– Г-жо Михайлова, на националното събрание на ДСБ се чу, че старата десница е мъртва. Не избързахте ли с опелото на конкурентните ви партии и коалиции вдясно?

– Проследявайки това, което се случи във всички източноевропейски страни след 1989 г., ще видим една обща закономерност. Тези антикомунистически формации, които в началото се идентифицираха с дясното, постепенно загубиха своите позиции и някои дори изчезнаха. Не бива да забравяме, че в началото много от тях бяха правени освен с ентусиазъм, но и с намеса от бившите комунистически структури. Без хората да са наясно как се прави политика като послание и като поведение. Така че България минава през този път, през който и други минаха. Въпросът е бързо да се създадат нови партии, които да дадат възможност на хората да намерят своето политическо представителство. Затова възникна ДСБ. Оттук нататък предизвикателството пред нас е да разширим своето влияние.

– Как ще убедите симпатизантите на СДС, че тяхната партия е отживелица?

– Аз не бих желала да коментирам СДС, който е в тежка криза. И организационна, и лидерска, и като визия. Това е нещо отдавна видяно от нас и затова създадохме ДСБ. Какво ще се случи със СДС, зависи от него. Мисля, че доста късно там започнаха да говорят тези, които навремето трябваше да говорят за това, което се случи там. Но това е нещо, което е техен проблем. Много отдавна сме говорили за проблемите и за кризата. Тогава не бяхме чути.

– Какви са аргументите на ДСБ, че е най-добрата алтернатива вдясно?

– Явявайки се сама на парламентарните избори, ДСБ показа, че е най-голямата дясна партия в България. Оценяваме самите избори за най-зле организираните. Смятаме, че трябва да бъде направена проверка на изборните книжа и ще инициираме такава в парламента. Също така ще предложим и законодателни промени на избирателната система. Раздробяването на партиите и правенето на коалиции от множество малки партии, които иначе нямат тежест, се дължи на избирателната система. Ние започваме да готвим заедно с експерти законодателни промени с мажоритарен елемент в тях, с промяна в статута на партията и коалицията когато се явява на избори. На приключилия партиен форум заявихме, че сме решителна опозиция на правителството. И начертахме следващи стъпки.

– Всички мостове между ДСБ и СДС ли са изгорени? Няма ли възможност при ново ръководство на СДС двете десни партии да намерят общ език?

– Мисля, че ще бъде доста елементарно, ако нещата се поставят в зависимост само от това дали ще се смени ръководството на СДС. Разбира се, личностите са важни, не го отричам. Много по-важно е обаче доколко една организация има сили да прави политика, да я отстоява, да се чува гласът й. Да може да чертае визия напред. Това не чуваме досега да се заявява от тези, които претендират за лидерския пост. По-скоро дебатът върви кой да е начело в СДС, което според мен не е продуктивният разговор.

– Кои са най-тежките грешки на ОДС по време на последните избори и след това?

– Това, което правят в ОДС, не се чува трайно от хората. Ако ръководството казва в момента – ние сме категорично срещу НДСВ, само преди два месеца свали клипа, в който атакуваше НДСВ в коалиция с БСП. Такова противоречиво поведение на лидери или на части от организацията винаги размива посланията и не може да прави трайна политика ДСБ сега се обръща към всички демократично мислещи хора в България, защото това, което виждаме като управление, трябва да тревожи всички демократи. Поглежда се назад към миналото и това се пренася в настоящето.

– Не смятате, ли че войната всеки срещу всеки вдясно ще разочарова десните избиратели, които може изобщо да не отидат до урните следващия път?

– Много пъти сме виждали обединения на лидери, но резултатът винаги е в отрицателна посока. Пример за това е последният вариант на коалицията ОДС на избори 2005. Тя доведе до спад на потенциални десни гласоподаватели. Т. е. това не е въпрос на механично сборуване, а въпрос на позиция. ДСБ претендира да отстоява позиции и по този начин да печели избиратели. Ако има и други нови играчи вдясно, които събират доверие – няма лошо. Така ще има една добра конкуренция. Това винаги създава стимул за по-добра работа.

– Какво щеше да се случи със СДС, ако бяхте спечелили битката за лидерския пост с Надежда Михайлова?

– Не знам и не бих могла да прогнозирам. Аз мисля, че и тогава беше избор за политика, и тогава имаше същия дебат в СДС – дали да сме близки със Сакскобургготски или не, дали има конформизъм или не. Тогава СДС избра по-мекия вариант – отвори прозорците. Сега чувам, че иска да отваря врати. Не зная какво ще стане.

– Вие сте работили и с тримата кандидати за лидер на СДС: Надежда Михайлова, Петър Стоянов и Йордан Бакалов. Кой има най-големи шансове да оглави синята партия на предстоящата конференция?

– Никакво значение няма кой ще оглави СДС. Голямо значение имаше преди години. СДС в момента е и в криза, и с много слабо влияние. В петорна коалиция е с три депутати в повече в парламентарната си група. Важно е дали ще може да прави организационни промени и политика. Затова казвам, че няма значение. Това, което могат да предложат и тримата кандидати, е нещо, което няма да даде на СДС водеща позиция.

– Споделяте ли прогнозите, че Петър Стоянов е фаворит в надпреварата в СДС?

– Аз се изненадах много още когато той се кандидатира за депутат. Защото ми се струва, че като президент на България би трябвало след приключване на мандата му да се занимава с по-държавническа работа, да подпомага институциите в страната със своя опит, със своите контакти. Стоянов се върна много назад във времето си като политическа амбиция.

– Ще се превърне ли Надежда Михайлова в изкупителна жертва в СДС?

– И аз съм минала през това да ме нападат. И съм виждала как се нападат и други хора. Когато започнахме да правим ДСБ, си обещахме, че тази партия ще бъде нещо различно от това, което сме били. Ще има много повече свобода много повече дух. Радвам се, че, обикаляйки в страната, хората ни възприемат като нова партия, в която има друг тип отношения, има общност.

– Как оценявате шансовете на кандидата на ДСБ за кметския вот в София Светослав Гаврийски. Ще разчитате ли и на подкрепата на привърженици на други десни партии?

– Все още не знаем всички участници в кметската надпревара. Основните конкуренти на г-н Гаврийски са представителите на управляващите. Той е един изключително почтен човек и професионалист. Нещо, което казват дори нашите политически опоненти. Доказал се и като действия, не само като познания. Не се е сдружил с мафиотски образувания или с един или друг провалил се управленски модел от типа “Софиянски”. Ние искаме с кандидатурата на г-н Гаврийски да покажем, че София може да даде знак към България, че може да има промяна.

– Желанието ви за промяна означава ли, че бихте подкрепили друг десен кандидат на втори тур, ако вашият отпадне при първия?

– Това означава, че на втори тур г-н Гаврийски ще очаква наистина подкрепата на всички демократи в София. В това число и на тези, които са гласували за други кандидати на първия тур. Аз съм сигурна, че той ще стигне до втори тур, защото е почтен човек и наистина предлага нещо, което е добро за София.