Екатерина Михайлова: Президентът трябва да сезира КС

– ДСБ бяхте май заподозрени от мнозинството, че сте диктували на евроекспертите доклада и дори сте изпратили министър Кунева във ВСС?
– Това е толкова нелепо, че ми е трудно да го коментирам със сериозен тон, макар че беше казано сериозно от председателя на парламентарната група на „Коалиция за България“. Ние заявихме още по време на дебатите позицията си на базата на нашите знания и на това, което чувахме многократно от конституционалисти и в България, и от чуждестранни експерти, които участваха на няколко конференции, проведени между първото и второто четене на конституционните промени. Всички те имаха аргументирани критични бележки за това, че Народното събрание не би трябвало да е органът, който да прекратява мандатите на висшите магистрати и най-вече на председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд.
Затова ние не случайно предлагахме, ако се реши да има процедура за предсрочно отстраняване, въпросът да се отнася до Конституционния съд, а не да се решава от парламента, пък макар и с квалифицирано мнозинство, защото той е най-политическият орган в държавата. И винаги ще съществуват подозренията, че се предприемат действия по политическа целесъобразност, което си е намеса в работата на независимата съдебна власт. По друг начин щяха да стоят нещата, ако парламентът само предлага, а КС решава за предсрочното освобождаване на върховните длъжности в съдебната система.
– Сега какво предлагате, за да се предотврати предпазната клауза?
– Предложението ни е да се изрази воля от политическите сили в парламента за сезиране на КС за отпадане на спорните текстове. Това трябва да се направи според нас от президента или от председателите на Върховния касационен, Върховния административен съд или главния прокурор.
– Но КС не може да бъде сезиран, преди промените да са приети.
– Така е. Но ако те заявят, че ще го направят, това би било позитивен сигнал, защото ще покаже воля за изправяне на дефектите на този проект за закон и тази воля ще бъде чута извън страната. Ние се намираме на фазата между второ и трето четене, което означава, че не може да се промени проектозаконът, той ще се гласува анблок, и то поименно. Затова единственият начин да се поправят дефектите е чрез сезиране на КС.
– Значи вие смятате промените за противоконституционни?
– Да, защото са в противоречие с текста, който казва, че в България има разделение на властите.
– И ще бъдете удовлетворени дори само ако чуете отсега, че президентът например се ангажира да сезира КС?
– По-важно е не дали „Демократи за силна България“ ще бъдат удовлетворени, а дали ще се помогне да се избегне налагането на предпазната клауза по глава „Правосъдие и вътрешен ред“.
– Мнозинството се обедини около идеята за редакционни поправки на някои думи, които дразнят слуха на евроекспертите?
– С редакционни поправки не може да се оправи същността. Ако ли пък мнозинството си представя редакционните поправки като промяна на текстовете, това е вече промяна по същество.
Не смятате ли все пак, че министър Кунева ще може да убеди Брюксел, че някои от конституционните промени са рационални и полезни, например за ролята на инспектората към
Министерството на правосъдието?
– Да приемем, че е така, но пак остават текстовете за бюджета на съдебната власт. Има някои неща, които са трън в очите и би било неразумно да се приемат на инат.