Екатерина Михайлова: Грешки имаше и по наше време

Тази седмица ще отправим питане към премиера Борисов какво ще направи държавата, за да си върне имоти, попаднали в частни ръце незаконосъобразно. Става дума не само за т. нар. царски имоти, а и за „Алея Първа“ в Морската градина във Варна, скандалните замени и пр. Не може държавата да оставя имоти за милиони и да не си ги потърси с аргумента, че няма пари да плати държавните такси за съдебни дела. Както се казва, сигурно ще има и доброволци да се съберат пари за това…

– Г-жо Михайлова, след година управление на ГЕРБ пак се налага да ви попитам „Синята коалиция“ опозиция ли е или управляваща? Критиките ви към ГЕРБ за актуализацията на бюджета например бяха по-остри от тези на „официалната“ опозиция. Пък бюджетът е най-сериозният израз на политиката на една власт…

– Ние сме на същото място, където бяхме и преди година – не сме опозиция, не сме и управляващи. Това е нова формула в България и затова предизвиква въпроси. Подкрепяме управлението, но сме заявили, че сме коректив и гарант за определени неща, които трябва да се случат. Ако не се случват, чувате критиката ни.

– Какъв коректив сте, щом преди актуализацията на бюджета 2 пъти сините лидери ходиха при премиера, той пое ангажименти да се съобрази с предложенията им, но накрая не бяха приети. Защо?

– Коректив сме, защото в тази година имаше и неща, които се случиха или не се случиха заради нас. Ще ви дам пресен пример – закона за земеделските земи, който даваше възможност арендаторите да изкупуват земите на собствениците преференциално. Ние алармирахме, че това е опит да се защитават частни икономически интереси и ако се приеме, отива в Конституционния съд. И ГЕРБ оттеглиха закона. Това значи коректив – да накараш управляващите да не предприемат нещо или ако са го направили, да се спрат навреме. Първи сезирахме парламентарната комисия за конфликт на интереси на трима депутати от ГЕРБ още през декември, когато се опитаха да променят закон в полза на малка група арендатори. Така беше и с лобистката поправка за отмяна на забраната за екскурзии на деца нощем. Ще ми кажете, че и като опозиция можем да го правим. Различно е, била съм и от двете страни. Когато критиката идва от опозицията, не се чува. Друго е да е от тези, които те подкрепят.

– Равносметката за една година?

– Има постигнати следните неща. Първо, борба с организираната престъпност. Тя е притисната и това се вижда. Докъде ще стигнат делата, е въпрос на съдебната власт. Второто нещо, което
подкрепяме, но напоследък пак има колебание, е енергийната политика. Ние сме категорично за действия, които да скъсат геополитическата зависимост на страната ни от Русия. Имаше такава заявка от ГЕРБ. Но в последно време се вижда колебание у правителството и това ни притеснява. Има и напредък, макар още да не се усеща, във възможностите за усвояване на европейските пари. В немалка степен структурата, която „Синята коалиция“ предложи, бе приета -да има министър на еврофондовете. И има резултат. Но! Не видяхме смелите реформи, които очаквахме – в здравеопазването, където е изключително тежко, в социалното осигуряване и пенсионната система. Виждаме лутане, през ден излиза нова версия кога и как ще се пенсионираме. Няма яснота, камо ли действия. Почти нищо не е направено за административната реформа. Има нужда от остро окастряне на структури в администрацията, а не просто промени в закони, една комисия от 7 души я намаляваме на 5…

– От това се спестяват две заплати…

– Да, важно е да се направи пълен преглед на всички административни структури – кои трябва да бъдат слети, кои закрити. В социалното министерство и в МВР има огромни структури и отказ от реформа. Времето обаче притиска управляващите. И без да имаше криза, те трябва да направят тези реформи, за да функционира държавата нормално. А в условията на криза два пъти повече! Притесняваме се, че реформи, които винаги са непопулярни и обикновено се правят в първата година, не се случиха. Те отнемат доверие, няма как. Ако не ги направиш в началото, когато имаш силата на доверието, после просто не можеш. И да искаш. Виждала съм го и по времето на ОДС и след това -искаш да направиш нещо, но нямаш силата, има съпротива. ГЕРБ изпуснаха този момент. Най-тежкият проблем обаче е в икономиката и финансите. Хората усещат нещата по джоба си.

– Арестите на Октоподи и Медузи как променят прогнозата на десницата, че наесен икономиката може да заспи, да блокира. Не се ли отвлича внимание с МВР акции от същинския проблем…

– Важно е да има действия срещу организираната престъпност. Но това не бива да изключва финансовата стабилизация и икономиката. За съжаление там най-зле вървят нещата. Не усещаме реформа. Например в данъчното законодателство. Да, останахме доволни, че няма да се увеличават данъци. Но колко време беше: ще се увеличат, няма да се увеличат, едните ще се намалят, другите не… Да се поставим на мястото на човек, който се занимава с бизнес. Е, как да планира приходи, разходи, работни места? Големият проблем е да се търсят механизми за оживяване на бизнеса.

