Екатерина Михайлова: Кабинетът ни докара до управленска криза

– Г-жо Михайлова, дясната опозиция в парламента внесе вот на недоверие към кабинета „Станишев“ за политиката му в областта на образованието с ясното съзнание, че той няма да свали правителството. Тогава каква е целта на този акт?
– Вотът на недоверие е политически и парламентарен инструмент и най-висшата форма на търсене на политическа отговорност от правителството. От страна на опозицията и специално на Демократи за силна България (ДСБ) бяха предприети поредица стъпки, преди да се стигне до вота на недоверие. Ние три пъти искахме изслушване на министър-председателя в пленарна зала, но това не се състоя. След скандалната случка със „седенката“ на двамата министри Пламен Орешарски и Даниел Вълчев поискахме отстраняването им и поемането на преговорите от страна на министър-председателя. Извървяхме всички стъпки по парламентарен път и като атака, и като предложения и стигнахме до това да подкрепим вота на недоверие, защото с бездействието си правителството предизвика много сериозен проблем, управленска криза и криза сред много български граждани, които не могат да пращат децата си в училище и не могат да гарантират спокойствието и образоваността на своите деца, а те не могат да получават качествено образование. Проблемът е по-голям от темата „стачка“. Стачката е част от драмата, която се разигра. За един месец се разстрои учебния] процес и за учениците, които ще държат матури, и за малките ученици, които ще трябва да учат по цял ден, за да наваксат пропуснатия материал. Правителството можеше да разреши много по-рано този проблем, но не го направи и затова се стигна до вот на недоверие. А в предстоящия дебат очакваме да чуем от управляващите цялостна концепция за модернизация на българското образование.
– Защо правителството вече един месец не може да намери изход от кризата? Десницата също управлява в предишен мандат. Как би разрешила такава криза?
– Първо е необходим диалог между двете страни, които трябва да решат проблема – между синдикати и представители на Министерския съвет (МС). И не само в лицето на един министър, защото нещата не опират само до просветния министър, а до финансирането и цялостното организиране на образованието, които са проблем на целия МС. На второ място е извършването на необходимите реформи, които са забавени и дори стопирани. Това не може да стане за този един месец, но трябваше да стане във времето досега. Не може, когато правителството води разговори със синдикатите или протестиращите учители, да им казва, че реформите не са направени. Реформите се правят от министерството, а не от учителите. Те не могат сами да започнат да се съкращават, да си правят учебните планове, да създават нормативите. Това се прави от управляващите. Третото, което видяхме в рамките на този месец, беше поведение от страна на управляващите, насочено към изтощаването на стачкуващите, за да бъдат доведени до състояние, в което да изнемогват и финансово, и емоционално и да създадат обществено отношение на нетърпимост, защото хората се изправиха пред огромни проблеми с това, че децата им не ходят на училище. Показателни са данните, които се изнесоха от“ Пирогов“ – за един месец 28 деца са били приети с алкохолни отравяния. На практика през този месец децата бяха оставени на произвола на съдбата. Това не подобрява положението на правителството и създава криза сред стотици хиляди български граждани.
– Исканията на учителите за 100-процентно увеличение на заплатите не са ли твърде максималистични и ако бъдат задоволени няма ли наистина да продънят бюджета?
– Не, бюджетът няма да се продъни, защото има възможност да се компенсира включително и от излишъка. Управляващите твърдят, че днес протестират едни, утре ще протестират други, след това – трети, а те не могат да удовлетворят всички. И тук е голямата им грешка. Точно затова трябваше да има бърз диалог и бързо решение на проблемите с разумни аргументи в разумни граници. Не може аргументът да е, че след години ще имат нормални заплати, защото доходите наистина са изключително ниски. За учителите те са сведени в рамките на около 320 лева заплата, при положение, че обещанието в предизборните програми на БСП е 5 % от бюджета за образование и достигане на учителската заплата до средната за обществения сектор, която е 484 лв. Така че имаме неизпълнени обещания и нереализиран ангажимент образованието да е приоритет. Затова ние през този вот и очаквания дебат се надяваме да стигнем до решението, че образованието е национален приоритет и в него трябва да се инвестира и то не само с пари, но чрез организация, реформиране, модернизиране и конкурентноспособност. Ако това не бъде направено, може да се стигне до още по-тежки последствия за българското образование – напуснали учители с висока квалификация, дългосрочно снижаване на нивото на образованието, липса на млади кадри.
– Как си обяснявате в политически план забавянето в разрешаването на кризата и защитата на премиера Станишев за двамата министри, които скандализираха учителите? Това не бие ли по правителството?
