Европа върви към по-дълбока интеграция

Светослав Малинов е роден на 19 януари 1968 г. в Дупница. Доцент е по история на политическите идеи в Софийския университет. Завършва политология, специализира политическа теория в Осло и Ню Йорк.

Има магистърска степен по политическа философия от университета в Йорк, а през 1999 г. защитава дисертация за английския консерватизъм. Той е един от основателите на партия .Демократи за силна България“ и е неин заместник-председател. Депутат

е в 40-ото Народно събрание. От края на 2011 г.

България получи още едно място в Европейския парламент, което беше заето от Светослав Малинов.

Г-н Малинов, как ще коментирате речта на Барозу за състоянието на ЕС? Кои са новите тен­денции, които тя очерта?

– Това, което се видя в първата му встъпителна реч, е, че, изглежда, се оформят политически блок и консенсус на най-висо­ко равнище за по-задъл­бочена европейска интег­рация. Говори се директ­но за банков и фискален съюз, за общи надзорни органи за контролиране на банковия сектор, за още по-голямо хармонизиране на икономическите поли­тики в рамките на Лисабонския договор. А една по-голямата синхрониза­ция би предполагала по­вече достъп до вътрешна за страните членки инфор­мация и по-голямо дове­рие между правителства­та. Барозу директно каза, че макар и в по-дългосроч­на перспектива, се върви към федерация от нацио­нални държави. Това оз­начава, че християндемократите, заедно със соци­алдемократите и зелени­те, ще настояват и ще го­ворят по-настоятелно за това.

Възприеха ли оконча­телно германските поли­тици позицията за оста­ване на Гърция в еврозоната независимо от цената?

– Не могат да се правят обобщения. От германски политици непрекъснато идват различни сигнали в подкрепа на една или дру­га теза за Гърция. В мо­мента има решимост да се продължи с програмата за стабилизация на Атина. Ще ви дам пример обаче с австрийските депутати -социалдемократи, в Евро­пейския парламент, които категорично изказаха не­съгласие с рестриктивните мерки, които Гърция трябва да прилага. А в гру­пата на социалдемократи­те Германия има много се­риозно представителство. Няма сериозна германска политическа сила, която би заговорила за излиза­не на Гърция от еврозоната.

Германия като страна износител беше сред пе­челившите от икономи­ческия бум в страните, които сега са в затруд­нено положение като Гърция, Италия и Испа­ния. Ако Берлин наисти­на желае запазването на европейския проект, не трябваше ли да изпрати

по-рано недвусмислен сигнал, че стои зад тях?

– Не е много правилно да се критикува германс­ката политика, защото Берлин направи достатъч­но с оглед на ситуацията. Германците бяха критику­вани от всички – от Англия до Полша, макар и с раз­лични доводи. Основният рефрен беше, че те не са били достатъчно решител­ни и че не са поели лидерството веднага. В момен­та обаче наблюдаваме постигането на базисен консенсус за Гърция.

Личното ми мнение е, че има цялостно усещане за забавяне и липса на лидерство на равнище Евро­пейски съвет. Очевидно, когато се съберат шефо­вете на изпълнителната власт в страните членки на едно място, те не могат да намерят точни формули­ровки и общи решения на

европейските проблеми. Всеки идва като национа­лен лидер, обикновено има и предстоящи избори, което тежко деформира разговора за Европейския съюз. И така в кризисен

момент не могат да бъдат намерени решения на ев­ропейско равнище. Не бих казал, че Германия е до­пуснала някаква сериозна грешка, нека да не й при­даваме подобна свръхтежест. Но всички, когато дойде време за избори, допускат изкривяване на дебата за ЕС. Нека само да си припомним какво го­вореха Саркози и Оланд преди вота във Франция.

В каква степен според вас европейската дезинтеграция, която върви по някои въпроси, може да забави темповете на раз­витие на по-бедните страни като България?

– Няма дезинтеграция в ЕС. Има икономическа криза, която поставя пред съюза въпроса за още по-голяма интеграция. От то­ва се страхуват опоненти­те на ЕС, онези, които са били скептични към него още от самото му основа­ване. Водачите в тази по­зиция са британските кон­серватори, но евроскептици има във всички евро­пейски страни. Всички разбират, че моментът, пред който се намираме, предполага вземане на ра­дикални мерки по посока федерализация. Тази страшна дума за евроскептиците.

На следващите евро­пейски избори през 2014 г. белезите на федерализацията ще могат да се забележат. Говори се за някои нови правила на во­та, за по-силно участие и присъствие на европейс­ките партии. Национални­те партии ще участват, но символиката ще бъде на ниво Европейски съюз. Мога да ви кажа, че по време на изборите за Ев­ропейски парламент в Ев­ропейската народна пар­тия изобщо не стана въп­рос за европейски теми. Ние дебатирахме вътреш­на политика. И опитите в тази насока ще продъл­жат на всички нива. Така че ЕС не се намира пред дезинтеграция, а пред мо­мент, в който да реши да­ли да не предприеме ра­дикални стъпки за по-дъл­бока интеграция. Стъпки, които ако само преди три-четири години бяха пред­видени за 2012-а, биха из­глеждали прекалено при­бързани дори и за федералистите.

