Водеща: Временната парламентарна комисия за промени в конституцията даде зелена светлина за четвъртата поправка на основния закон. До края на другата седмица се очаква промените да бъдат гласувани и на второ четене, а до края на месеца – на трето.

Репортерка: Сред утвърдените промени са премахването на имунитета при полицейско и прокурорско задържане на магистратите и създаването на инспекторат към Висшия съдебен съвет, който да следи работата в съдебната система. Освен това бе отхвърлено предложението Висшият съдебен съвет да стане постоянно действащ орган. В последните две депутатите на практика не зачетоха мнението на магистратите. Сега по темата ще разговаряме с депутата и член на комисията – Екатерина Михайлова от ДСБ. Добро утро, г-жо Михайлова.

Екатерина Михайлова: Добро утро.

Репортерка: Вие единствено от комисията снощи не подкрепихте идеята за създаване на инспекторат, тази доста спорна поправка, защо?

Ек. Михайлова: Това е позицията на ДСБ и по време на първото гледане на тази поправка на конституцията. Ние смятаме, че да се създава един орган, какъвто никъде по света няма, няма опит, няма представа как ще работи… Създава се по-неясен начин с едни правомощия, които го правят суперорган. В същото време някак си като че ли хем е много важен орган, хем ще се отчита непрекъснато – и пред Висшия съдебен съвет, и пред Народното събрание. Не е ясно как ще се освобождават хората, които биват избирани. Вижте, остана пак този абсурд, който за мен е много странен – парламентът ще избира с две трети хората в инспектората, а е казано, че със закон ще уредим как ще се освобождават. Това означава, че всяко мнозинство, което реши да се разправи с някои от тези хора, може да го направи с обикновено мнозинство в парламента, буквално без никакво основание. Неща, които, разбира се, най-малкото поставят въпроси, а и създават тревоги. За мен има нещо друго, което се случи в комисията, много странно. Това е най-дискутираният текст практически на четвъртата поправка. Това, което установих при второто четене, е, че единствено, обосновавайки аз нашето предложение – да отпадне този текст и инспекторатът да бъде към министъра на правосъдието с един засилен контрол, друг не изрази позиции. Практически се гласуваха текстове, без да има по същество дебат. И това се дължи на факта, че и самите депутати не са убедени във висока степен в това, което вършат. Някой, някъде, в някоя канцелария, може би в Брюксел, е измислил, че трябва такова чудо в България да се появи. И най-безропотно мнозинството го приема.

Репортерка: Добре, тези неща, които казвате, съвсем не са нови. Парадоксите бяха изтъкнати многократно…

Ек. Михайлова: Да, тези неща са още от първото четене и преди да влезе дори законът.

Репортерка: Как си обяснявате – защо тогава не се е състоял този дебат между депутатите?

Ек. Михайлова: Ами, аз пак ще кажа – единственото ми обяснение е, че някой е измислил този текст и този текст изведнъж се решава, че много ще се хареса на Европейската комисия. И затова дайте да го приемем, пък после ще видим дали ще работи, или няма да работи. Това е недобро отношение към конституцията и към законите в България. Въобще не е добро отношение към нас, българите, затова да се справяме с предизвикателствата. България не трябва да решава проблемите си по начина – някой каза, дайте да го направим, а наистина има нужда съдебната власт да бъде ефективна, да имаме бърз и справедлив процес. Прекалено много станаха случаите, в които имаме тежки престъпления, нямаме разкриване на извършителите, не се стига до присъда, която да се произнесе – виновен или невинен.

Водеща: Ами, добре, г-жо Михайлова…

Ек. Михайлова: Това са язвите, а не да измислим някакви несъществуващи органи.

Водеща: …тези проблеми, които вие изброихте, ще се решат ли със създаването на един допълнителен орган? Аз всъщност ви задавам реторичен въпрос, то е ясно, че отговорът е не.

Ек. Михайлова: Разбира се, че не.

Водеща: И в този ред на мисли тези самоцелни по вашето определение поправки в конституцията може ли да доведат, вече беше изказано такова предположение, до поредната, пета поправка след поредната санкция от Брюксел, когато се окаже, че и този път не сме нацелили желанията на еврокомисията?

Ек. Михайлова: Напълно е възможно да има пета поправка. Още повече – в работата по тази конституционна промяна се натъкнахме на теми, които в конституцията са остарели, с оглед приемането на новия НПК, и трябва да бъдат осъвременени, най-малкото това. Но, знаете ли, ако се стигне до пета поправка, това, което бих могла да кажа днес, е – следващият път парламента много по-внимателно, много по-сериозно да се отнесе към промяната на основния закон. На мен ми се струва несериозно, бързо, на парче, само за да се отчете работа, да се правят такива изменения. Това е нещо, което след време показва, че е свършена некачествена работа. Междувпрочем в работата на комисията се натъкнахме точно на такива случаи от предишни промени. Бързината не винаги води до добър резултат и добре знаем, че не води до качество всеки път.

