Днешното гласуване за промяна в Конституцията показва, че няма рискове пред България за нейното европейско членство.Парламентът успя да намери баланса между защита на националните интереси и участието в новата интеграционна среда – ЕС. Тази промяна в Конституцията е едно от предизвикателствата пред България, тъй като с измененията бяха направена промени, фундаментални за това как ще функционира българската държава оттук нататък – освен за земята, става въпрос за прехвърляне на правомощия към ЕС, за участието ни и изборите за Европейски парламент и за органи за местна власт. Това е нова тема за България, но в никакъв случай тя няма да липсва през следващите години, тъй като страната ни ще трябвада се справя с многопредизвикателства. Първото беше именно тази поправка на конституцията, която извършва няколко изключително важни промени. Вярно е, че публичният дебат беше насочен предимно върху темат аза продажбата на земята на чужди граждани. Но бяха направени и други изключително важни, фундаментани промени. За това как ще функционира от тук нататък българсата държава. Става въпрос за прехвърляне на правомощия към Европейския парламент,за органи за местна власт, става въпрос за това как националните парламенти ще могат да осъществяват контролвърху действията на българското правитлество пред европейските институции. Това е изключително важен въпрос, въпреки че не е толкова много дискутиран. Но през последните седмици стана парламентарна криза, в която се дискутираше дали българският парламент може достатъчно ефективно да осъществява парламентарен контрол вълху българското правитлество тук в България. Темата, която ще бъде най-важна от момента, в който станем членове на ЕС и тази конституция задейства новите си норми е способността на българския парламент да осъществява контрол върху действията на правителството в защита на националните интереси пред институците на ЕС. Това ще е най-важната задача. Тя ще изправя всеки бъдещ парламент пред отговорността да защитава интересите на България, а в същото време да не възпрепятства членството ни в ЕС и сериознотони участие там. В този смисъл това, което направибългарския парламент с промените е много важно и ние от групата на ОДС (Демократи за силна България и БСДП), сме удовлетворени специално а поправките, свързани с приетите норми за две трети мнозинство при ратификацията на международните договори, свързани с продажба на земя за чужденци и чуждестранни юридически лица, а също така и за доста по-сериозния контрол, който беше залегнал в текста на чл.105 за контрола на националния парламент върху правителството. В този смисъл смятаме,че предизвикателствата пред следващия – Четиридесети парламент, са не по-малки, макар че системата, за която днес говорим, ще е изражение вече на законовите текстове.
Трябва да бъдат приети и редица закони, за да може това, което днес направихме с промяната на Конституцията, да се превърне в работещо право и да имаме съответните права за пълноправно участие в Европейския съюз. Трябва да бъде приет Закон за избора на народни представители в местната власт. Трябва да бъде приет специален закон, уреждащ режима за продажба на земя. Трябва да бъде приет специален закон и специални норми да бъдат заложени в бъдещия Правилник за организация и дейност на Народното събрание относно възможностите за контрол на парламента над правителството. Това са въпросите, които задължително в рамките на следващате година и половина българският парламент трябва да приеме, за да има яснота как точно ще функционират институциите, как точно ще се регулира пазара на земя в момента, в който България стане член на Европейския съюз. Тук искам да кажа, че българският парламент пропусна да направи и едни други много важни промени – този парламент не успя, дай Боже следващият да ги направи. Това са промените, свързани с промяна на структурата на съдебната власт, така че да имаме контрол върху следствието и прокуратурата, да има бърз и ефективен съдебен процес. Този парламент не успя да направи, дай Боже следващият да направи промяната за децентрализация на местната власт, така че хората на ниво община и област да усетят възможностите сами да определят данъци и такси, сами да определят властта там, където най-близо я усещат и където най-много влияе. Това са неща, които пропуснахме, но които ще трябва да бъдат направени от един следващ парламент.
И накрая още нещо. Трябва ли да има референдум за членството на България в Европейския съюз и референдум за общата Европейска конституция, която в един момент ще задейства и за България и по силата на поправките, които сега приехме, се превръща в наднационално законодателство и ще има пряко действе за България? Нашето становище – от групата на ОДС (Демократи за силна България и БСДП, е че трябва да има референдум. Той трябва да отговаря и на двата въпроса – и за членството в Европейския съюз, а също така и за приемането на Европейската конституция. Именно затова считаме, че не трябва референдумът да съвпада с парламентарни и президентски избори.смятаме, че референдумът трябва да се проведе отделно, за да може и да се разясни какво предстои пред България, какво съдържа тази бъдещо действаща в България европейска конституция, как ще си взаимодействат властите в националната държава с властите в европейския съюз. Формализирането на референдума, свалянето му в едни партийни избори го прави безсмислен. То ще бъде само отчитане на дейнсот, което няма да е добре нито за българските граждани, нито за институциите, нито за всички хора, които влизат в новата конкурентна среда. Затова смятаме, че този референдум трябва да бъде много сериозно подготвен и да не съвпада нито с парламевнтарни, нито с президентски избори и да бъде разгърната широка разяснителна кампания от всички политически сили, които да се активират и да направят така, че европейското, но и националното да стигне до българските граждани и да може да влезем в Европейския съюз готови за предизвикателствата, които предстоят пред нашата страна. Благодаря Ви.