Екатерина Михайлова присъства като представител на председателсвото на Народното събрание на организираните от парламентите на Чехия и Словакия от 16 до 18 ноември съвместни чествания по повод 20-годишнина от събитията през 1989г. в Прага и Братислава. Програмата включваше Конференции на тема “Път без окови” и Мемориална среща, които организаторите проведоха и в двете столици. Председателите на парламентите на европейските пост-комунистически държави се консолидираха с изявлението на председателя на Сената на парламента на Чешката Република Пршемисъл Соботка за огромната историческа значимост на промените последвали събитията преди 20 години.
Пражко възвание на председателя на Сената на парламента на Чешката Република Пршемисъл Соботка по повод Конференцията на председателите на парламентите на европейските пост-комунистически държави “Път без окови”
Преди двадесет години несвободната тогава част на Европа преживя огромен повратен момент. Привидно неразрушимата тоталитарна система започна да се разпада. Варшава, Берлин, Прага, Братислава, Будапеща, Вилнюс, Рига, Талин, Любляна, София и Букурещ започнаха своето завръщане в лоното на европейската цивилизация, поемайки пътя към демокрация и икономическа трансформация – едно пътуване, увенчано с настоящото им членство в Европейския съюз и НАТО.
Историци, икономисти, журналисти и социолози несъмнено могат да спорят дали през последните две десетилетия една или друга страна е могла да пожъне по-големи успехи по този път. Едва ли обаче някой, който не е преживял тоталитаризма лично, е в състояние да разбере, че наследството от комунистическия период продължава да бъде основно бреме за много хора и днес. Ако мнозинството от гражданите на нашите страни осъзнаят собствената си отговорност, престанат да се страхуват от собствената си съдба, от собствените си решения и собствената си свобода, ние ще бъдем още по-успешни.
Като страни, преживели повече от четиридесет години комунизъм, пазейки ярък спомен за последствията от други тоталитарни режими от близкото минало, ние ясно осъзнаваме всяка, дори скрита, заплаха за свободата и демокрацията и си даваме сметка за необходимостта на подобни случаи своевременно да бъде обръщано подобаващо внимание.
Ние призоваваме нашите колеги от онези европейски страни, които не са живели в условията на тоталитарни режими в следвоенния период, в свой интерес да се отнасят с разбиране към факта, че нашите страни са изключително чувствителни по отношение на ценностите на свободата и демокрацията и тяхното стриктно отстояване. Ето защо трябва да обръщаме все повече внимание на зараждащите се нови форми на популизъм, социална демагогия и водачество, които лесно биха могли негативно да повлияят на демократичния процес във всяка европейска страна.
Благодарение на обединените усилия, през последните двадесет години цяла Европа успя да измине един път, който не са си представяли и най-смелите утописти. Въпреки нашите успехи, нека не забравяме следните принципи:
1) Принципите на свобода и солидарност в Европейския съюз трябва да останат основополагащи за неговото функциониране.
2) Ние също подкрепяме и по-нататъшното разширяване на Европейския съюз, основано на договорените критерии и принципи и съобразно капацитета на Европейския съюз да интегрира нови членове. Нека си дадем сметка за съществуващите огромни очаквания в страните-кандидатки за членство, които не трябва да бъдат оставени без подкрепа.
Ако искаме да продължим да живеем в мир и свобода, не трябва да подценяваме нито един от новите рискове, пред които сме изправени. Съществуват множество сериозни проблеми за разрешаване и ние вярваме, че можем да направим това заедно! Ето защо се обръщаме към нашите европейски колеги със следния призив:
1) Ние подкрепяме принципа на субсидиарност и незаменимата роля на националните парламенти в процеса на европейска интеграция в интерес на запазване на европейската жизнеспособност. Това е най-добрият начин гражданите на отделните държави-членки на ЕС да не бъдат отчуждени от идеята за общ подход.
2) Считаме, че въпросите за ефективна европейска енергийна, екологична, селскостопанска, образователна, научно-техническа политика и политика на сигурност са от приоритетно значение.
3) Нека своевременно и енергично се противопоставим на всички форми на политически и религиозен екстремизъм и фундаментализъм, както и на тенденциите за възраждане на някои негативни отживелици от европейското историческо минало.
4) Ето защо вярваме, че е жизнено важно всички европейски политици и гражданите на съответните страни да разглеждат отричането или подценяването на престъпленията на комунизма като еднакво отблъскващо и опасно и да го преследват със същата енергия, с която бе преследвано отричането и подценяването на престъпленията на нацизма.
