Екатерина Михайлова: Не вярвам на ВСС

(+видео)

Водещ: Заместник-председателят на парламента и депутат от „Синята коалиция“ Екатерина Михайлова е мой гост сега в студиото. Добро утро.

Екатерина Михайлова: Добро утро.

Водещ: Да започнем така. Миналата седмица едни граждани запалиха свещ за смъртта на българското правосъдие пред Съдебната палата. Дори имаше и некролог, на който пишеше „Скръбна вест! Почина Темида Българска“. Съгласна ли сте с тази метафора?

Ек. Михайлова: Не, защото не бих искала да слагаме всичко под един похлупак. Разбира се, че в съдебната власт има компетентни и почтени хора, които си вършат работата и се стараят наистина да спазват закона и да раздават правосъдие. В същото време от съдебната власт излизат толкова много негативни сигнали, че наистина създават отношение към нея, което е негативно. И тук вече отговорността на политици и институции е да реагират. Аз мисля, че чашата на търпението към това да не се прави нищо ефективно и да се предприемат действия. . . започва да прелива. Дава ми повод и вчерашната реакция на обществения съвет при министъра на правосъдието, който е реагирал. И за първи път чувам от името на управляващите от партия ГЕРБ да се изричат думи, че е нужна конституционна промяна. Дава ми основание това, че вътре в самите среди на съдебната власт става много тежък натискът за това да се предприемат промени, и то не просто да се махнат някои хора, а наистина да се тръгне към решаване на конституционния въпрос. Ние от „Демократи за силна България“ имаме тази теза от много години. Просто вчера я изразихме, защото наистина има един предел, в който не може повече да се мълчи и трябва да започне да се действа. Тоест заявката ни е. . .

Водещ: Ако не е смърт. . .

Ек. Михайлова: . . . за действие.

Водещ: Ако не е смърт на съдебната система, какво е?

Ек. Михайлова: Много тежко състояние, много тежко. Не искам да влизам в терминология, лекарска, защото все пак не съм специалист и може да дам грешна диагноза от лекарска гледна точка. Но много тежко състояние. . .

Водещ: Вие вярвате ли в българския съд?

Ек. Михайлова: . . . в което трябва да се премине според мен не към разглеждане на случая и слагане на диагноза, което е важно, но към тежко лечение, може би и хирургично.

Водещ: За да се премине към лечение, е важно да бъде поставена точно диагнозата.

Ек. Михайлова: Да, да, аз казах, и диагноза, но след това вече трябва да имаме и лечение.

Водещ: Вие вярвате ли на българския съд?

Ек. Михайлова: Така, абстрактно, ако го кажем, всеки ще ви каже „не“. Но въпросът е конкретно в конкретния случай. . .

Водещ: Не, не, аз питам конкретно зам.-председателя на парламента, който е и юрист, дали вярва на българския съд.

Ек. Михайлова: Как да ви отговоря с „да“ и „не“? Много трудно ми е да отговоря еднозначно с „да“ и „не“, защото българският съд е конкретен съд. . . конкретен човек, който решава делата. Ако гледам какво прави Висшият съдебен съвет, кадровият орган на съдебната власт, аз не му вярвам.

Водещ: Добре, дайте да отидем. . .

Ек. Михайлова: Не му вярвам. Просто той е толкова компрометиран вече с поведението си. . . Да се върнем назад – случаят с Красьо Черничкия, сега с тези назначения. . . Компрометиран е този Висш съдебен съвет. Аз лично не му вярвам. Но ако говорим за конкретния съдия, който в конкретно място гледа. . . затова не искам да казвам за всички, че не им вярвам. Там има хора, които аз познавам, има хора, които не познавам, разбира се, няма как да ги познавам всички, които наистина си вършат работата. Но кадровият орган. . .

Водещ: Да влезем наистина в конкретика с имена и факти.

Ек. Михайлова: На кадровия орган не му вярвам. И затова казвам – там трябва да се пипне.

Водещ: Да се пипне. Защо се стигна до тази необходимост да се пипа кадровият орган след последното назначение? Защо точно назначението на Владимира Янева постави, така, черешката на тортата?

Ек. Михайлова: Този въпрос, отнесен към мен и към „Демократи за силна България“, има следния отговор. Не, това не е последният пример, заради който искаме тази промяна. Това ние твърдим от няколко години, че трябва да бъде направено. Едно от първите неща в този парламент, когато се конституираше, беше да отидем и да поискаме среща с ръководството на спечелилата партия изборите. . .