– Това е политическо безхаберие. Разбира се, бие по правителството, но те толкова могат. Ние не получихме отговор от страна на министър-председателя защо защитава тези министри, затова го наричам безхаберие. Но може би това се дължи на някакви сложни взаимоотношения в тройната коалиция или в самите политически групи. Носят се такива неща във въздуха. Нямам достоверна информация, но се твърди, че в БСП се сблъскват различни лобита, че има напрежение между трите части на коалицията – БСП, ДПС и НДСВ, които имат различни виждания как и кой да реши проблема. Всичко това изплува като индикации и може би то е допълнителен аргумент. Но в крайна сметка министър-председателят не е пръв между равни. Той е лидерът на управлението и трябва да поеме отговорността и да застане начело, за да реши нещата, а не да седи и да се чуди как да оцелее в схемата 8-5-3.
– Опозицията бе обвинена, че яхва протестите и се опитва под някаква форма да използва стачката в своя полза. Но ДСБ се разграничи рязко от синдикатите и най-вече от КТ „Подкрепа“. Защо?
– Ние имаме различни мотиви за вота на недоверие от това, което правят стачкуващите. Ние не сме синдикат, а политическа партия и се интересуваме не само от съсловните интереси. Абсолютно нормално е синдикатите да защитават съсловния си интерес. Но за нас проблемът е много по-голям от съсловния интерес на учителите, защото темата „образование“ е над проблема на съсловието. Той е свързан и с тези, които получават продукта от техния труд и не само за момента, а за години напред. Затова ние не покриваме нашите аргументи само с това, което искат синдикатите.
– В действията на синдикатите обаче се провижда и желание за разклащане и дори сваляне на правителството. Твърди се, че зад това стоят кръгове на управляващата коалиция. Вие виждате ли такива моменти?
– В този период от време сред управляващите се видя страх, а на моменти дори имаше паническо поведение. Най-нормалното беше политическият сблъсък да се проведе в парламента, защото сблъскването на политически позиции трябваше да стане там, а не навън, между хората. Когато те са на площада, няма как да водят диалог и словесен сблъсък по правила. Ако в един по-ранен етап напрежението беше решено с политическия дебат в парламента, мисля, че протестът на учителите щеше да се развие по съвсем друг начин. Щеше да има и по-бързо решение на проблемите между преговарящите страни. Но това не се случи, а по-скоро видяхме страх и паника, че могат да излязат и други съсловия. Да, ако си неадекватен управленски и предизвикваш управленска криза, може и това да се случи. От управляващите зависи дали ще изведат хората на улицата, или ще ги приберат.
– А доколко е вярна версията, че между синдикатите и новата партия ГЕРБ има договореност за клатенето на управлението, още повече, че ГЕРБ непрекъснато настоява за сваляне на сегашното правителство?
– Те трябва да отговорят доколко между тях има договореност. Аз мога да кажа само това, което е известно публично – че има договореност КТ „Подкрепа“ да подкрепя Бойко Борисов за кметския пост. Оттук-нататък всеки трябва да си прави изводите.
– Парламентарната опозиция има ли интерес от предсрочни избори?
– Въпросът не е дали опозицията има интерес, а дали управлението на страната има интерес от предсрочни избори. Аз смятам, че ако управляващите продължават да се държат по този неадекватен начин, това може да се случи. Но те няма да решат проблема с образованието в момента. А за нас сега най-важното е учениците да се върнат в училище, да се нормализира процесът и да се направи програма за модернизиране на българското образование, приета и от политици, и от синдикати, и от учители, и от родители. В началото на стачката ми направи впечатление следния факт. Много от учителите говореха, че няма програма за българското образование. Това означава, че приетата преди месец от парламента програма за развитието на образованието изобщо не е стигнала до онези, които засяга. Програма, която не е чута, не е дискутирана, не е разбрана, не е приета, няма как да бъде приложена и остава къс хартия. В момента има висока чуваемост по темата образование и сега е моментът да се постигне онова, което може да даде стратегически тласък напред.
– Вотът е един от начините да се стигне до такъв дебат, но следващият терен за него е бюджетът. Какви средства трябва да се заделят за образованието?
– Ще настояваме да се заложат повече средства. 5 % от бюджета са класически и добре обосновани за развитието на образованието. Най-тежко страдащите сектори в България са два и те обхващат най-много български граждани – това са образование и здравеопазване. Крайно време е да погледнем сериозно и финансирането, и организирането, и модернизирането му, защото всеки, който опира дотам, вижда огромните проблеми в тях.
– Какво се разбрахте по време на консултациите между десните политически сили за дебатите по вота на 22 октомври?
– Всяка от групите ще каже аргументите си защо застава зад вота на недоверие. Между тях има много близки неща, но има и нюанси. Акцентът в позицията на ДСБ е извън учителската стачка, извън заплащането и е изцяло върху темата“ образованост“.