„Когато духа вятър, тревата се накланя“ – е казал Конфуций преди около две и половина хилядолетия. Смисълът на сентенцията е, че делата и позициите на мъдрия и силен управник никога не остават без желаните последствия.
Очевидно е, че управляващите въведоха 8% бариера, 31 мажоритарни кандидати и увеличен депозит за регистрация на партиите само с един мотив – страх от обединената десница и реформистките „зелени“ движения. Очевидно е, че те упражниха натиск върху съдебната система, за да съхранят още някоя седмица влиянието на протежетата си в СДС, божем разцепят Синята коалиция. Очевидна е и целта им – да изкривят волята на гражданите и да откраднат властта, тъй както чрез властта откраднаха целия публичен ресурс на държавата.
Но… днешните български управници не са нито силни, нито мъдри. Те са само страхливи – и делата, и позициите им са съответно подчинени на паниката. Такива действия никога не водят до желаните последици. И затова интересно е да мислим не защо комунистите от БСП и ДПС взеха тези решения, а какво всъщност ще произлезе от тях.
Ще се разцепи ли десницата или ще се консолидира? С всеки изминал ден е все по-ясно, че разцепление няма да има. Напротив – нови и нови организации на СДС разбират както измамната роля на шепата наследници на делото на Христо Бисеров, така и очевидната връзка между мошениците, техния бащица и партията на Ахмед Доган.
Ще успее ли подмяната на реформаторската десница с дългоносите дървени човечета, чийто татко не се казва Джепето, а по-скоро БеКаПето? Надали – прави впечатление, че антуражът от отцепници около партия „Ред, законност и Държавна сигурност“ вече не се и опитва да краде посланията на десните, а срамежливо приглася на лидера си в неговите тоталитарни изцепки за катафалки, нови затвори и извънредни закони за нов народен съд. Колкото и да се харесват тези агитлозунги на избирателите на Волен Сидеров, те отвращават и отблъскват демократичните граждани. Ако целта на кукловодите на Колчаков, Тагарински, Димов и Абаджиев е била да откраднат гласове на СДС и ДСБ, можем да ги уверим, че са се провалили. Наместо да подменят десните гласове, те стряскат демократите и им напомнят, че без десните партии българската политика придобива Ваймарски облик.
Ще увеличи ли „мажоритарният“ трик мандатите на БСП и ДПС в следващото Народно събрание? Може би – с един или двама депутати… В замяна на тези един-двама депутати комунистите ще запишат на сметката си кандидатурите на братя Галеви, сестри Кушлеви и различни други роднини, братовчеди и баджанаци, които ще превърнат т.нар. мажоритарен избор в панаир на изборния туризъм и корупцията. Нека няма никакво съмнение – за този панаир вината е върху БСП, ДПС, РЗС и „Атака“. И те ще си понесат последиците.
Наглото погазване на конституционното право на равен глас ще доведе до консултации на всички опозиционни партии и по всяка вероятност до издигане в много от спорните райони на опозиционни кандидати с огромно обществено доверие и многопартийна подкрепа, които ще изметат комунистите от скъпи на сърцето и портфейла им „крепости“.
Мажоритарният трик доведе до още една твърде закъсняла, но още по-важна възможност – съдействие между десницата и политическите представители на зелените. Това съдействие ще бъде особено съществено в районите на страната, в които алчността и корупцията на червената власт доведоха до практическо разрушение на околната среда и сериозно застрашиха поминъка на местното население.
В заключение – действията на страхливи и слаби управници обикновено постигат обратни на търсените резултати. БСП и ДПС сами заложиха капаните и създадоха предпоставките за жестока изборна загуба, чиито последици ще се усещат десетилетия напред.
Ще ми кажете, че това е wishful thinking – пожелателно мислене. Че ми се иска комунистите да се сринат и си затварям очите пред техните финансови ресурси, клиентелни мрежи и щедри спонсори.
Прогнозата ми обаче се потвърждава от най-сигурния ветропоказател. Вече повече от две седмици „24 часа“ и „Труд“ преливат от ожесточена критика срещу доскоро тъй успешното управление.
