ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да ви призова да подкрепите предложенията на колегата Мая Манолова за отпадане на текста или на колегите Мартин Димитров и Димо Гяуров за промяна на текста, който ни се предлага, или в краен случай да не подкрепите предложението на комисията и на Министерския съвет, в частност на Министерството на правосъдието. Защото трябва да сме наясно какво ни се предлага от вносителите.
Аз искам да кажа и да прочета текстовете, защото може би не всички имат пред себе си текста по вносител. Казва се, че няма да има проблем, ще има достъп. Уважаеми колеги, никакъв достъп няма да има или ще има много малко достъп. Защото в ал. 3 се казва: “Достъпът може да бъде предоставен в териториалните звена на агенцията след представяне на молба и документ за самоличност. Лицето, поискало достъп по електронен път, следва да се идентифицира чрез електронен подпис или чрез цифров сертификат, издаден от агенцията” и т.н.
Тоест този, който може да отиде и да поиска срещу заплащане и цялата бюрокрация, може да направи това само на място или само в ограничени случаи, при които може да се стига по електронен път.
Това, което научихме в Комисията по правни въпроси (този текст беше отлаган няколко пъти), но научихме и от Агенцията по вписванията, че системата за достъпа до информация блокира от момента, в който е внесен този проект за изменение на Закона за Търговския регистър. Защото фактът, че се ограничава или ще се ограничава информацията е довел до това, че всички, които биха искали да имат някаква информация, са започнали да точат информация отвътре. Това научихме от хората, които управляват Агенцията по вписванията.
Сега обаче ще дам аргументи защо трябва да запазим сегашното положение и да не приемаме аргумента, че защитата на личните данни е единствената причина за промяната. Спомням си когато се приемаше Законът за Търговския регистър. Зная този проблем и във времето, след като той се прие. Законът беше направен така, че не трябваше да се получава тази информация, но че агенцията и тези, които обслужваха нещата чисто технически, в първия момент позволиха и наистина излезе лична информация на хората, които подаваха молбите. Няколко пъти в парламента е поставян този въпрос и на няколко пъти представители на изпълнителната власт (говоря и за миналия парламент, и за миналото правителство) поеха ангажимента и казаха, че проблемът не е в закона. Проблемът е в изпълнението на закона – тяхна работа, ангажимент и задължение е да направят така че да бъдат заличени данните, които са лична информация. Това, че някой не го прави, че някой не си изпълнява задълженията и не намира начин технически да реши проблема, не е проблем на закона. Законът няма нужда да бъда променян. Трябва да бъдат променени софтуерът и обслужването на цялата информация, която се събира и съхранява.
Аз съм за това да не се получават тези лични данни и съм поставила въпроси и на предишния министър. Имаше поети ангажименти. Всеки път тези ангажименти се поемат, но вместо да се направи и изпълни това, което е поето като ангажимент, ни се предлага да променяме закона и да ограничаваме достъпа до информация – нещо, което аз призовавам Народното събрание да не прави. Да не го прави, защото това е лошо. Имаме постигнато нещо, имаме постигната публичност, а сега правим нещо обратно – затваряме тази публичност, защото някой не си е свършил работата. Това няма да е добро решение на парламента.
Обръщам се и към колегите от парламентарното мнозинство – направете така, че това да не се приема. Виждам, че част от колегите, с които сме дискутирали в комисията, неслучайно напуснаха залата. Затова нека с гласуване да направим така, че да има яснота, да има публичност и осветеност на този толкова важен въпрос!
