Екатерина Михайлова: Промяната в конституцията иска съгласие. А когато търсиш съгласие, не трябва да нападаш.

Г-жо Михайлова, ДСБ отказа да подкрепи промяната в конституцията и т.нар. пакт за финансова стабилност, предложен от финансовия министър Симеон Дянков. Има ли някакво развитие във вашата позиция?

Не сме променили позицията си. Не можем да подкрепим тази промяна най-вече заради един текст, който се появи по-късно. Първоначално се говореше, че ще има ограничения за дефицита, както например е в конституцията на Германия. След това обаче се появиха и идеи в основния закон да влезе текст, че промените в данъците ще стават с одобрението на 2/3 от народните представители. В нито една държава няма такова ограничение. Нашите аргументи срещу тази промяна са, че правителството се избира с обикновено мнозинство. То осъществява вътрешната политика, включително данъчната. Нормално е едно правителство да може да прокарва тази политика в парламента. 2/3 са 160 депутати. Правителството ще стане заложник на малки групи в парламента, защото досега кабинетите, с изключение на тройната коалиция, нямаха толкова гласове. Управлението ще трябва да разчита или на опозицията, или на други парламентарни групи, или на независими депутати. В конституцията, разбира се, могат да се сложат текстове, които да гарантират финансова стабилност и да не дават възможност за произвол в данъчната политика. Това може да стане с по-общ текст.

Значи, ако текстът, че данъците се променят с две трети мнозинство, отпадне, вие може и да преосмислите позицията си?

Да, в останалата част подкрепяме промените. Това ни е единственото възражение, но то е много сериозно. Утре някой може да поиска да свали данъци и това няма как да се случи. Освен това предвижданите текстове не спират възможността от промени в данъците изцяло. Напротив, в промените става дума само за някои данъци. И когато държавата има необходимост от по-висока събираемост на приходи, това ще може да се прави чрез ДДС или с увеличаване на осигурителните вноски. Това не е редно, защото така ще се натоварят само определени групи от населението.

Има ли шанс този текст да отпадне?

Аз виждам доста противоречиви реакции в публичното пространство. Като че ли има известно колебание. Промяната в конституцията иска съгласие. А когато търсиш съгласие, не трябва да нападаш. Аз очаквах първо да се създаде временна комисия за промени в конституцията, която да направи проект за текстовете.

Напоследък отношенията между ДСБ и ГЕРБ са доста обтегнати. Това заради изборите ли е, или има и по-дълбоки причини?

В неделя, 12 юни, в „Синята коалиция“ има отворени предварителни избори за президент и за кмет на София. В тях може да участва всеки. Но някои от нашите политически опоненти извън коалицията се опитват да се намесят в тях. В публични изказвания и интервюта техни представители вземат страна. Има откровени заявки, че ще се опитат да използват отворените избори, за да натрият носа на Иван Костов. Ние се опасяваме от опити за организирана намеса, което може да опорочи тези избори. Възможно е други политически сили да активират част от своите членове, които да се включат не защото харесват някой кандидат, а просто да опорочат самия избор. Много се надявам да не стане. Никой няма интерес от такова нещо.

Но голяма част от хората, които сега гласуваха за ГЕРБ, в края на 90-те години бяха избиратели на СДС. Те не могат да бъдат упрекнати за това, че имат интерес към „Синята коалиция“. А настроения срещу Костов имаше много преди Бойко Борисов да се появи в политиката.

Дни преди избора вицепремиерът Цветан Цветанов даде две страници интервю, в което изцяло атакува Костов.

Г-н Иван Костов също не жали Цветанов в публичните си изяви.

Да, той повтори оценката на „Синята коалиция“, че вътрешният министър е слабото звено в правителството и бихме подкрепили кабинет без него. И после Цветанов да даде цяло интервю само за да напада един човек, е твърде много!

Подобни нападки обаче често правят реклама на обекта, към който са насочени. Съгласна ли сте?

Да, но ме притеснява да няма контролиран вот. Затова се надявам да гласуват много истински наши симпатизанти, за да неутрализират опитите за влияние върху вота.

ГЕРБ стана мръсна дума в предизборната борба между вас и СДС. Всяка от двете партии прави публични внушения, че другата е близка с управляващите, и като че ли очаква да спечели дивиденти от това. Така ли е?

Ние в ДСБ имаме ясна и последователна политика. Тя не се определя от това кой е близо и кой е далеч от ГЕРБ. Ние имаме позиции, зад които стоим. Ако те съвпадат с тези на управляващите, тогава ги подкрепяме. Много пъти например им казвахме да не отнемат пари от частните пенсионни фондове. Национализацията определено не е дясна политика и освен това е незаконна.

Дали партията в „Синята коалиция“, която загуби изборите, ще работи активно в полза на спечелилия кандидат?

Да, разбира се. Така работихме в кампанията за парламентарните избори през 2009 г. Който и да спечели, ще бъде кандидатът на „Синята коалиция“.

Опозицията вече изясни идеята си за вота на недоверие и той ще бъде заради провал в антикризисната политика. От ДСБ и СДС често са се чували критики към управляващите по тази тема. Възможно ли е да подкрепите вота?

Нека да видим мотивите, все още няма нищо внесено, не можем да заявяваме категоричен отговор.

„Синята коалиция“ свали доверието си от министрите Цветанов и Тотю Младенов. Има ли и други в този списък?

Единият министър, който загуби нашето доверие, наскоро бе сменен от премиера. Става дума за Александър Цветков. Имаше и други такива случаи. Винаги има риск да се изпусне някой министър, когато се изброява. Но има сфери, в които нещата не вървят добре, като например в областта на сигурността. Противопоставянето, което се случва със съдебната власт, не е добра политика. Има реакции, които не са в полза на институциите. Полицията не трябва да се намесва в съдебната власт.

Факт е обаче, че съдебната власт е може би най-нереформираната власт в България. Как е възможно там да има някакво развитие в положителна посока?

С конституционна промяна. Това сме го казали от първия момент в този парламент. В началото много по-лесно се събира конституционно мнозинство.

А решението на Конституционния съд от 2003 г., според което всички по-съществени промени в съдебната власт могат да се правят само от Велико Народно събрание!?

И то е преодолимо, ако има политическо желание това да се случи. Може да има ново искане за тълкуване, то може да е по-различно. Това през 2003 г. беше крайност, която почти никой не споделя истински. В началото на парламента ГЕРБ имаше подкрепата на три парламентарни групи. Тогава трябваше да се започне с разговора за конституционни промени, свързани със съдебната власт – прокуратурата да мине към изпълнителната власт, да се промени начинът на избиране на ВСС, да се съкрати мандатът на тримата най-висши магистрати и т.н. От ГЕРБ обаче решиха да вървят през промени в законите. Вижда се, че това няма как да стане.

„Атака“ също вече сякаш се откъсва от мнозинството, което подкрепя ГЕРБ, и гласовете на „Синята коалиция“ стават все по-ценни.

Никога не съм гледала на нещата по този начин. Ние отстояваме нашите позиции. Отговорността за това дали нещо ще бъде подкрепено, от колко души ще бъде подкрепено и т.н. е на управляващите.