Екатерина Михайлова: Натискът върху съда няма да спре

„Референдумът за АЕЦ „Белене“ е недопустим, противоконституционен и не бива да се прави“, каза депутатът, номиниран за конституционен съдия в специално интервю за iNews

Екатерина Михайлова има над 20 години опит в политиката. Родена е на 24 октомври 1956 година в Пазарджик. През 1978 година завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, след което работи като стажант-съдия и адвокат в Пазарджик.

Стартът на политическата ? кариера е през 1991 година, когато е избрана за народен представител в 36-тото Народно събрание. На следващата година става заместник-председател на Обединен християндемократически център (ОХДЦ), а през 1995 година и председател. Участва и в 37-мото, и в 38-мото Народно събрание.

През 2001 става главен секретар на СДС, а след това оглавява за кратко партията. Заедно с Иван Костов учредява ПП „Демократи за силна България“ през 2004 година. От 2009 година е народен представител, избран с листата на „Синята коалиция“.

Преподавател по право е в НБУ и ПУ „Паисий Хилендарски“. През миналата седмица бе издигната кандидатурата ? за конституционен съдия. Какво смята тя за тази номинация, за съдебната система и за бъдещето на десните, вижте в интервюто:

Как оценявате номинацията си за конституционен съдия и как бихте отговорили на критики от опозицията, че има договорка между Вашата партия и ГЕРБ за избора?

– За пръв път чувам тези обвинения, аз не съм чула подобни твърдения. За мене е изненада, защото съвършено друго се чува. Не съм го чула нито като слух, нито като публично говорене. Моята кандидатура е издигната от колегите от „Синята коалиция“, без да съм водила разговори с други политически сили преди издигането си. Разбира се, по времето, в което ще представя своите виждания и ще се представя пред колегите, ще потърся от подкрепа от парламента. Още повече аз съм публична личност вече повече от 20 години и мисля, че цялата ми работа е пред очите на колегите ми и те познават работата ми като професионалист и като човек.

Може би, не познават една малка част от живота ми, която е свързана с преподавателската ми дейност. Защото повече от 10 години се занимавам с това да преподавам в Нов български университет и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и преподавам неща, които са практически конституционно право, парламентаризъм и правова държава, политически модели за управление. Имам издаден учебник, който се преиздаде тази година поради изчерпването му, като при преиздаването му, разбира се, беше актуализиран и т.н.

Почетен професор съм в Нов български университет, т.е., тази част не е била толкова видима досега, а сега я показвам и нея, защото когато си кандидат за толкова висока позиция като конституционен съдия, трябва да се знаят всичките ти качества, доколко имаш познания и, разбира се, гражданската ти позиция. Защото конституционният съдия, струва ми се, е единствената длъжност, за която казват, че освен високи професионални – се изискват и нравствени качества.

Един примерен въпрос – от позицията си на конституционен съдия, как бихте се отнесли към това президентът да отнесе въпроса за АЕЦ „Белене“ до Вас?

– Съвсем нормално. В правомощията на президента е да го отнесе в Конституционния съд. Това е негово правомощие.

Но дали смятате, че беше необходимо да бъде иницииран този референдум по един чисто икономически и експертен въпрос?

– Аз смятам, че не трябва да се прави и е недопустим, и е противоконституционен този референдум. Това е моето мнение. Но какво ще е мнението на Конституционния съд – е друга тема, защото това са 12 съдии, всеки един от тях гласува. Преди това се водят дискусии, дават се аргументи. Моят аргумент за критика към референдума и въпроса, който е отправен, се съдържа и във въпроса ви. А именно – че това е нещо конкретно, това е инвестиционен проект. Ако той бъде осъществен от държавата, или пък частично от държавата, е въпрос, свързан с бюджета. Бюджетът по силата на Конституцията може да бъде внесен само и единствено от правителството. Дори всеки народен представител няма право на законодателна инициатива.

И референдумът, дори да каже на държавата: „Строй АЕЦ „Белене“!“, правителството не е длъжно да внесе такива пари в бюджета. Разбирате ли абсурда. Затова смятам, че има сериозен проблем за провеждането на един такъв референдум, но дали ще бъде сезиран Конституционният съд зависи от това, дали ще има 48 народни представители, които искат да поставят този въпрос. А ако не – дали друга институция, каквато е президентството, а може и правителството, да отнесат въпроса до Конституционния съд.

Как оценявате новия Висш съдебен съвет? Процедурите, чрез които беше избран достатъчно прозрачни ли бяха според вас?

– Все още не мога да дам оценка на новия Висш съдебен съвет, защото никой от нас не е видял какво прави, т.е. той е още в началото на дейността. Но действително можем да оценим начина, по който беше избран. Това, което мога да кажа, специално за частта, която е в парламента е, че наистина имахме едни за първи път прозрачни процедури.

Това, което остана обаче, като лош вкус в устата е, че хора, които се представиха не особено убедително, да кажем, и като че ли не бяха особено подготвени, намериха място след това във ВСС. За сметка на други, които имаха едно добро представяне и не получиха съответно подкрепата при гласуването в зала. Това доведе до извода, че имахме публичност, но не и прозрачност, т.е. имало е договаряне.

И ще го вържа с това, което казахте в началото – ами вижте кои се бяха договорили – ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Нямаше Синя коалиция. Същото това, което в момента разбирам, че се прави и в Конституционния съд. За единия от кандидатите слуховете са за подобна договорка. Но ще поживеем…

Смятате ли, че с промените в съдебната система, изпълнителната власт ще престане да се намесва в работата ?? Визирам конкретно вицепремиера Цветан Цветанов, за когото такива твърдения се чуха и от вашата партия?