Кога е реалистично да очакваме страната ни да влезе в Шенгенското пространство?

– Не мога да ви кажа кога ще влезем, но смя­там, че развръзката по то­зи въпрос до края на го­дината няма да е положителна за нас. И ключът, не­зависимо от всякакви дру­ги странични изказвания и фойерверки, се намира в доклада на ЕС от лято­то. Заявката на Европейс­ката комисия, че следва­щият доклад ще бъде след година и половина, озна­чава само едно нещо. По дипломатичен начин те ни казват, че докато това правителство управлява страната, напредък няма да има и че те нямат ни­какви очаквания. Казват ни: „Шест месеца след ка­то следващият премиер и следващият вътрешен ми­нистър поемат властта в България, ние ще хвърлим поглед, за да видим как стоят нещата.“

И въпреки че Евро­пейският парламент даде още преди година и поло­вина зелена светлина за влизане в Шенген, сега ни­кой не говори, че можем да се присъединим.

Какво мислите за изострянето на тона на България към Македо­ния по спорни въпроси? Достатъчно ли правим, за да защитим национал­ните си интереси пред съседите?

– Македония все още не е в преговори за присъе­диняване към ЕС. Когато тази процедура започне, тогава вече България мо­же да предяви искания и да блокира влизането й, докато тя не промени по­ведението си. Аз имам малко по-спокойно отно­шение към тези неща, въп­реки че ме дразнят изклю­чително много. Мисля, че безпомощността на маке­донския политически елит да осъществява успешни политики в собствената си страна и да подобрява жи­вота на гражданите си во­ди до нетрадиционни по­литически действия. Цел­та е да се мобилизира под­крепа на друго ниво.

Много е важно да обяс­ним ясно недоволството си от поведението на Ма­кедония – например пра­вонарушенията, фалшифи­кациите на историята и по­сегателствата върху сво­бодите на хората с бъл­гарско самосъзнание. Другото нещо е да очер­таем границите, които тя трябва да спазва, ако ис­ка да се интегрира в Ев­ропейския съюз. В проти­вен случай ние имаме просто нервни и спора­дични реакции на различ­ни групи и институции, обединени от общото чув­ство на негодувание и несправедливост. Липсва стабилността на една об­ща българска позиция.

Води ли ДСБ прего­вори за предизборна ко­алиция с други партии?

– Насочили сме цялос­тното си внимание към осигуряването на дясна алтернатива за България. Прова­лът на ГЕРБ в иконо­мическата политика и дори в сферата на сигурността – казвам дори, защото ни уп­равляват двама по­лицаи – означава, че голя­ма част от десните изби­ратели няма да ги подкре­пят отново. Важното е те да имат алтернатива вдяс­но. Ще разговаряме не са­мо с партии, но и с граж­дански организации, кои­то споделят нашите цен­ности. Разговорите са не­избежни. Началото на по­литическия сезон означа­ва, че политиците започ­ват да се събират и кое точно са разговори и кое – преговори, е въпрос на технически подробности. Всъщност стреми ли се изобщо ДСБ да си спечели по-широко одобрение сред десните избиратели? Партийни­ят ви профил е по-скоро на малка и елитарна пар­тия. Има ли промяна в него?

– Разбира се, че се стремим да привлечем повече подкрепа, докол­ко успяваме е друг въп­рос. Ще се опитаме да обясним на колкото се може повече хора, че ако нещата, които предлагах­ме в последните години, бяха приети, сега Бълга­рия щеше да е по-добре. Ние съставихме новата си програма. Много доб­ре знам, че програмите не се четат от избирате­лите, но те дават ориен­тир на онези, които ще работят за нас. Смея да твърдя, че програмата е написана на коренно раз­личен език от онзи, на който се пишат други. На­дявам се част от хората да се припознаят в тези идеи, в рамките на една дясна общност, различна от ГЕРБ. Впрочем ГЕРБ не държат много на идеите. А обвинението, че сме елитарна партия, е още от учредяването ни. Ве­роятно то е свързано с това, че когато някой съ­четава твърде много ком­петентност на едно мяс­то, политическите му опо­ненти го обявяват за ели­тарен. Ако е така, аз не се притеснявам. Ако си компетентен, ще наме­риш начин да го обясниш.

Разговора води Димитър Ганев

Споделяне: 

Facebook

Последни Новини

Бонка Василева: Проектобюджетът на София e реалистичен план...
Проектобюджетът на София e реалистичен план за нашите възможности. Има две неща, които се...
Декларация на ПГ на ПП-ДБ по случай 100...
Днес се навършват 100 години от най-кървавия терористичен акт в историята на България и...
Рискът за помощта за Украйна и неговото възпиране....
Рисков контекст След началото на руската война срещу Украйна през февруари 2022 г., военната...
Радан Кънев за лъжовната кампания, че еврото ще...
„Мисля, че вече всички разбраха, че това не е възможно, а и че никой...
Бонка Василева: Транспортните дружества години наред са източвани....
„И четирите транспортни дружества в София са под властта на ГЕРБ, БСП и ИТН....