Екатерина Михайлова: Поразен беше моделът на гражданското общество

– Г-жо Михайлова, беше ясно, че вотът на недоверие към правителството няма да го свали. Изпълни ли дебатът според вас другата си цел – да информира обществото за нивото на корупция под чадъра на тройната коалиция?
– В посока обществен резонанс смятам, че вотът изигра своята роля. И ще кажа защо. Темата „корупция“ не е избрана случайно. Недоволството от онова, което става по високите етажи на изпълнителната власт, е много високо. За първи път от много години и не само в този парламент, когато внесохме вота, се забеляза нещо, което бе различно. Медиите и много представители на граждански организации застанаха на позиции, подобни на тези, които застъпваше опозицията. Тоест извадиха се факти, обстоятелства, връзки и системи, които фактически произвеждат корупция в страната. Нещо повече, в същия момент, в който се подготвяше вотът на недоверие, излезе докладът на Европейската комисия, макар и междинен, в който имаше много критични бележки в посока на това, че българските институции не са предприели мерки за пресичане на корупционните практики. Пак по същото време се случи и един от най-големите скандали за конфликт на интереси във фонд „Републиканска пътна мрежа“. Тоест в посока отразяване настроенията на българските граждани вотът беше навременен, не беше самоцелен, не беше нещо, което опозицията просто казва.
Второто, което искам да отбележа като по-различното на този вот на недоверие в този парламент, е, че нивото на мнозинството на управляващите е вече много по-ниско от това, с което стартира в началото 40-ия парламент. Напусналите от средите на управляващите от НДСВ и сформирали нова парламентарна група застанаха реално в позиция на опозиция. Защото преди това те само заявяваха подобни намерения, но през вот на недоверие, през бюджет може много ясно да се види кой е в средите на управляващите и кой – в средите на опозицията.
И третото, което не искам да подмина относно вота, беше външният опит на представители на опозиционните политически сили да представят действията си срещу управлението като алтернатива на управляващите. Нещо, с което ние в Демократи за силна България не сме съгласни. И не случайно не участвахме активно в проведения митинг.
– Защо призовахте симпатизантите си да участват?
– Призовахме ги на протест срещу правителството. Но не можехме да застанем в позицията на обединена опозиция за едно бъдещо управление, защото смятаме, че тези, които застанахме срещу правителството, сме много различни с някои от тях. И за да съм по-конкретна, ще кажа, че ние от ДСБ не виждаме управленска алтернатива с „Атака“. Давам най-граничните примери, защото ние сме за частна собственост, за приватизация, те са за национализация. Ние сме за ограничаване на руското влияние, докато не така стоят нещата при „Атака“ по темата за руската експанзия в България. Имаше опит от страна на някои от опозиционните сили да използват митинга за нещо друго, което не беше вотът. И затова искахме да покажем ясно, че ние не предлагаме нещо фалшиво на българските граждани. Те първо ще го различат като такова, то ще им звучи неискрено, а и не е честно да се казват подобни неща, които не са верни.
– Има ли промяна в позицията на ДСБ по отношение на ГЕРБ? Имам предвид заявеното от ген. Атанас Атанасов, който е председател на столичната организация на партията. По телевизията той каза, че ДСБ са готови да управляват с ГЕРБ.
– Аз ще се движа по позициите на ДСБ, които са официални и които мисля, че се споделят от ръководство, от депутати, от организациите ни по места. Това е позицията, изработена във Велинград на едно национално съвещание след местните избори. Там е казано много ясно, че се готвим самостоятелно за предстоящите парламентарни избори, без да сме затворили, разбира се, опциите за възможно партниране с партии, с които имаме същите или близки ценности и програмни намерения за това как да изглежда България. Затова е още рано за въпроса с кого можем да управляваме след избори. Първо, зависи кого българският избирател ще прати в парламента, какво ще е съотношението на политическите сили. Но ние бихме могли да говорим за партниране, за взаимодействие, дори за общи управленски действия само с политически сили, които, както казах, имаме близки ценности и програмни намерения. Примерът с „Атака“ е много лесен, много ясен, затова го давам него. Той дава представа какво наистина не можем да направим. Както не можем например да си партнираме и с БСП.