– Ами, не вярвам да спре. Не вярвам. Тя не е променена особено съдебната власт от това, че имаме нов Висш съдебен съвет. Предстои да видим дали няма някаква промяна. Освен това, за да има истинска промяна, докато не се направи много сериозна промяна в модела на структуриране, на начина на функциониране на съдебната власт, не виждам начин да се получи нещо особено променено и в позитивна посока.

Това, което се направи през законите, е козметично. Веднага да кажа какво имам предвид да не звучи абстрактно. Ние, например, от „Демократи за силна България“ не издигнахме кандидат за ВСС. Защо?! Защото смятаме, че не трябва да имаме политическа квота. Допреди няколко години бяхме на позицията, че трябва да се избират магистратите с две трети мнозинство, като по този начин ще спрем партийните номинации. Оказа се обаче, че и две трети мнозинство се преодолява лесно. Това някак си от Тройната коалиция тръгна, та продължава и до ден днешен.

Затова, за да има независима съдебна власт, смятаме, че трябва да се избира кадровият ? орган ВСС, само от средите на съдебната власт. И тука обаче още нещо – смятаме, че съдебната власт трябва да е само съдът. Трябва да има възможност прокуратурата и следствието да подлежат и на граждански, и на парламентарен контрол. Т.е. ние предлагаме една много по-голяма промяна, много по-сериозна, с поглед напред във времето, а не за момента.

А какво мислите за новосъздадената комисия, чийто председател е Яне Янев? На нейни заседания се вадят секретни документи, твърди се, че се издава класифицирана информация и т.н.

– Аз не съм член на тази комисия и моите впечатления са единствено от медиите, а не от истинската ? работа. Аз лично ще задам тези въпроси на колегата, който е в нея от „Синята коалиция“.

Но самият факт е, че тя ще проучва и прекратени дела, свързани с корупцията по високите етажи на властта?

– Ами за мене по-важно е по знаковите да има в крайна сметка резултат и то от тези, които трябва да го направят – разследващите органи и в крайна сметка съдебната власт. Защото иначе в парламента… хубаво. Правили сме много подобни комисии и разследвания, но накрая, накрая някой друг трябва да свърши реалната работа, а не да останат само констатациите, които винаги малко или много са политически. Не може да избягаме от това, защото парламентът е политически орган.

Парламентът обсъди доклада за СРС-тата. Конкретно, Лютви Местан каза, че е жертва на подслушване, че се подслушва опозицията. А вие чувствате ли се като жертва?

– Аз не се чувствам заплашена. Може би съм подслушвана в годините, в момента. Свикнала съм да живея с това, че най-вероятно се чуват разговорите ми, затова някак си не мисля върху този проблем?

А внимавате ли какво говорите, след като знаете, че Ви слушат?

– Ами, аз мисля, че това, което говоря и да го слушат едва ли им представлява интерес. Това, което говоря по телефоните, го говоря и публично, така че няма голяма разлика. Ако някой си хаби времето да подслушва, го прави не само като нарушава закона, а нарушава и ощетява данъкоплатеца, защото това е едно безсмислено действие. Нещо друго обаче искам да кажа, което е вече много важно във връзка с доклада, който се обсъждаше. Има тежки констатации в този доклад, както и в предишните години.

Темата за подслушването не е от сегашното управление. То е и от предишни управления, т.е. имаме рецидив във времето. Въпросът, който седи пред нас в момента, е има ли политическа воля нещо да се направи. Защото констатациите са налице, изводите са предложени, решенията са намерени, някой трябва да ги прави. Кой трябва да ги направи – това е правителството. Защото дори и парламентът да предприеме инициатива сам, подобно нещо без подкрепата и съдействието, и изпълнението му от страна на правителството няма как да стане.

За съжаление, във времето виждаме, че не се получиха тези резултати. Имаше заявки преди около две години от министър-председателя, че ще се създаде работна група, че ще се подготви един законопроект, който ще се внесе и ще ликвидира, а ако не – ще намали нарушенията на закона и тези случаи, за които непрекъснато се изнася информация. Нищо не се случи до този момент. Аз и не вярвам да се случи в оставащите няколко месеца до изборите. Тези неща се правят, реформите се извършват, когато е началото на мандата. Тогава има много повече сила всяко едно управление. Сега колкото наближават изборите, толкова по-малко истински и необходими реформи ще бъдат извършвани, защото всичко ще бъде насочено с поглед към резултата от изборите.

Като споменахте изборите, има ли вероятност да останем без Десница в следващия парламент?

– Не, защото „Демократи за силна България“ ще бъдат в следващия парламент. Ние започнахме много рано подготовката си. Вече бяха номинирани кандидатите ни за депутати. В момента е събеседването с тях, предстоят регионалните събрания, които ще ги излъчат и подредят. Така че, още през ноември месец ще знаем кандидатите си, водачите на листи, които да започнат предизборна „предкампания“ и по този начин да започнат да правят политика на място, което смятаме, че ще спомогне за резултатите, които ще получим.

От това, което казвате, оставам с впечатлението, че отписвате партньорството със СДС?

– Не. Ние не отписваме партньорство с никого, който е в дясно и споделя нашите принципи и ценности, защото това е важното. Но това не пречи ние да започнем своята кампания. Всички, с които водим разговори, са уведомени за етапа, на който е ДСБ като подготовка.