Г-жо Михайлова, до този момент правителството не е изложило ясна програма за реформи в нито един ключов сектор – здравеопазване, енергетика, национална сигурност, съдебната система. Същевременно се готвят антикризисни мерки, част от които поне в предварителния си вариант звучат абсурдно. Подкрепяйки това правителство, какво очаквате и на какво разчитате?
Разчитаме да се видят антикризисните мерки, които предложихме от Синята коалиция. Ние предлагаме на правителството да реши и да излезе, колкото може по-скоро, с ясна заявка за своите антикризисни мерки. Именно забавянето на тези мерки дава възможност за спекулации.
Това, което бе публикувано преди няколко дни в някои медии като списък с 28 мерки, не е нито на финансовото министерство, нито на правителството. В общи линии имаме признание за авторството, което не е нито в министерството, нито в правителството. Затова настояваме самото правителство да излезе със своята програма, за да може да има яснота в позициите им.
Вие на кои мерки държите?
Ние настояваме за действия както в областта на икономиката и финансите, така и в съдебната власт и здравеопазването, където са нужни смели реформи. Такива реформи бяха заявени в началото, когато се избираше правителството. Ние искаме смелите реформи да се реализират.
Например, в администрацията има все още възможности за съкращаване. Прекалено е раздут административният апарат. Там могат да бъдат направени още съкращения. Вместо да се коментира дали да се сваля вноска или кой какво да плаща, първо още веднъж да се прегледа кое е ненужно като администрация, като институции и като органи в страната. И след това да се предприемат решителни мерки.
Второ, да не се наливат пари, докато не се реформират системите. Много се надяваме, че новият директор на здравната каса ще извърши необходимите проверки, за да има примерно отговор на въпроса къде изтичат парите от клиничните пътеки. Давам този пример, тъй като излезе много информация за злоупотреби.
Настояваме за реформа и в образованието. Министърът стартира със заявка за промяна в законите за висшето образование. Настояваме да се случат тези неща.
Настояваме и за съдебна реформа. Заявили сме много преди изборите, както и след това, че сме готови и за промяна в конституцията. Това, което чухме от вицепремиера Цветан Цветанов за намаляване състава на Висшия съдебен съвет (ВСС), е нещо, което споделяме. То е залегнало и в предизборната ни програма. Казвали сме го и на ГЕРБ. Радваме се, че в момента чуваме теза, която сме споделяли.
Но в момента в ГЕРБ не искат да “пипат” конституцията и изобщо да отварят този въпрос…
Така е, но смятаме, че няма да минем без това. Колкото повече се бавим, толкова по-трудно става да се реализира такъв проект. В крайна сметка обаче е въпрос на политическо решение. Не можем да променим конституцията сами. Както и управляващите не могат сами да го направят. За да направим нещо реално, трябва да имаме много широка подкрепа.
Президентът говори за “костовизация” на ГЕРБ, кризата между президента и правителството отключи не толкова атаки на БСП към Борисов, колкото към Иван Костов. Как си обяснявате това и налага ли се според вас някаква корекция в отношението на ДСБ към ГЕРБ?
Обяснявам си го с комплексите на Първанов към Костов. Те явно не са затихнали, щом продължава да се занимава с това и основно да визира Костов в изказванията си. От друга страна, това, че атакува лидера на ДСБ, означава, че партията участва много активно в политическия живот на страната, което е комплимент. Това означава, че сме достатъчно активни – с позиция, с визия.
Онзи ден в поредната размяна на реплики между Първанов и управляващите на тема олигарси и дали те са закриляни от властта, президентът подхвърли идеята за проверки на дарения в “семейни фондации на политици”, намеквайки може би и за фондация “Бъдеще за България”.
Да провери. Първанов е вече 8 години президент на България. Заема най-високата позиция в страната и в края на краищата и досега е имал възможност да проверява, да стартира процедури за проверки и то много повече от всеки друг български гражданин. Каквото и да има, да проверяват.
Временната парламентарна комисия за изработване на Избирателен кодекс, на която сте член, вече няколко пъти заседава, но реално текстове няма, а от ГЕРБ твърдят, че кодексът ще е факт до лятото. Вие оптимист ли сте, че това ще стане?
Мандатът, с който е избрана тази комисия, е до лятото. Така че се надявам да бъде реалност един проекто-закон в рамките на този мандат. Вярно е, че няма текстове, но те са по-малкият проблем. Първо трябва да уточним позициите си по определени теми и това прави комисията в момента.
Разделили сме се на 3 подгрупи и работим по определени въпроси. Вече започнахме всяка една от групите да докладваме докъде сме стигнали, колко нови въпроси изникват. Когато казваме, например, пропорционална избирателна система с преференции или при евроизборите говорим за друга система и т. н., се отварят още много въпроси и искаме да стигнем до изясняване на позиции – кое е приемливо и кое не.
В края на месеца предстои кръгла маса, на която на публично обсъждане ще бъде подложен вече извървеният от комисията път и онова, което е постигнато като сближаване на позиции.
Нужно е още и чисто технически да бъдат извършени определи неща – примерно за електронното гласуване да кажат експертите възможно ли е и как. В момента, в който имаме политически решения по всички въпроси, вече ще е лесно писането на текстовете. Това ще го направят и експертите към комисията.
Следващият път, например, ще дискутираме да има ли регионални преброителни центрове. Докато нямаме ясен отговор на въпроса, няма смисъл да пишем текстове. Вече за много от въпросите имаме съгласие, но и много остават открити.
Досегашната информация създава усещането, че опозицията в лицето на БСП и ДПС се опитва да пази статуквото и не желае особени промени в избирателната система. Вярно ли е това усещане?
Така е. Позицията и двете партии е да няма сериозни промени в избирателния кодекс. Много се надявам, че въпреки тяхното желание нищо да не се промени, наистина ще стигнем до сериозни промени в кодекса, защото това е и желанието на българските граждани. През тези промени може да мине оздравяването на политическата система и на институциите.
Реално ще се стигне ли до унифициране на това законодателство?
Вярвам, че този път ще стане и в рамките на тази година да имаме закон. Ако това не стане, парламентът няма да е изпълнил един от най-сериозните си ангажименти. Той се съдържа и в програмната декларация, с която стартирахме. Вярвам и работя за това да се случи този закон.
Какво ще заложите в кодекса като мярка срещу опорочаването на вота – най-вече купуването на гласове?
Настояваме за регионални преброителни центрове, които могат да пресекат контролирания вот. Промяна на начина на гласуване в чужбина – само на територията на посолства и консулства в присъствието на представител на държавата и на политически сили. Разбира се, ако бъде прието електронното гласуване, то променя нещата.
