Екатерина Михайлова: Надявам се скоро да започнем консултации за промени в съдебния съвет

Госпожо Михайлова, защо вашата парламентарна група подкрепя промените в Конституцията, които министърът на правосъдието Маргарита Попова възнамерява да направи с оглед подобряване работата на съдебната власт?

В началото на този парламент ние поискахме среща с ръководството на политическа партия ГЕРБ и им предложихме да започнем още тогава промени в Конституцията в частта „Съдебна власт“ – нещо, което сме заявявали много пъти, имаме и конкретни предложения, които са публично известни. За съжаление тогава получихме отговор, че ще правят реформа само през изменения на законите. Добрата новина, ако можем да кажем, че въобще има добри новини в сферата на съдебната власт, тази седмица обаче е, че министърът на правосъдието Маргарита Попова за първи път произнесе, че е възможно да се стигне до промяна на основния закон и ще инициира консултации за такава промяна. Така че ние не само подкрепяме, това е идея, която ние имаме вече десет години и това може да се проследи и в документите и в изявленията на наши представители при всички дискусии.

Какво смятате, че беше сгрешено през тези години в избора на Висш съдебен съвет (ВСС) и изобщо в цялата съдебна власт, очевидно има проблеми?

Грешката е заложена още когато е правена Конституцията. Първото нещо, което е сгрешено, е това, че вътре в съдебната власт влизат прокуратурата и следствието. Съдебна власт е съдът. Той правораздава. Следствието и прокуратурата са от едната страна. От другата е защитата на подсъдимия. В течение на времето тази наша теза започна да се споделя от повечето политически сили и практически сега следствието почти е извадено от съдебната власт. Формално все още стои там, но де факто е в разследващата полиция. Според нас и прокуратурата трябва да излезе от съдебната власт, тоест това е първият заложен проблем в нашата Конституция. Вторият е как се конструира ръководният орган на съдебната власт – ВСС.

Което има връзка с първото, нали?

Донякъде има връзка, но не само това. Връзката е в посока, че в него участват съдии, прокурори, следователи, адвокати и преподаватели. Това не е орган, който решава проблемите само на едно съсловие. Там влизат няколко части с различни интереси, различни виждания и това създава понякога не добри решения. Второто е начинът, по който се конструира половината от ВСС, а именно изборът му от парламента. Предвидено е гласуване с обикновено мнозинство, което означава винаги управляващото мнозинство, което означава назначения, които изглеждат политически удобни за управляващите.

По принцип парламентът може ли да се меси в работата на съдебната власт?

Парламентът може и не е проблем да се меси, стига да е направен изборът по начин, по който това да не предполага политическа партизанщина. Как да стане? Има страни, в които е дадена възможност парламентът да избира, но с квалифицирано мнозинство. Това означава друг тип съгласие и поглед върху хората, които се избират. Има страни, в които от съдебната власт постъпват предложенията в парламента, например ако трябва да се изберат 10 души, се предлагат 20 души от съдебната власт, т. е. тя излъчва най-добрите според нея, а от тях парламентът избира тези, които смята, че са най-най-добрите. Това е направено не случайно. Не случайно не се оставя всичко в ръцете на съдебната власт, защото тогава кадруването може да стане бързо в тази затворена система. Ние можем да взаимстваме това, което е добро за нас.

Какъв е вашият поглед върху работата на ВСС, от известно време той стана постоянен орган, което сега също се оспорва заради това, че хората, които участват в него напускат професиите си и се откъсват от колегите си и от проблемите си.

Аз знам, че по този въпрос имаше много сериозен натиск от ЕС да направим съдебния съвет постоянно действащ орган. Не съм била голям привърженик на тази идея, и въпреки че се прие, когато ВСС стана постоянен орган, се видя, че всички опасения, които имахме, са налице. Защото практически хората, които участват в този кадрови орган скъсват със средата, в която работят. Те се превръщат в администратори в голяма степен.

А и тази дейност не вършат много добре, както стана ясно.

Това е другата част от проблема. Струва ми се, че трябва да се намери нещо междинно. ВСС има работа. Може магистратите в него да бъдат с по-малка натовареност като действащи магистрати, но да не се откъсват от средата. И още нещо, което трябва да се промени. Много голям е съставът на ВСС – 25 души. Правителството ни няма 25 души. А мисля, че то има много повече работа, отколкото има ВСС.

И в тази посока какво трябва да се промени?

Да се намали драстично.

Всичко това е в Конституцията, нали?

Да. Маргарита Попова лансира няколко идеи, между които и това необходимо ли ни е три инстанционно съдопроизводство.

Какво е вашето мнение по този въпрос?

Моето мнение е, че е нужно триинстанционното правораздаване, но не за всички дела.

То и сега е за не всички дела…

Да, но могат още дела да бъдат облекчени.

Кои дела предлагате да се гледат на три инстанции?

Тежките граждански и наказателни дела, за да може наистина да се гарантира, че ще имаме справедливост. То не е измислено случайно да има повече съдебни инстанции, защото това са и възможностите за контрол. Другата идея, лансирана от министър Попова, беше за промяна на избор на ВСС. Тук позициите ни се срещат. Надявам се скоро да започнат консултациите, за да избистрят всички идеи.

Очаквате ли среща с министър Попова?

Да, очаквам от нейна страна инициатива. Иначе аз се срещам често с нея, така че тук не става въпрос за този вид срещи, а за официално иницииране на консултации. Надявам се, че следващата седмица, когато ще открием една конференция точно по тези въпроси, може би и от там ще излязат конкретни предложения,така че моментът е дошъл да се случат тези неща в България.

Скандалният избор за председател на Софийския градски съд на Владимира Янева ли провокира тази активност?

Това беше последното, което даде повод за ескалация на напрежението. Знаем много добре, че преди това имаше доста негативни реакции при избора на председател на Върховния административен съд, който бе приет с тихо шумолене отстрани. Преди това пък беше срамът с Красьо Черничкия. Това са конкретните случаи, които подразниха обществото. Поначало има сбърканост в модела. И тук ще кажа, че всички управляващи са се изкушили и са посегнали на партийни назначения. Трябва да поправим нещата, защото по този начин ще запазим независимостта на съдебната власт. Аз съм удовлетворена от това, че вътре в самата съдебна власт има много сериозни гласове за промяна на модела. Нищата стигнаха до там, че отвътре в системата си дават сметка, че ако не се предприемат действия, нещата ще станат зле.

Смятате ли, че ще ви подкрепи Еврокомисията за тези промени?

Аз мисля, че тя в момента е в голяма тревога от това, което се случва у нас със съдебната власт. Очаквам много критичен доклад в честта за съдебната власт. Ние сме пред погледа на европейските институции. Светът вече е малък, информацията тече отвсякъде и тя не може да бъде прикривана.