Водещ: ГЕРБ.

Ек. Михайлова: . . . партия ГЕРБ. Отидохме при ръководството на групата и им казахме – няма да може да мине без промяна в конституцията, просто сблъскали сме се с това, видели сме го. Този въпрос и пакет от мерки сме поставяли, независимо от това в каква позиция сме били. Ние сме ходили с г-н Костов навремето и при Симеон Сакскобургготски, когато беше министър на правосъдието Антон Станков, и той прие тези идеи, които ние предлагаме, говоря за министъра на правосъдието. . .

Водещ: Обаче не се стигна до тях.

Ек. Михайлова: Но не се стигна до решение. Сега го предложихме. . .

Водещ: Идеите, които вие предлагате, дайте накратко и възможно по-простичко.

Ек. Михайлова: Накратко. Промяна на начина, по който се формира висшият кадрови орган. Половината от него, който в момента е 25 човека, се избира от Народното събрание. Винаги се избира от управляващото мнозинство. Разбира се, всяко мнозинство се изкушава. И затова трябва да се направи друг механизъм. . .

Водещ: Само че тук сега ще кажат управляващите – ние не предложихме наши хора във Висшия съдебен съвет.

Ек. Михайлова: От независимите. . . Има само две предложения от независимите народни представители, които знаем, че подкрепят кабинета и в момента изпълняват определени политически поръчки. Някак си много е ясно и прозрачно. Но не е въпросът в това. . .

Водещ: Но, изглежда, формално те са неизкушени. . .

Ек. Михайлова: Аз казвам – всеки е изкушен. . .

Водещ: . . . нали така?

Ек. Михайлова: Не е така, всеки е бил изкушен. И те го правят. Виждаме как този Висш съдебен съвет започна да се подчинява политически на управляващите, както са го правили и предишните.

Водещ: Как виждаме това?

Ек. Михайлова: Аз казвам, промяна в конституцията за начина на избор, да се стигне до квалифицирано мнозинство за избор на членовете на Висшия съдебен съвет, когато се избират от парламента. . . да не е в рамките на управляващото мнозинство.

Водещ: Квалифицирано мнозинство от колко – две трети?

Ек. Михайлова: Две трети, три четвърти, нека да отворим разговора. . .

Водещ: Няма значение, да е. . .

Ек. Михайлова: . . . и да започнем да говорим. Да търсим наистина хора, които се ползват с доверие вътре в съдебната власт. . .

Водещ: Как виждате. . .

Ек. Михайлова: . . . за да бъдат подкрепени.

Водещ: В кое решение видяхте. . .

Ек. Михайлова: Намаляване на състава, освен това да кажа още нещо, намялаване на състава на Висшия съдебен съвет. . .

Водещ: Да, много е интересен примерът, за който говорихме, те са повече. . .

Ек. Михайлова: В момента са 25 души. . .

Водещ: . . . правителството на съдебната власт има повече членове, отколкото правителството на държавата.

Ек. Михайлова: Да.

Водещ: Държавното правителство. . . Колко са министрите. . .

Ек. Михайлова: Между другото Висшият съдебен съвет не е правителство. . .

Водещ: . . . седемнадесет, нали така?

Ек. Михайлова: . . . на съдебната власт.

Водещ: А какво е?

Ек. Михайлова: По-различни са му функциите. Кадрови орган. . .

Водещ: Така е популярно като название.

Ек. Михайлова: Да. Но правителството има много повече задачи, изпълнителната власт. Правителството е натоварено не само с решаване на кадрови въпроси. . .

Водещ: Е защо тогава министрите. . .

Ек. Михайлова: . . . а има и. . .

Водещ: . . . са по-малко, отколкото кадровиците на съдебната власт?

Ек. Михайлова: Ами, да, и ние казваме, че трябва да се промени точно затова. . .

Водещ: Как?

Ек. Михайлова: Намялаване на състава.

Водещ: До колко?

Ек. Михайлова: Ето, вчера например чух предложения, които идват от страна на Съюза на съдиите. Те предлагат дори съставът както е на Висшия съдебен съвет, тъй като една част се избира от съдебната власт, другата е от парламента, политическите. . .

Водещ: Политически и професионално, хайде така да го. . .

Ек. Михайлова: Те предлагат политическите да бъдат в рамките на една трета, а не на половината, на една втора, както е сега. Ето друго предложение, което заслужава също да бъде обмислено. Аз смятам, че съвсем спокойно наполовина могат да бъдат сведени членовете на Висшия съдебен съвет.

