Екатерина Михайлова е родена на 24 октомври 1956 г. в Пазарджик. През 1978 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Адвокат е в Адвокатска колегия -Пазарджик. Депутат в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-ото Народно събрание. В периода 1997-2001 г. е председател на ПГ на СДС. Заместник-председател на партия ДСБ.

-Г-жо Михайлова, ДСБ за разлика от ГЕРБ, където има разколебаване за импийчмънта на президента, продължавате да настоявате за задействане на процедурата. Какви са мотивите ви?
– Парламентарната група на Синята коалиция излязохме с декларация. С документа се обърнахме към управляващите да стартират процедурата за отстраняване на държавния глава за нарушение на конституцията. Смятаме, че това, което той е извършил, подронва авторитета на институциите и трябва да има реакция от страна на парламента. Именно затова призовахме да се предприемат тези действия, независимо докъде ще стигне процедурата. Защото дебатът почна да се подменя – не се говори дали има извършено нарушение, дали е уязвена институцията, а се разсъждава дали в парламента ще се събере необходимото мнозинство, колко от конституционните съдии са назначени от президента. Това как ще се реши казусът от един или друг орган нека ги оставим те да решат. Ние ще подкрепим стартирането на такава процедура и ще гласуваме в парламента.
-Разговаряли ли сте с управляващите за готовността им да започнат такава процедура?
– От изявленията, които са направили, става ясно, че стартират такава процедура.
-Защо се отказахте от идеята за създаване на временна парламентарна комисия за импийчмънта?
– Не виждам причина за създаване на такава комисия. Процедурата не е свързана с комисия. Необходимо е да се съберат 60 подписа, да се внесе предложението в НС, след това да се дебатира и да се гласува. Готови сме да подкрепим такава процедура.
-Казахте, че трябва да бъде променен Законът за държавния протокол. Какво трябва да се променя в него?
– Прегледах внимателно Закона за държавния протокол след инцидента с разгласяването на стенограмата без уведомяване на вицепремиера, че се прави запис, за да видя дали има законова регламентация. Оказа се, че единствената регламентация е за официални срещи с делегации от чужбина. Оттам нататък рангът на срещите, които се провеждат между институциите, не е записан и регламентиран в този закон. А според нас това е задължително. Защото вижте какво се случва – срещат се президентът и вицепремиерът Дянков и изведнъж се появява стенограма от разговора им. Но президентът е провеждал и много други срещи… Защо не се появяват стенограми и от тях? Ако това са служебни отношения, най-нормалното нещо е да има публичност. Нека да има публичност, но за всички. Затова и поискахме да се изнесе цялата информация и стенограмите от срещите на президента. След като той твърди, че това е публична информация, нека ги пусне, за да видим за какво е разговарял с всички, с които се е срещал. Това е причината да настояваме за регламент в Закона за държавния протокол – регламент и за президента, и за министър-председателя, и за председателя на НС, защото те провеждат множество срещи. Нека видим как протичат срещите на президента с руския посланик например. Любопитно би било да прочетем какво си говорят на тези срещи. Защото и това не е регламентирано.
-Вие от ДСБ поискали ли сте от президентството стенограми от срещи на държавния глава?
– Не сме, но от СДС са отправили такова искане.
-Правили ли сте проверка колко стенограми от срещи на президента са оповестявани чрез сайта му, след като твърди, че информацията от срещите му е публична?
– Доколкото имам информация от журналисти, които са правили такава проверка, до този момент е имало публикувани само две стенограми – едната е от среща със служителя на НСО, който твърдеше, че има нарушения в службата за охрана, и втората е от срещата с министър Дянков. Това говори за избирателност и предварителен сценарий, с който да се опита да уязви институцията, която ръководи министър Дянков. За нас това е абсолютно неприемливо поведение. Като оставим настрана конституция и закони, в чисто човешки план това е неприемливо поведение.
-В Закона за държавния протокол регламентирано ли е кои срещи са закрити, защото от президентството съобщиха, че тази с шефа на „Газпром“ била закрита?
– Защо да е закрита? Кой решава, че са закрити тези срещи, след като няма регламентация. Когато е по закона за класифицираната информация, тогава заседанията и срещите са закрити. За Консултативния съвет по национална сигурност нещата са ясни. Никой не може да забрани на някого да се среща с когото пожелае, но въпросът е дали срещата е служебна, лична или официална.
-Докъде стигнахте с промените в изборното законодателство?
– Временната комисия работи. В момента има създадени три работни подгрупи, в които са разпределени различни теми. Стремим се да изчистим спорните въпроси. И там, където има сближаване на позициите, преминаваме към следващите теми. На 16 март предстои заседание, на което политическите сили ще отговорим на определени въпроси, след като получихме експертиза от хората, които работят към комисията за размера на преференциите при европейски избори, за вида на избирателната система, която да се приложи за националните и местните избори, районирането – дали да остане същото, или да бъде променено. Получихме експертизата, сега ще получим и политическите отговори.
