Екатерина Михайлова: Вот на недоверие след евродоклада

– Госпожо Михайлова, вие участвахте в преговорите по време на последните три кръга от консултациите за общ кандидат-президент на десницата. Какво се случи, докъде стигнаха разговорите?
– Преговорите са в най-деликатната си фаза, тъй като винаги когато започнат да се появяват имена и да се обсъждат, нещата стават доста по-сложни. Когато говорим за правилата, през които трябва да минем, за да излъчим единната кандидатура. В момента се намираме на етап, в който всяка от партиите има възможност да номинира свой кандидат. След срока, който приехме
средата на месец май, ще започне обсъждане на всяка една от кандидатурите, която отговаря на предварително приетите критерии от всички участници в тези преговори. Така че процесът на номиниране на кандидатите не е приключил и много трудно може да се говори отсега около коя кандидатура бихме могли да постигнем съгласие.
– Трите обявени досега номинации – на Веселин Методиев, Георги Бакалов и Сергей Игнатов, окончателни ли са?
– Аз пак ще кажа, те са на етап номиниране. Ние предложихме от ДСБ за кандидат господин Веселин Методиев
човек, който ние и българските граждани добре познаваме през годините. Човек, който без спор има дясно мислене. Освен това с оглед критериите, които сме приели, доказано е, че той не е човек, който е принадлежал към тоталитарни организации, който е имал връзки с бившите специални служби, който да е свързан или името му да е споменавано във връзка с корупционни практики. Все критерии, които са обективизирани, преди да започнем да обсъждаме личните качества на всеки един от кандидатите. Това трябва да бъде факт за всеки един от тези, които досега са посочени и тези, които за в бъдеще ще бъдат посочени.
– От СДС обаче обявиха, че не приемат вашия кандидат. Някои от останалите партии също предпочитат непартийна кандидатура?
– Резервите, така беше заявено от страна на СДС, резервите са за това, че господин Методиев е политически човек. Няма спор, че е такъв и ние смятаме, че човек с неговите качества има реалните шансове да се пребори с президента Първанов.
– Невъзможен вариант ли е общият кандидат да е Петър Стоянов?
– Това, което мога да споделя, са вижданията на ДСБ, че нито едни от лидерите на партиите, които преговарят, не би могъл да бъде обединителната фигура, в смисъл да обедини десния избирател. Ние си поставяме цел на тези избори не да се състезаваме помежду си коя формация каква тежест има, това са други избори. Нашата цел е да излезем зад една фигура, която да победи президента Първанов, защото смятаме, че той е президент, който носи вреда на България. Той роди тройната коалиция, той води една непрозрачна политика и практически доведе нещата дотам, че ако критикуваме правителство сега, това до голяма степен е заслуга на настоящия президент.
– Имало ли е тайна среща между Иван Костов и Петър Стоянов?
– ДСБ не участва в тайни преговори. Разбира се, имало е срещи между някои от лидерите на преговарящите партии. Такива срещи имаше в Рим, такива се случват сега и в София, в парламента се виждаме много често. Така че разговорите са интензивни и ще продължат да бъдат такива, защото това е пътят, през който трябва да минем.
– Кога ще приключат окончателно преговорите?
– Аз много се надявам, че някъде в края на май ще имаме вече решение.
– По какъв начин ще бъде взето окончателното решение?
– Това, което сме постигнали като съгласие в контактната група, е процедурата да бъде не толкова на отхвърляне, макар че имаме приет текст, че може да се налага вето върху една или друга кандидатура, а по-скоро да се търси принципът на съгласието. Не да отхвърляме кандидатури, а да видим около кое име можем да се обединим.
– На лидерска среща ли ще стане това?
– В контактната група всеки изразява позицията на своята партия. Аз никога не съм отивала на тези преговори, преди да се съгласувам с националното ръководство на ДСБ. Така че, ако трябва да наложа вето върху някой кандидат, това ще позицията на ДСБ. В този смисъл не е необходимо това да се случва на ниво лидери, защото ние, хората, които участваме в тези преговори, сме достатъчно натоварени с правомощия в тези контакти.
– Ще има ли обществен съвет от интелектуалци, който да сравни качествата на номинираните?
– Да, ще има. Той е почти готов, но ние искаме все пак да имаме какво да му предложим, а не да ги съберем хората и да нямат възможност да дадат своята дума. Очакваме общественият съвет накрая да изиграе ролята на едни авторитетни хора, които ще излъчат кандидата ни за президент, след като политическите сили постигнат съгласие, разбира се. След това ще очакваме и лично заявена подкрепа от страна на всеки един от лидерите.
– Какъв ще бъде според вас крайният резултат от работата на комисията за царските имоти?
– В рамките най-много на един месец комисията би трябвало да излезе с доклад. Най-много месец, защото имаше парламентарна ваканция. Това, което аз мога да кажа като моя позиция, а не на комисията, от документите, с които се запознах, е, че връщането на голяма част от имотите е извършено, без да има закон, който да урежда възстановяването точно на тези имоти, тъй като те са отнети по силата на специален закон, приет 1947 г. Всъщност, става дума не за голяма част от имотите, а за всичките имоти. Реституционните закони, които действат в България, са закони, които възстановяват собственост, отнета по точно определени конфискационни имоти преди години. При тях липсва законът, с който са одържавени имотите на бившето царско семейство. Решението на Конституционния съд, което казва, че онзи закон към 1947 г. е противоконституционен, не води до ефекта на възстановяването. Поради това смятам, че най-логичното решение, което би трябвало да вземе комисията, но това предстои да се случи, да видим позицията на останалите участници, е да заяви, че ако трябва да се възстановява някаква собственост, то трябва да стане по силата на закон, при спазване на определени процедури и доказване на собственост при всеки един конкретен случай. Аз не спирам тук в конкретика за всеки един конкретен имот, защото там вече може да изтъкват допълнителни аргументи. Говоря общо за всичките имоти, че са върнати, без да има закон.
– Какво очаквате от доклада на Еврокомисията за напредъка на България и как ще реагирате, ако се препоръчват предпазни клаузи?
– Очаквам България да получи датата 1 януари 2007 г. за пълноправен член. Това е нещото, за което и ДСБ лобират сред европейските си партньори. В същото време очаквам, а такива са и сигналите, които идват от Брюксел, да бъдат предприети санкции от ЕС чрез налагане на предпазни клаузи в една или две глави. Това е много лош резултат за България, това говори за несвършена работа, което е свързано с носене на политическа отговорност от страна на управляващите. Отговорност за това безспорно носи сегашното управление на Станишев, но и предишното на Сакскобургготски. Защото когато започнаха преговорите, когато премиер беше Иван Костов, България се движеше с темпове, с които беше пред Румъния. По времето на Сакскобургготски се изравни, изостана, а сега изостава съвсем. Вече показателите ни са след Румъния. В резултат на такъв доклад логичната последица е оставка.
– Ако няма такава, ще искате ли нов вот на недоверие на правителството?
– Да.