Водещ: От 25 на 15 примерно или на 12.

Ек. Михайлова: . . . колективни решения да взимат. Смятам, че няма да има никакъв проблем да бъдат по-малко. Промяна на мандатите. Дълги мандати имат. Например главният прокурор, председателят на Върховния административен съд и на касационния съд имат седемгодишни мандати. Може би седи абстрактно – какво значение седем години или пет. Да, но дългият мандат. . . когато един човек е много дълго време на една позиция, той започва да се наглася, да става комфортно, да не търси решения, започва да влиза и в зависимости дори. Неслучайно по света мандатите са едно от много важните неща. И например президентите, и това идва от Съединените щати, не могат да повтарят два пъти мандат, за да няма дълго време концентрация на власт в едни ръце. Нали, тоест тези неща са. . .

Водещ: Два пъти, в смисъл като като при нас са американските президенти. . .

Ек. Михайлова: Да, но ние сме го взели от там.

Водещ: Два пъти. . .

Ек. Михайлова: Там, там се е случило, още повече, че там е изпълнителна власт. Идеята е да няма концентриране за дълго време на власт в едни ръце, защото тогава започва да се злоупотребява с нея.

Водещ: Искам да ми обясните смисъла от това, смисъла за всички нас, за по-добрата работа на съдебната система, смисъла от това прокуратурата да мине към изпълнителната власт? Какво от това?

Ек. Михайлова: Ще има контрол върху действията на прокуратурата. . .

Водещ: А сега няма ли?

Ек. Михайлова: Не. Аз не мога да задам въпрос например на. . . (не се разбира – бел.ред.). . . и да го попитам защо едно дело седи в продължение на години в чекмеджето на един прокурор и не се движи. Няма кой да ми даде този отговор.

Водещ: А вие искате в петъчния парламентарен контрол. . .

Ек. Михайлова: Аз искам да има контрол.

Водещ: . . . да попитате главния прокурор. . .

Ек. Михайлова: Да има и граждански, и парламентарен контрол. Има страни, в които. . .

Водещ: Главният прокурор в качеството му на министър да дойде и да отговаря на депутатски въпроси.

Ек. Михайлова: Това е една от формулите, която я има по света. Не е задължително да е точно така в България. Аз знам, че това е нещо, което не се харесва сред средите в съдебната власт. Знам, че не се споделя особено много и политически. . .

Водещ: Защото, както каза г-н Татарчев преди време, бог да го прости, над него е само господ.

Ек. Михайлова: Ама не трябва да е така, нали. Главният прокурор всъщност е страна в съдебния процес. Вижте, съдебната власт е съдът. . .

Водещ: Да.

Ек. Михайлова: А прокуратурата е част от процеса, тя е страна в процеса, имаме обвиняем, има, има и. . .

Водещ: За колко от тези предложения за намаляване на състава на Висшия съдебен съвет. . .

Ек. Михайлова: . . . и подсъдим.

Водещ: . . . и за например това, второто, което явно е по-трудно за реализиране, имате съгласието или имате разбирането на правосъдното министерство и г-жа Маргарита Попова?

Ек. Михайлова: Този разговор не е започнал помежду ни в конкретика. За мен първото много голямо съгласие, което вчера излезе, е, че въобще този разговор ще започне на ниво институции. Досега това не се е случвало. Дано да се случи.

Водещ: Ще внасяте ли вот на недоверие? Минавам рязко към политическа тема и много накратко ще ви помоля да отговорите.

Ек. Михайлова: Вотът на недоверие за нас е наесен, когато са президентските и местни избори.

Водещ: Ако. . . Разбрах ви.

Ек. Михайлова: Има значение кой го внася. Не искаме вотовете на недоверие да се превръщат в предизборна кампания за един или друг кандидат сега.

Водещ: Ако обаче има вот на недоверие в сектор вътрешна сигурност, ще го подкрепите ли, както заявихте преди време?

Ек. Михайлова: Да го видим и тогава ще получите отговор. Първо да го видим, все пак такъв не е внесен.

Водещ: Добре. Благодаря ви за. . .

Ек. Михайлова: От кой е внесен и защо, тогава ще има отговор.

Водещ: Всъщност ще се дръпнете ли, ако например социалистите внесат такъв. . .

Ек. Михайлова: Ще ви отговоря, когато го видим.

Водещ: Когато го видите черно на бяло. Благодаря ви за този разговор.

Ек. Михайлова: Да. Благодаря ви.