– Имали срок на годност подкрепата ви?

– Разбира се, че няма срок, би било несериозно. Ще подкрепяме, докато правителството спазва важните неща, геополитическата ориентация към ЕС и НАТО. И да не забравяме, че БСП и ДПС трябва да са в опозиция, да не даваме възможност и да си помислят, че могат да върнат позициите си. Затова изискваме от управляващите безкомпромисни действия за всички безобразия, които се извършиха. Защото имаме напоследък усещането за по-нежни отношения на ДПС и ГЕРБ. От ДПС чуваме меко говорене, подаване на ръка. Да не бъдат оспивани в ГЕРБ от това.

– Сега ядосахте Бойко Борисов с този намек…

– Казвам, че ДПС флиртува с ГЕРБ. А дали ще се поддадат е тяхна работа.

– Най-лобисткият парламент ли е настоящият?

– Не знам дали е най – и предишният не беше малко лобистки. А и този парламент е само на година. Пък да не забравяме и НДСВ, най-нередното лобистко действие бе направено от Сакскобургготски – той преобразува с решение на МС имоти, публична държавна собственост, за да може областните управители да му ги върнат.

– Така наречената царска реституция не тръгна ли по ваше време?

– Излезе преди няколко дни решение на Пловдивския съд срещу връщането на Кричим на Сакскобургготски, от което аз бях удовлетворена. То казва, че решението на Конституционния съд от 1998 г. не е основание за връщане на собственост! Най-после в решение на български съд излезе това и опроверга една пропагандна теза, която се лансира от юристи на НДСВ.

– Не пропуснахте ли момента до 2001 г. да приемете закон, който да регулира т. нар. царска реституция, за да ги няма тези казуси впоследствие?

– Беше невъзможно да има реституция поради обстоятелството, че тези имоти, говоря за резиденциите, а не за земеделските и горските земи, всички имоти бяха публична държавна собственост. Това беше направено по време на нашето правителство. Публичната държавна собственост е с различен статут и независимо от това има или няма решение на КС, има или няма закон, към резиденциите с такъв статут не може да има реституционни претенции. Всъщност със създаването на временната комисия в предходния парламент се изясни какво е направил Сакскобургготски, докато е бил министър-председател. Тогава всички документи от различните институции – Държавен архив, министерства, кметства и др., се събраха на едно място и успяхме да проследим историята на връщането на имотите. Практически правителството на Сакскобургготски на заседание на МС взема решение и преобразува публичната държавна собственост в частна държавна собственост и това дава основания след това за промяна на статута на тези имоти. Тук искам да добавя, че има спорове в юридическите среди. Във временната комисия аз винаги съм била застъпник на тезата, че решението на КС не възстановява собственост. То само спира действието занапред на закона по силата, на който са били одържавени имотите на царската фамилия. Това е решението на КС. Според моето разбиране след това решение се появява правен вакуум. Сега научих, че и съдът, когато е разглеждал казуса в Кричим, е приел точно тази хипотеза. Но има и юристи, които защитават обратната теза, че специален закон не е необходим.

– Колегата ви Лъчезар Иванов вече не е заместник-шеф на НС, двама депутати от ГЕРБ се разделиха с постовете си в комисии заради фалшификация в „Държавен вестник“. Как ви се струва?

– Те получиха сериозни политически санкции. Нека признаем:това е санкция от ГЕРБ, но и от парламента като цяло. Може на някого това да му се вижда малко. Чух призиви да напускат НС, да ги изключват. Само че българските граждани са гласували за тази партия с тези депутати. Санкцията, която може да наложи парламентът, е да не заемат постове. Останалото е въпрос на личен избор и на конституционна норма.

– Тези дни премиерът Борисов нахока всички, които говорят за лобизъм в ГЕРБ. Вие, БСП, ДПС като управляващи сте били правили по-страшни неща.

– Че са се вършили безобразия и по време на нашето управление, е факт. Някои хора не издържаха на изкушението, направиха доста бели и десницата понесе поражения в изборите и затова. Една от грешките ни, и това сме го отчели след изборите 2001 г, е, че към много от тези хора не сме успели да действаме адекватно и навреме. Имаше и сред министри, и сред депутати хора, които дискредитираха едно изцяло реформаторско управление, за съжаление. И затова, когато ме питат днес, трябваше ли да се постъпи така с депутатите от ГЕРБ, казвам: Да. Това не помага много да те харесат, но поне намалява рушенето. Неотстраняването на такива хора навреме създава големият проблем да се обобщава „всички са маскари“.