Екатерина Михайлова: Политиците се страхуват от главния прокурор

Г-жо Михайлова, на извънредното парламентарно заседание на 1 февруари направихте най-острото изказване срещу кабинета „Сакскобургготски“. Кои са най-големите грехове на правителството? И защо според вас то обаче се оказа единственото, което започна да качва рейтинг към края на мандата си?
– Оценката на ДСБ за управлението на Симеон Сакскобургготски не е нова. Ние сме последователни в защитата на своите позиции. За разлика от СДС например, които не подкрепиха последния вот на недоверие към правителството. Винаги сме твърдели, че големите грехове, както се изразявате, са хаос, незачитане на парламентаризма, отказ от ефективен диалог, преследване на корпоративни и лични цели. Отговорността според нас носи премиерът, тъй като в обръщението си от 6 април 2001 г. той пое личен ангажимент и за хората, които ще представляват и упражняват властта.
Що се отнася до рейтингите, денят на изборите ще покаже какво е доверието към НДСВ. Но да не забравяме, че управляващите стартираха с 50% одобрение.
Какъв вкус оставя у вас провалената сделка за „Булгартабак“?
– Оставя усещане за високомерие и некомпетентност при воденето на преговорите. Ние не знаехме параметрите на сделката, за да изработим позиция за нея.
Готова ли е опозицията, включително ДСБ, да носи политическата отговорност, ако след стратегическия дойде съмнителният инвеститор, както се изрази вицепремиерът Лидия Шулева?
– Това е отговорност, която трябва да носят управляващите. Първо, опозицията не е водила преговорите с БАТ. Второ, коалиционните партньори НДСВ и ДПС се скараха за сделката с „Булгартабак“, когато ДПС намеси сбоите лични интереси. Политическата ситуация е динамична.
С каква прогноза сте готова да се ангажирате на 2 февруари? Ще има ли второ правителство на Симеон Сакскобургготски?
– Развитието зависи от поведението на политическите сили, които се обявяват за опозиция. От СДС и „Новото време“ засега идват колебливи сигнали. Ако отношенията с управляващите не се сведат до пазарлък, правителството може да падне.
Мнозина изтъкват като характерна черта на стила на Кобурга приобщаването към властта или укротяването чрез раздаване на постове.
Били ли сте изкушавани по този начин?
– Членове на ДСБ – не.
Ако трябва да избирате между оставките на проф. Огнян Герджиков и на Лидия Шулева, коя ще подкрепите?
– Няма защо да избирам. Бих подкрепила и двете оставки. И двамата носят отговорност за незачитането на парламента, на което бяхме свидетели.
Броени месеци преди изборите ДСБ внесе проект за промени в конституцията, който предвижда главният прокурор да е политическо лице. Вие сте един от авторите на проекта. Кога ДСБ промени мисленето си за мястото на обвинител № 1 в институционалната система и на какво се дьлжи изготвянето на този проект в навечерието на вота?
– Ние предвшкдаме не главният прокурор да е политическо лице, а да носи политическа отговорност. Тоест дава се възможност по пътя на парламентарния контрол да се търси политическа отговорност. Конструкцията, която предлагаме в частта за съдебната власт, предвижда обвинител № 1 да се избира от НС по предложение на министър-председателя. Главният прокурор става част от изпъл нителната власт, но не е част от правителството при вземане на колективните решения и може да упражнява правомощията си на контрол. На практика контролът към действията на главния прокурор е завишен. Предвиждаме процедура, при която правомощията му могат да се прекратят предсрочно при изтичане срока на правителството. Тоест нашият проект предлага и самостоятелен вот на недоверие към главния прокурор.
Какво целите с предложенията?
– Целта е да се въведе контрол върху действията на органите в досьдебната фаза – следствието и прокуратурата. Като структура следствието ще премин към МВР, а прокуратурата към правосъдното министерство. В същото време, макар и част от изпълнителната власт, казваме, че прокуратурата е независима в действията си. Изпълнителната власт не може да разпорежда какви обвинения да повдигна или да прекратява спрямо определено лице.