Репортерка: Затова ли, има въпрос, който също беше коментиран, си дадохте такъв дълъг срок за промяна в законите, които са свързани с измененията в конституцията – една година. Всъщност, т.е. знам, че вие сте били против, но…

Ек. Михайлова: Аз гласувах за един по-къс срок, защото той е дисциплиниращ и ще накара парламента да започне работа по тях. Защото след промяната в конституцията, следват приемане на закони, за да могат да влязат в действие тези текстове, които бяха приети. Това са закони, свързани и с професионализирането на българската армия, това са текстове, свързани с местните данъци на общините, това са текстове, разбира се, свързани и със съдебната власт. Тоест не става въпрос за един само закон, а за поредица от закони, които изискват време. Но един по-къс срок ще накара парламента да започне поне навреме работа.

Репортерка: Между другото защо беше отхвърлено предложението Висшият съдебен съвет да стане постоянно действащ орган, а не да заседава един път седмично?

Ек. Михайлова: Защото това предложение се направи във време, в което не може да се приеме. Тук трябва съвсем ясно да се каже – нямаше такова предложение на вносителите и не беше прието на първо четене. Законът за промяна на конституцията се приема на три четения и не може между… след първото четене да се излиза извън обхвата. Ние от ДСБ също имаме доста други предложения за промяна на конституцията, но не може това да стане, защото практически, ако можеш да правиш промени след първото четене, означава да пренебрегнеш законодателната инициатива, която в конкретния случай пък е и съвсем особена, не може да стартира сам човек инициатива за промяна на конституцията. Трябват минимум 60 подписа.

Репортерка: Г-жо Михайлова, и в този ред на мисли само да обясните, тъй като… поне за мен, а според мен и за част от слушателите ни, не е ясно – какво точно е значението от честотата на заседанията на Висшия съдебен съвет, т.е. дали ще заседава, както сега, в сряда, или ще бъде постоянно действащ орган? Защо е от значение това?

Ек. Михайлова: Важно е да е ефективен. Знаете ли, важно е да е ефективен, да има контрол върху дейността на съдии, прокурори и следователи, където има провинения, да бъдат посочени и да се взимат действия. Само с промяна – дали ще е постоянно действащ, или не, пак няма да бъде решен, според мен, говоря за моето мнение. Няма това да реши проблема. Ако е постоянно действащ орган, практически участниците във Висшия съдебен съвет ще се превърнат в чиновници. Това ще е разликата. И ще престанат да упражняват професията си. Тук пък се явява рискът да се откъснат от ежедневната работа в професията си. Има рискове – и позитиви, и негативи. И в едното, и в другото решение.

Репортерка: Предполагам, че тези неща би трябвало да бъдат уредени със Закона за съдебната власт.

Ек. Михайлова: Това е възможно да стане, да, без промяна в конституцията, така е. Това е обсъждано и преди няколко години, имаше подобни идеи. Ако не се лъжа, министър Станков беше тръгнал да прави промяна директно в Закона за съдебната власт.

Репортерка: Отхвърлено бе и предложението за отпадане на тайното гласуване при кадрови решения и дисциплинарни наказания, защо? Това създава съмнения за…

Ек. Михайлова: Аз подкрепих, аз подкрепих това предложение за отпадане на тайното гласуване, макар и да идваше от представител на политическа сила, с която сме основен политически опонент, но за мен е съвсем нормално да не е тайно гласуването, да знаят всички… и обществото – кой е гласувал за тези решения. Няма от какво да се плашат членовете на Висшия съдебен съвет. Прекалено много страхове има да не би някой да реагира после, вътре в системата, да няма разправа помежду ни. В крайна сметка всички, когато заемаме определена позиция, и то висока позиция като член на Висшия съдебен съвет, трябва да носим и отговорност за действията си и да не се плашим от това, че ще стане ясно как сме гласували за едно или друго решение.

Водеща: Да. И да се знае най-вече кой кого назначава.

Ек. Михайлова: Ами, разбира се.

Водеща: Защо?

Ек. Михайлова: Ами, защото част от проблемите – няма наказания, има корумпирани хора на високите етажи, са свързани с липсата на прозрачност.

Водеща: Благодаря ви много за този разговор г-жо Михайлова.

Ек. Михайлова: С Екатерина Михайлова от Демократи за силна България говорихме за четвъртите поправки в конституцията.