-Една от най-революционните идеи за избирателните райони е те да съвпаднат с районите за икономическо развитие, т.е. да бъдат редуцирани до шест. Подкрепяте ли тази идея?
– Идеята страната да бъде разделена на шест избирателни района плюс един за чужбина е на сдружението „Гласуване без граница“. В Синята коалиция обсъждахме тези въпроси и симпатизираме на тази идея. Тя е една от възможните и приемливи идеи, защото по този начин страната ще бъде разделена на сравнително равно-поставени райони по отношение на брой гласоподаватели. Сегашната система, с 31 МИР и гласуването в чужбина без идентификация за кого се гласува е абсолютно неравностойна -тежестта на мандатите е несъотносима. Това са отворени въпроси, които предстои да бъдат решени.
-Каква ще е съдбата на мажоритарните кандидати?
– Засега никой не е казал, че поддържа предложение практиката от последните парламентарни избори да продължи.
-Тя изигра лоша шега на онези, които я въведоха.
– Освен това се видя, че тези мажоритарни кандидати са абсолютно неравностойни по отношение на подадените гласове. Ще преценим и конституционно, и политически това, което вече се е наложило като практика – в страната гласуваме за определени кандидати, а българите в чужбина гласуват за политическа сила. Така на практика имаме неравно избирателно право. Този въпрос досега не е повдиган като конституционен, но аз се питам дали не нарушава равното избирателно право?
-Ще решат ли промените в изборното законодателство проблема с корпоративния вот, който се оказа особено силен в местните избори?
– В работата група за местни избори разискваха тези въпроси и ги представиха пред комисията като дискусионни. Има пълно съгласие за местните избори да няма преференции
при пропорционалната избирателна система, защото тогава кандидатът ще може и с много малко гласове да си осигури място в общинския съвет и това ще поощрява купения вот. Затова ние одобряваме идеята за шестте района плюс един в чужбина, защото колкото повече са избирателите, толкова по-трудно се купуват гласове
-Ще трябват повече пари…
– Окрупняване-то на районите, или създаването на един-единствен район свалят автоматично възможностите за купуване на вот и на влияние.
-Това не е ли бариера и пред етнизирането на вота?
– Всички механизми за принуда падат.
-Партиите на частния интерес, популярни като бизнес партии, се оказаха друг проблем на местния вот. Как ще ограничите участието им в него?
– Единият от вариантите е да имаш структури в определен брой от общините на страната, т.е. да се види, че ти не играеш в една, две или три общини, където си успял да направиш някакво безпринципно сдружаване. Другият вариант е да се въведе праг – партията да е спечелила поне 1 % от гласовете в национален вот. Има идеи и за сдруженията, които се създават непосредствено преди изборите по места. Предлага се да бъде сложен лимит на времето на регистрацията им и да бъдат вписвани в регистър. Защото, ако тези сдружения се регистрират много преди изборите, то вероятността да се явяват конюнктурно на място се намалява. Има желание да се намерят добрите решения.
-Подкрепяте ли тезата купуването на гласове да бъде квалифицирано като тежко престъпление, което ще позволи използване на СРС?
– Всичко, което може да спре купуването на гласове, трябва да бъде направено, защото практически през купуването на гласовете направихме много уродлива нашата демокрация. През изборите се получава власт, а ти като я купиш, а не я получиш през гласовете, всичко се опорочава.
-Не е ли време да бъдат изчистени от регистъра партиите, които не се явяват на избори?
– Това го има по закон, допълнително се предвидиха и други текстове, но още тогава в парламентарната зала аз казах, че нормата няма да произведе ефект, защото практически се възлага на главния прокурор да се занимава със заличаване на партии. Главният прокурор има доста по-сериозни ангажименти от този. Според мен бариерите трябва да бъдат сложени в изборните закони. Там да се направи така, че да имаме реални участници в изборите. Като погледнем изборите за европейски и за национален парламент, ще видим, че там участват реални политически субекти, защото има бариери – те са пари и подписи. Като внасяш висок депозит за участие и трябва да събереш много подписи, автоматично отпадат несъществуващите партии.
-Но в местните избори въпросът не стои по този начин • в градовете винаги има бизнесмени, които са готови да платят, за да влязат в местната власт – пряко или чрез подставени лица.
– Въпрос на законодателство е допускането до участие в избори. Смятам, че в изборния закон трябва да сложим бариери.
-Кога политическите сили ще постигнете консенсус? Да не стане така, че пак в дванайсет без пет да гласувате екзотични промени?
– Срокът, който ни е даден от Народното събрание, е до лятната ваканция. Надявам се да успеем.