Сега някой разпорежда ли на прокуратурата към кого да повдига обвинения?
Публичното пространство непрекъснато е пълно със скандали, свързани с действията на прокуратурата и обвинения за политически действия от нейна страна.
Нямате обаче необходимата парламентарна подкрепа за приемането му или?
Така е. На този етап нямаме парламентарна подкрепа. Но дискусиите, които започнаха, показват, че има доближаване на много от идеите. Направихме конкретен законопроект, защото искахме дискусията да започне да се прагматизира, а не да се движи в рамките на общи пожелания всички да искат промяна, но никои да не казва как точно да стане тя.
Страхуват ли се политиците от главния прокурор?
Да. Има страх сред много от политиците. Казвам го на базата на многото разговори, които съм имала с тях. В частни срещи те признават, че сме прави. Но малцина смеят да заявят публично позициите си. Казват, ако споделим мнението си, не се знае какво ще се случи на нас или на наши близки. ДСБ обаче имат куража да заявят позицията си.
Значи ДСБ се очертава като най-смелата партия.
– Така излиза.
Как ще отговорите на твърдението, че проблемите с правосъдието, които имат ваши членове, ви настройват за война?
– Темата я повдигнахме много преди да има нападки от страна на прокуратурата.
Защо по време на пълния мандат на ОДС, когато имахте мнозинство, не инициирахте промяната?
– Основната причина е, че управлението на ОДС имаше за приоритет спасяването и стабилизирането на дьржавата. Втората причина е, че нямаше мнозинство, готово да направи подобна промяна. Към края на мандата внесохме проект за изменение на конституцията, който предвиждаше да се отнеме имунитетът на народните представители. Тоест насочихме промяната първо към себе си, не към друга власт. Законопроектът не мина на първо четене. Явно иска време. Политиците трябва да натрупат ояит за това какво е необходимо да се промени в основния закон, за да имаме по-работещи институции.
Скандалът с „Булгартабак“ сякаш засенчи този с Общинска банка и публичното говорене засега затихна. Как ще коментирате намесата на прокуратурата в този случай?
– Общински съветници от ДСБ изпратиха сигнал до прокуратурата. Нямаше информация какво точно става с Общинска банка. Трябваше да се проверят сделките. Дали ще има обвинения е друг въпрос, който е в компетентността на обвинението на базата на данните, които има. Иначе нашата позиция винаги е била, че Общинска банка трябва да се приватизира. Няма никаква необходимост държавата или една община да разполагат с банка.
Близкият до ДСБ в. „Седем“ лансира версията, че варненската групировка ТИМ стои зад дестабилизирането на банката. Как ще коментирате?
– Нямам информация.
Кой има интерес от скандала с банката?
– Не мисля, че някой има интерес да дестабилизира банката. По-скоро става въпрос за непрозрачно управление зад гърба на общинския съвет.
ДСБ най-яростно се бори срещу модела „Софиянски“. Защо го атакувате?
– Защото той представлява нещо много порочно – сдружаване на политически сили заради икономически интереси, които да преразпределят помежду си. Какво направиха съветниците от групите, които формираха модела „Софиянски“? Направиха заседание, на което разпределиха помежду си бордовете в общинските фирми. Така всеки получава парче от общината. Представителите на политическите сили получават сериозни възнаграждения. В крайна сметка политика не се прави, за да вкарваш свои хора в бордове. Освен всичко друго моделът „Софиянски“ показва, че не е добро решение за проблемите на София. Видяхме и кризата с боклука, и проблема с кучетата. Това бяха основните теми от предизборната кампания, които още не са решени. И не са решени, защото управлението на София е всеки да дърпа към себе си и да получава лични и корпоративни интереси. Общинска банка с част от тази дейност.
През 2000 г. БСП издаде книга за корупцията при управлението на СДС. Столична община бе част от многото обвинения. Как реагира тогава на сигналите управляващото мнозинство?
