Екатерина Михайлова: Министрите на контрол – всеки ден

– Г-жо Михайлова, 41-вото НС е вашият шести поред парламент. Помните ли друг толкова муден старт?
– Този парламент като че ли наистина има най-малко законодателна работа. Не бива да потъваме в статистика. Но не сме достатъчно захранени със законопроекти. Има обективни причини за забавянето. Изцяло нов екип управлява държавата.
– Депутат с толкова опит не се ли чувства неловко при това „туткане“?
– Не. Винаги когато е трябвало, съм помагала с опита си. Аз гледам моята работа и задължения. Опитвам се да го правя добре.
– Вие предлагате реформа в парламента. Каква?
– И този, и следващите парламенти ще се сблъскват с новия тип на работа, който се оформя. Неслучайно повечето европейски парламенти са приели друг график – една седмица депутатите да бъдат в избирателните си райони, а в останалите три седмици от месеца да правят закони и да упражняват контрол както върху работата на правителството, така и върху европейските институции. Последното се извършва най-вече в комисиите, а не в пленарната зала.
– Звучи като перестройка в НС. Кога ще стане?
– Възможно е да стане, ако има политическа воля и необходимост. Разбира се, иска време. В последните години имахме голямата задача да хармонизираме нашите закони с европейските. Това вече е в миналото. Ще има още изисквания към нас, но не в същия обем и сгъстен график. Парламентът сега е изправен пред предизвикателството не за количество, а за качество. А качеството не е свързано с ударни темпове.
– Успокоявате топката – седмица почивка, три – работа.
– Почивка не е точната дума. Това е работа в избирателните райони. Но проблемът предстои да се реши. Скоро парламентът ще бъде затрупан от работа, която трябва да свърши до края на годината. Предстоят данъчни закони, големият бюджет – на държавата, и двата малки – на здравната каса и на НОИ. Имаме заявка от правосъдния министър за голяма законодателна реформа, която да бъде приета до януари. Очаквам да се стигне до необходимост от извънредни заседания.
– Споделихте ли идеята си за парламентарна реформа с ГЕРБ?
– Подобна идея разви Янаки Стоилов от БСП при обсъждането на новия правилник. Тогава не срещна разбиране. А в публичното пространство бе приета малко на нож. Но в следващата година може би ще се наложи преосмисляне на темповете и начина на работа. Аз съм привърженик и на друга европейска практика – парламентарният контрол да не е само в един ден от седмицата, а всеки ден да започва с парламентарен контрол в къс период от време. В петък имаме три часа контрол и доста хора се отегчават.
– Усещате ли „вятъра на промяната“ в парламента? Нововъведения има – затегнаха се харчовете, публикуват се имената на депутати с неизвинени отсъствия.
– Кризата принуждава всички институции да правят ограничения в разходите. Администрацията в НС също се сви. Одобрявам да има информация за депутатите, които отсъстват. Досега се знаеше, че Ахмед Доган не идва редовно на заседания. Сега се вижда, че има и други, които не спазват прилежно дисциплината.
– Свидетели сме на лавина от разкрития за делата на предишната власт. Като сглобите общата картина, как ще отговорите на въпроса случва ли се генерална промяна?
– Има сериозна промяна. Дали е генерална, предстои да разберем. Имаме по-висока степен на ревизия на управлението на тройната коалиция, но нямаме толкова действия в посока на управленските приоритети.
– Правителството анонсира 57 стъпки срещу корупцията. Ще имат ли резултат?
– Познавам ги само от публичните представяния на министър Маргарита Попова. Трудно е да дам еднозначен отговор. Част от намеренията, които чухме, са позитивни. Подкрепяме да се постигне по-действена намеса на ВСС в кадрово отношение, и на Главна прокуратура и досъдебната фаза за разкриваемост на престъпленията и за качествени обвинителни актове.
– Кадрува ли ВСС под влияние на „приятелски кръг“?
– Чувала съм смущаващи неща от висши магистрати. Фактът, че висш магистрат поиска мораториум върху назначаването, говори, че има сериозни проблем с решаването на кадровите въпроси във ВСС.
– Една от мерките е да се конфискува имущество без доказан трудов доход, преди да има влязла в сила присъда. Ще има ли ефект?
– Трябва да бъдат защитени веднъж интересите на гражданите и на държавата, от друга страна – правата и свободите на всеки един български гражданин. Когато бъде формулиран конкретен текст, ще се види дали е улучен балансът. Не бива да се отива в крайност, която е доста рискова. Казвам го съвсем откровено. Виждали сме такива случаи в миналото. Работила съм като адвокат по глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Спомените не ми дават оптимизъм, ако ще пренасяме старите практики. Ако няма предел за пари, над които да се търси, това може да се превърне в кокошкарска история. Както едно време се занимавахме с палатки под наем за войнишки изпращания, за да изчислим кой колко пари е получил от тях…
– Но много хора натрупаха състояние незаконно. Обществото очаква възмездие и справедливост.
– Затова казвам, да видим текста. Нека има предел. И дребните нарушения трябва да се санкционират, но големият проблем е организираната престъпност, мафията и корупцията на високите нива.
– Бяхте сред най-отявлените привърженици за ревизия на царската реституция. Ще настоявате ли пак за пълен преглед на „царските имоти“? Ще има ли политическа воля за това?
– Да, неслучайно отправихме питане към премиера. Удовлетворени сме от отговора, че се прави експертиза и се проучват правните възможности. Ще изчакаме и ще продължим да следим действията на управляващите в тази посока.
– СДС и ДСБ, изглежда, ще подкрепите кандидата на ГЕРБ Йорданка Фандъкова за кмет на София. Затвърждавате впечатлението, че играете малка поддържаща роля в управлението. Не се ли раздвоявате драматично – хем не сте във властта, хем не сте опозиция?
– Не. Не сме опозиция и го казахме ясно. С действия сме подкрепили това управление. Но имаме свободата да изразим критики и резерви. Даваме доверие за определена програма.
– Не се ли обезличавате?
– Не си губим образа. Много хора бяха скептични, когато поискахме управленска програма. А виждаме, че скоро ще е факт. Ето ролята ни.
– Поискахте програма от премиера, а го изпревари президентът.
– Не му е работа на президента да пише антикризисни програми. Това е работа на правителството. Опита се да играе ролята на опозиция. Президентът не може да е опозиция на едно управление. Той е държавен глава, обединител на нацията. Да прочете конституцията. Иска да бъде забелязан, но сбърка терена, където да си търси работа.