Така че няма да бягам от въпроса, конкретно по темата за партньорството с ГЕРБ. Ние получихме писмо с искане за среща и отговорихме, че според нас ГЕРБ трябва да извърви още път. Това е и позицията, която застъпихме пред Европейската народна партия, когато трябваше да се гласува за тяхното приемане. Не сме получили ясни отговори с действия в няколко посоки: ясно осъждане на комунизма като явление и като последици, които има в страната; разграничаване от бившия репресивен апарат не само на думи, а и като действия, които като сигнали, идващи от ГЕРБ, не се случват; разграничаване от ролята на българския президент, с чиято помощ се засилва руското влияние. Ние обаче имаме общи позиции срещу това управление и като намерения, и като действия. Но пак ще кажа: нека не слагаме олиото в тигана, преди рибата да е хваната.

– Има нещо обаче, което е много обезпокояващо. Става дума за пораженията, които това управление продължава да нанася на страната и които трудно ще бъдат поправени от което и да е следващо управление, дори при най-сполучливия избор на българите. Усъвършенстването на корупционните практики е като че ли само едно от следствията от завръщането на стари социалистически механизми. В този смисъл предсрочните избори започват да изглеждат като спешна помощ. Очевидно лидерите и партиите в опозиция имат различия в някои позиции. Възможно ли е да се намери онзи „модус вивенди“ за общи действия, които могат да предизвикат предсрочни избори?
– Проблемът е много по-голям от намеренията на лидерите и съответните избиратели на отделните партии. Защото това, което виждаме, е едно сериозно отдръпване на българския избирател изобщо от гласуване. И това важи в по-голяма степен за демократичния избирател. Казвам „демократичния“, а не само „десния“, защото тук влизат и дясноцентристки, и центристки избиратели, които са се оттеглили по най-различни причини. И заради състоянието на десницата, заради безобразията при избирателния процес, купуването на гласове, манипулирането на вота и т. н. Тоест задачата е много по-голяма, много по-мащабна и не съм убедена, че е възможно успешно да я решим дори в рамките на редовните избори. А за да успеем да предизвикаме предсрочни избори, нещата опират до състоянието на управляващите, дали може да бъде разрушено парламентарното мнозинство. И дали има такова недоволство сред голяма част от българските граждани, та да покажат на управляващите, че трябва да си ходят. Ако стъпим на социология и на ежедневните си контакти с хората, ще видим, че такова мнозинство сред гражданите има. За съжаление обаче това мнозинство недоволни граждани не е показало активно своята позиция.
– Къде е причината?
– Мисля, че една от причините е разочарование от политиката въобще. Другата причина е, че въпреки големите проблеми в страната фактът, че сме член на НАТО и Европейския съюз, отваря нови възможности и перспективи пред индивидуалната инициатива на хората, вкарва ги в прагматични отношения, а не в групово организиране на настроения. Поразен беше в годините и моделът на гражданското общество. В това виждам една от големите вини на цялото това време. Големи поражения бяха нанесени и върху гражданските организации. Но тук не са виновни само политиците, макар да имат своя дял. Не се получи това, което в истинския смисъл на думата можем да не-речем гражданско общество, и ще дам конкретен пример. Миналата седмица имаше един много хубав семинар на тема „Корупция“, организиран от Фондация „Конрад Аденауер“. И на него бе поканен представител на „Трансперанси интернешънъл“ от Латвия, който изнесе една лекция. Разказа нещо, което в България не се е случвало, но там е станало. Когато правителството решило да уволни човека, който се бори с незаконните имущества и корупцията в изпълнителната власт, тогава без намеса на партии и дори на неправителствени организации се е състояла многохилядна протестна акция, която е принудила правителството да не предприема подобни действия. В този смисъл казвам, че у нас наистина има много тежки поражения върху цялата гражданска инициатива и не ни се е случвал голям граждански протест, който да не е организиран по пътя на структури, било те партии или организации. Мисля, че опозиционните партии трябва да се готвят за следващите избори, макар и редовни, но да бъде променено това управление. А междувременно трябва да правят всичко по силите си да не се случват по-големи бели на държавата. И това понякога става. Така например предстои ратификацията на договора „Южен поток“. Той зависи от това, което ще се случи в парламента. Един натиск от гражданското общество може да направи така, че да не се стигне до ратификация. Опозиционните депутати от Бургаския регион искат да предизвикат национален референдум за тръбите „Бургас-Александруполис“. Ако той се допусне, отново с помощта на гражданите може да се мисли и за промяна на този договор. И политиците трябва да се стегнат и да свършат работа, а не само да се занимават със себе си. Това би повлияло и на гражданския процес, защото те са взаимно обвързани. Трябва хората да разберат, че нещо зависи и от тях, за да бъдат по-активни. Чувството, че никой за нищо не ги пита освен по време на избори, ги прави апатични.