– Сигнали имаше, но ако се е реагирало, то реагирането веднъж е било политическо и втори път в рамките на държавното управление. Темата с общинското управление е в правомощията на общинските власти. Обвиненията, че ние като парламентарно мнозинство или Иван Костов като министър-председател е трябвало да реши проблемите на община София са абсолютно неоснователни, защото те са недопустими институционално. Премиерът, правителството или парламентът не могат да казват какво да решава община Силистра, Котел или София. А политически реакции имаше и знаете, че се разделихме с някои хора, когато начело на организацията беше Иван Костов и когато бях аз. Но сега виждам, че те се връщат.
Кои се връщат?
– Например Евгений Бакърджиев е в групата на 11-те, които СДС събра. Стефан Софиянски също.
Именно ударът срещу Софиянски поставя сериозен проблем пред дясното обединение около СДС, от разпадането на което ДСБ има сериозен политически интерес.
– Дясното обединение около СДС изглежда доста странно. Съюзяват се хора, които подкрепят управлението Сакскобургготски, и хора, които са опозиция на управлението Сакскобургготски. ДСБ сме срещу това да се размива нормалността в правенето на политиката. Това беше и една от причините да напуснем СДС. С идването си Симеон Сакскобургготски направи заявка, че ще промени политическата система. Това е може би единственото му изпълнено обещание. Стигна се дотам да се възприема за нормално управляващи и опозиция да бъдат заедно и да се договарят да отидат заедно на избори. За да има функционираща демокрация, трябва да се спазват основните правила, а едно от тях е разграничението между власт и опозиция. То не е измислено случайно в парламентарните демокрации. Налага се, защото обществото трябва да има алтернатива.
Покрай „Булгартабак“ се заговори за парламентарна криза, а десните още не знаете как ще се явите на избори. Склонни ли сте да удължите срока, който дадохте на ДП и БЗНС-НС да решат ще приемат ли офертата ви за сьюз? Срокът изтече на 31 януари.
– ДСБ имаме ясна визия как ще се ябим на изборите Ние сме готови да се явим сами и сме го заявили преди близо година. Казали сме също, че можем да отидем на избори само с партии, които не са се обърквали в политическото пространство дали са опозиция на Сакскобургготски и които имат една и съща оценка за управлението на ОДС с премиер Иван Костов. В лицето на БЗНС-НС, ДП и БСДП виждаме такива възможни партньори. Именно към тях отправихме своята оферта. Не сме получили отговор, така е. Вярно е, че ситуацията е сложна и бихме могли да изчакаме колегите от Народен съюз. Но се надяваме бързо да получим отговор.
Говори се, че ДСБ имат солидна подкрепа в Пловдив и че бившият президент Петър Стоянов ще избегне кандидатдепутатската листа в родния си град, за да не се състезава с Иван Костов. В кои градове имате позиции, които застрашават СДС?
– Най-сериозна е подкрепата ни в големите градове като София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора. В същото време ДСБ започва да стъпва дори в малки общини. Тоест вече присъстваме на национално ниво. Не сме регионална партия. Около 16 000 са нашите симпатизанти до момента.
Нито една от големите агенции прогнозира, че ще прескочите бapиерата за влизане в парламента. Какво ги казват вашите сондажи?
– Сериозните агенции, които не работят за една или друга политическа сила казват, че ние ще бъдем в следващия ламент. Не трябва да се забравя, че сме почнали правенето на партията от нулата, даже малко под нулата. На този етап мога да кажа, че около 200 000 души са заявили твърдо намерение да гласуват за ДСБ. Предизборната кампания още не е започнала, но имаме възможност да показваме идеите, а в хода на кампанията ще ги доразвием.
Кампанията все пак май започна. Вашият депутат Иван Иванов съобщи, че двама от синовете на премиера са сред акционерите на португалските фирми, които получават концесията на автомагистрала „Тракия“. Имате ли доказателства за твърдението?
– Доказателствата ще бъдат дадени там, където им е мястото.