Екатерина Михайлова: ГЕРБ да проведе реформите

Г-жо Михайлова, на пресконференция в Шумен в петък обявихте, че ДСБ не приема отказа на българското правителство от еврозоната. Защо?
Ние подкрепихме правителството на ГЕРБ по няколко причини. Една от тях беше именно тази стратегическа национална и европейска цел за влизането на България в еврозоната и в ERM 2 – така наречената „чакалня“ на еврозоната.
Според ДСБ, не трябва толкова лесно и панически да се отказваме от такава голяма национална цел. Смятаме, че тази задача трябва да се преформулира и да се намерят адекватните решения така, че да може България да запази дефицит под 3 %, според изискването за влизане в „чакалнята“ на еврозоната, минавайки през актуализация на бюджета още сега и правейки смели реформи. Няма друг начин, освен да се направят дълбоки реформи, за каквито ние от ДСБ и „Синята коалиция“ отдавна настояваме. На първо място е необходима административна реформа. Второто нещо, което ние искахме още след съставянето на правителството и сме били прави да го искаме веднага да се направи, това е ревизия на публичните финанси. Не сега да се правят, когато са минали вече 8 месеца от управлението на сегашното правителство. Тази ревизия на публичните финанси трябваше да се случи веднага и неслучайно ние искахме още тогава актуализация на бюджета. Но макар и закъснели с реформите, ние смятаме, че България не трябва да се отказва от еврозоната, защото тази цел е национална цел. Тя не може да бъде само на една политическа сила. Това, че в момента управляващите от ГЕРБ дават заден ход, нас ни кара да кажем: „Не го правете!“ Трябва да се преформулира задачата и да вървим напред. Ние ще дадем всичко, което е необходимо от нас в тази посока.
Как ще коментирате антикризисните мерки на българското правителство?
Само смели реформи може да изведат страната от икономическата криза. Мерките, които предлага правителството, нека се изпълняват, но само те не са достатъчни. Това е позицията, която обявиха съпредседателите на „Синята коалиция“ Мартин Димитров и Иван Костов веднага след оповестяването на тези мерки. Ние сме готови да помогнем и сме предложили много от възможните задачи, но на първо място точно това трябва да се направи – смели реформи в здравеопазването, в образованието, в публичния сектор, преглед на всички недействащи административни структури, намаляване на разходите. Не е достатъчно само да се разкриват факти около това какво е свършило предишното правителство. То е ясно, че е вършело големи безобразия. Ние затова настоявахме тези факти да са ясни в началото на мандата и да бъде ясна картината в момента, в който ГЕРБ поема управлението, за да може бързо и адекватно да предприемем нужните действия. Въпреки че се забавиха, сега пак казваме, че са необходими смели реформи. Ние затова даваме нашата подкрепа. Мисля, че другото вече е проблем.
В този смисъл възможно ли е ДСБ да коригира отношението си към управляващите?
В момента аз не мога да дам подобен отговор, защото става дума за едно много сериозно политическо решение. Ние сме казали за какво подкрепихме ГЕРБ, затова сега се обръщаме към тях: „Не бързайте да сваляте нещо, което е толкова важно за България“. Ние ги подкрепихме за няколко неща – смели реформи и влизане в еврозоната, максимално усвояване на евросредства, безкомпромисна борба с престъпността и корупцията. Когато говорим за еврозоната, тук включваме и битката с икономическата криза, тъй като двете неща са свързани.
Хората от ДСБ – Шумен искат да ви попитат дали вашата партия е в управлението на страната или е в опозиция. Как ще им отговорите?
ДСБ не е в управлението на страната. ДСБ подкрепи правителство на малцинството, колкото и да не му звучи добре на министър-председателя Бойко Борисов, но това е формулата. Фактически имаме правителство на малцинството, което се подкрепя от още няколко политически сили. Още в началото, когато се формираше правителството, ние казахме, че по време на икономическа криза, влизайки в толкова тежка ситуация, най-доброто за страната е политическата стабилност. Политическата стабилност е свързана с това да има стабилно по-голямо мнозинство, за да може то да прокарва смелите реформи. Когато правителството е на малцинството и се подкрепя по отделни неща от различни партии, това управление започва да се съобразява с настроенията. Ето, имаме 59 плюс 1 антикризисни мерки, които са договорени със синдикати и работодатели. Те не са представени и договорени с тези, които утре би трябвало да ги гласуват в парламента. Защото, за да станат тези мерки факт, голяма част от тях трябва да преминат през Народното събрание и да има съгласие по тях. Никой обаче не ни е попитал нас. Не знам дали са попитани и другите партньори. А това създава проблем за самото управление. Стабилно управление означава яснота в решенията и подкрепа за тези решения. Няма как обаче да имаш такава подкрепа, когато ти дори не си съгласувал тези мерки с другите политически партньори. Затова ние казвахме още в началото, че е проблем за България съставянето на правителство на малцинството.
Как ще коментирате спорните поправки в НПК и наложеното от президента вето върху текстовете за резервния защитник, тайния свидетел и СРС-та?
Аз не съм подкрепила тези текстове при гласуването в пленарна зала, така че ми е лесно да коментирам и няма да се различаваме много като позиции. Това са двата най-спорни текста. Съществува още един, върху който няма вето, но който бе също публично дискутиран. Става дума за текст, който въведохме по време на нашето управление и той беше свързан със следното: когато започне едно разследване, да може в срок от 2 години, ако не е повдигнато обвинение и не е придвижено, самият човек в позицията на разследван да поиска това разследване да продължи напред и да стигне дори до съд. Това се наложи поради забавянето на много разследвания и поради използването им понякога с нечисти средства. Сега този текст падна, като вносителите и специално министърът на правосъдието се аргументираха, че са предприели действия в тази посока. В парламентарната група на „Синята коалиция“ имаше различни виждания относно другите два спорни текста, но повечето от нас не ги подкрепихме, защото имаме опасения, че са на границата на допустимото. В много страни сега се води дебат доколко може да се ограничат правата на човека с оглед да се гарантира сигурност. Не е невъзможно да се ограничат права, но въпросът е къде е границата, за да не се стига до злоупотреби.
Интервю на Велмира СТЕФАНОВА