В: Кое е най-същественото в промените на конституцията, които предлагате?
– Основното е, че съдебната власт трябва да включва само съда, а главният прокурор да се избира от парламента по предложение на министър-председателя и да има мандат колкото правителството. Мотивът ни е, че трябва да осигурим бърз и справедлив съдебен процес, а за целта е необходимо да има контрол над досъдебната фаза, тоест върху работата на следствието и прокуратурата. Това означава, че те трябва да преминат към изпълнителната власт, като идеята ни е разследването да се извършва от органите на МВР.
В: Какво да бъде устройството на прокуратурата?
– Прокуратурата трябва да остане единна и централизирана система, която се ръководи от главния прокурор. За да има обаче контрол върху изпълнението на задълженията й, предлагаме главният прокурор да се избира от Народното събрание по предложение на министър-председателя, защото по силата на конституцията отговорност за обществения ред и сигурността носи правителството. Как изпълнителната власт да отговаря за наказателната политика на държавата, като по никакъв начин не я контролира? Практически с измененията се дават лостове в ръцете на изпълнителната власт да може да води резултатна борба с престъпността и корупцията чрез главен прокурор, който е част от изпълнителната власт.
Предвиждаме и парламентарен контрол над главния прокурор под формата на питания и актуални въпроси, както и възможност за предсрочно прекратяване на мандата му по искане на министър-председателя или на една пета от народните представители. В случай на падане на правителството главният прокурор ще продължи да изпълнява функциите си до формирането на ново.
В: Отказахте се от идеята главният прокурор да бъде и министър на правосъдието?
– Да, и това показва, че сме винаги в диалог с експертите и приемаме становищата им. Аргументите на специалистите са, че по този начин главният прокурор няма да е част от правителството и няма да участва във вземането на колективните решения на Министерския съвет (МС), което му дава възможност в рамките на своята компетентност да атакува актове на МС пред Върховния административен съд. Освен това не е редно Висшият съдебен съвет, който ще се състои само от съдии, да се председателства от главния прокурор в качеството му на правосъден министър. Предлагаме също парламентарната квота на Висшия съдебен съвет да се избира с квалифицирано мнозинство.
В: Как ще се заобиколи тълкувателното решение на Конституционния съд (КС) от 2003 г., според което само Велико народно събрание може да променя структурата на съдебната власт?
– Това решение именно защото е тълкувателно не препятства законодателната инициатива от страна на депутатите. А дали решението ще е меродавно ще зависи най-напред от това дали КС ще бъде сезиран да се произнесе по него. Ако има политическа воля между партиите и институциите за такава промяна, няма да бъде сезиран КС. Такъв аргумент чухме и от председателя му.