– Нека се Върнем на дебата за корупцията по време на вота на недоверие. Като че ли опозицията не успя да убеди гражданите, ако се съди по коментарите извън парламента, че корупцията е плод на зле функциониращи механизми, а не толкова в отделните лица на властта. Беше прекалено лесно за мнозинството да „връща топката“ в полето на опозицията. Никой не е оборил правилото, че властта корумпира по принцип. И дори да се намерят читави хора, системата сама ще ги отхвърли. А в момента е налице хранителна среда за корупция, това се вижда и с просто око.
– Разбира се, важни са и честните лица. Но не по-малко важни, даже много повече, са именно механизмите, които възпират корупционните практики. Затова ние предприехме една инициатива да качваме в сайта на ДСБ от областта на законодателството корупционни практики, които се създават, или отхвърлянето на предложения, които пресичат тези практики. Защото вчера имахме конкретен повод да започнем да събираме тази информация и да я систематизираме. Става дума за предложението да се създаде публичен регистър по темата „околна среда“. Управляващите отказаха. Искаме да извадим на светло не само отделния случай, а цялата система, която създава корупционната среда. Значи единият начин за пресичане на корупционните практики е през законодателството, другият е в самата администрация и нейните подзаконови административни актове. Третият са контролните механизми, които в страната ни не функционират на необходимото ниво.
– Самата съдебна власт би трябвало да е такъв контролиращ и възпиращ механизъм.
– В това число, разбира се, на първо място е съдебната власт, прокуратурата и т. н. Няма ли санкция, настъпва развращава-не на средата.
– В тази връзка как ще коментирате идеите на консултативния съвет към НС да се реабилитират убийствата в първите дни след 9 септември 1944 г.?
– Започна една подписка сред опозиционните политици до председателя на парламента с искане на промяна на председателя на консултативния съвет по законодателство, както и на част от състава му, и ясни правила, по които да работи. Правилата да бъдат, че може да се дава само правна експертиза на този съвет по законодателство, а не да се занимава с политически оценки какъв период са първите три дни след 9 септември. Повод беше скандалът със закона за репресираните. При тази промяна съветът излезе с чисто политически, а не с юридически аргументи. Става дума за промяната на том девети убийствата от 9 до 12 септември 1944 г. да се смятат не като действия на комунистическия режим. Ето пример за създаване на правила извън правото и в интерес на определена група хора.
– Как виждате в обозримото бъдеще съдбата на тази изостанала държава?
– Ами умерен оптимист съм. Да кажа, че съм само оптимист, ще е невярно, но не искам да бъда и прекалено черногледа за бъдещето. Да, длъжници сме да направим така, че да заприличаме на европейска държава. Толкова години от политическата ми дейност минаха, за да стане страната членка на ЕС и на НАТО. И сега, когато това вече е факт, трябва да продължим. В тази посока има много, много да се работи, защото сравненията не са в наша полза. Когато попаднем в държава от бившите соцстрани, днес членки на ЕС, виждаме, че е доста по-чисто, по-подредено, по-любезно, по-заможно. Преди Нова година ходих в Прага, която не бях виждала от годините на социализма, и бях поразена, в добрия смисъл на думата. Например в Прага не можеш да измажеш една сграда, ако от общината не е пратен специалист със старите планове и снимки на къщата, който се произнася до такива детайли какъв цвят да е тази сграда, следи да не промениш старата дограма с ПВЦ и т. н. Това може да са подробности, но не променим ли подхода да действаме на парче с цялостна концепция, какви цели гоним, не може да очакваме добри резултати.