Без да му отричаме правото да се занимава с политика, първостепенното е да се решат проблемите на столицата, а не кой, как, кога, с кого би се явил някога на избори.
– Какво е мнението ви за създаването на независим орган над съдебната власт, който мнозинството обсъжда?
– Това би трябвало да е Висшият съдебен съвет (ВСС), поне такава е била идеята, когато е била създавана конституцията. Поначало обаче конструирането на съдебната власт е дефектно, тъй като към нея са не само съдиите, но и прокурорите и в някаква степен следователите. Наистина има необходимост от промяна при конструирането на ВСС, но то е част от голямата тема какво е съдебна власт. Не би трябвало да се променя на парче конюнктурно, а би трябвало да се направи общо изменение.
Не знам какво обмисля мнозинството, но в момента няма необходимост от нова шапка. Разбира се, би могло, и това е една от позициите на ДСБ, този независим орган – ВСС – да бъде избиран по друг начин, примерно от парламента с квалифицирано мнозинство, за да може да се гарантира, че в него има професионалисти, а не партийно услужливи хора.
– В неделя председателят на Конституционния съд Неделчо Беронов заговори за необходимостта от изцяло нова конституция, вие как гледате на това?
– Да, аз съм привърженик на това, защото промените на парче създават много рискове. Когато започнеш да променяш един текст в конституцията, виждаш, че той рефлектира върху няколко други текста и нерядко засяга и правомощия на друга власт. Има необходимост от изцяло нова конституция, но това е голяма тема. Тя е свързана с Великото народно събрание, доколко ще съществува или не, тема, която изисква много сериозна подготвителна работа и достигане до съгласие.
– Кога би могло да се случи това?
– Не виждам в скоро време да се случи подобна промяна. Не мисля дори, че в рамките на няколко години може да има изцяло нова конституция. Поначало мнозинства дори и за едно обикновено изменение се правят трудно, а пък за една цялостно нова конституция ще трябва първо да решим въпроса за Великото народно събрание. Но в никакъв случай не бива да се отхвърля като идея, по-скоро всички идеи за конституционна промяна би трябвало да се набират и да се мисли за цялостен поглед за организацията на българската държава. Петнадесет години съществуване на новата конституция са сравнително добър период от време, за да може да се сложи чертата и да се кажат силни и слаби страни и да може да се търси оптимално решение.
– Как коментирате идеите на БСП за закон за досиетата? Най-вече намерението при разсекретяването Министерският съвет да определя кой документ застрашава националната сигурност и кой не?
– Знам за работния вариант от медиите. Във всеки случай не би трябвало органът, който ще разсекретява досиетата, да е към Министерския съвет. Така, както и конституцията, и темата досиета мина през няколко опита. Видя се, че когато органът, който преценява, е част от изпълнителната власт, съществуват винаги притеснения и подозрения дали добре е свършена работата, дали няма конюнктурно-политическо решение. Затова редно е така, както е в повечето източноевропейски страни, органът, който разсекретява и преценява, да бъде независим. Проектозаконът на ДСБ предвижда този орган да бъде представен от различните политически сили в парламента на паритетен принцип. Това ще гарантира прозрачност, ще гарантира и сигурност, че няма да има политически злоупотреби при решаването на един или друг случай. Предвидили сме също така възможност за парламентарен контрол на дейността на тази независима комисия.
– Водят ли се консултации между вас и управляващите за този закон? Имаше момент, в който от НДСВ казаха, че най-вероятно ще направят нов закон на базата на вашия.
– В разговори с представители на НДСВ, а и на БСП съм чула добри думи за нашия законопроект и че смятат, че е добра основа. Разбирам, че сега са тръгнали по друг път, изглежда не искат гласно да признаят, че проектът на ДСБ е добър. За мен по-важно е наистина да се стигне до решение, което да е законово и то да бъде такова, което да слага нещата на масата и да имаме знанието за това, което се случва. Затова е много важно наистина да видим какво предлагат БСП – защото, ако те искат нещо, което е само палиатив и мимикрия, за да се скрие голяма част от истината, това няма да е добро решение за държавата. Тогава наново ще започнат да витаят подозренията кой кой е и какво е правил. Много по-добре би било и за политиците, и за националната сигурност, и за държавата да се знае истината. Тогава ще отпаднат рисковете за зависимост и злоупотреба.
– Тъй или иначе в предстоящия дебат за закона всички ще се връщат към въпроса защо не отворихте досиетата, когато имахте възможност – през 1997 г.?
– Защото законът, който приехме, в една немалка част беше отменен от Конституционния съд. И практически цяла категория лица останаха в позицията да не бъдат осветени техните биографии. Ние работим със закони, в крайна сметка не може да се вади нещо и да се обявява, ако няма законова основа. Не може както Румен Петков вади избирателно и части от истината. Това е не само незаконно, то е и неморално.
– Как тогава коментирате обясненията на Неделчо Беронов, че решението на Конституционния съд се отнася само за закона от 1997 г. и в момента е невалидно?
– Точно така – то отменя части от закона от 1997 г. След това през 2001 г. беше направено следващо изменение на закона и тогава започна работа комисията “Андреев”. След това при идването на власт на Сакскобургготски законът беше отменен и практически оттогава досега няма закон, който да дава възможност да се изнася информация. Единствено през ДИКСИ може да се получи информация. Сега това, което предлагаме, е за избора на президент поне това да е публична информация. Особено след всичко, което се случи след случая с “Гоце”, трябва българските граждани, когато правят своя избор, да знаят кой застава пред тях. Публичните фигури трябва още в момента, в който започнат да се занимават с такава дейност, да приемат, че ще трябва да се знае биографията им. Това е част от демокрацията.
– Като споменахте “Гоце”, имаше намеци, че Иван Костов не е оповестил, че знае за съществуването на папката през 2001 г., защото е бил държан с нещо от Георги Първанов.
– Това, което аз знам, е, че не е имало сделка. Това, което излезе като публична информация – имало е знанието, че съществува папка “Гоце”, но по силата на закона това е било невъзможно да бъде оповестено. Нещо повече – самият Петър Стоянов, който тогава беше президент и кандидат за президент, е преценил да не използва тези факти, макар да реши да използва подобен инструмент срещу друг от своите опоненти.
– Вие оптимистка ли сте, че процесът ще завърши по най-правилния начин?
– Смятам, че това е наложително. И тук БСП със своите партньори от НДСВ и ДПС, скърцайки със зъби, ще трябва да го направят. Нямат изход вече. Никой вече няма да се примири с половинчати решения след всичко това, което излезе.