Европа върви към по-дълбока интеграция

Светослав Малинов е роден на 19 януари 1968 г. в Дупница. Доцент е по история на политическите идеи в Софийския университет. Завършва политология, специализира политическа теория в Осло и Ню Йорк.

Има магистърска степен по политическа философия от университета в Йорк, а през 1999 г. защитава дисертация за английския консерватизъм. Той е един от основателите на партия .Демократи за силна България“ и е неин заместник-председател. Депутат

е в 40-ото Народно събрание. От края на 2011 г.

България получи още едно място в Европейския парламент, което беше заето от Светослав Малинов.

Г-н Малинов, как ще коментирате речта на Барозу за състоянието на ЕС? Кои са новите тен­денции, които тя очерта?

– Това, което се видя в първата му встъпителна реч, е, че, изглежда, се оформят политически блок и консенсус на най-висо­ко равнище за по-задъл­бочена европейска интег­рация. Говори се директ­но за банков и фискален съюз, за общи надзорни органи за контролиране на банковия сектор, за още по-голямо хармонизиране на икономическите поли­тики в рамките на Лисабонския договор. А една по-голямата синхрониза­ция би предполагала по­вече достъп до вътрешна за страните членки инфор­мация и по-голямо дове­рие между правителства­та. Барозу директно каза, че макар и в по-дългосроч­на перспектива, се върви към федерация от нацио­нални държави. Това оз­начава, че християндемократите, заедно със соци­алдемократите и зелени­те, ще настояват и ще го­ворят по-настоятелно за това.

Възприеха ли оконча­телно германските поли­тици позицията за оста­ване на Гърция в еврозоната независимо от цената?

– Не могат да се правят обобщения. От германски политици непрекъснато идват различни сигнали в подкрепа на една или дру­га теза за Гърция. В мо­мента има решимост да се продължи с програмата за стабилизация на Атина. Ще ви дам пример обаче с австрийските депутати -социалдемократи, в Евро­пейския парламент, които категорично изказаха не­съгласие с рестриктивните мерки, които Гърция трябва да прилага. А в гру­пата на социалдемократи­те Германия има много се­риозно представителство. Няма сериозна германска политическа сила, която би заговорила за излиза­не на Гърция от еврозоната.

Германия като страна износител беше сред пе­челившите от икономи­ческия бум в страните, които сега са в затруд­нено положение като Гърция, Италия и Испа­ния. Ако Берлин наисти­на желае запазването на европейския проект, не трябваше ли да изпрати

по-рано недвусмислен сигнал, че стои зад тях?

– Не е много правилно да се критикува германс­ката политика, защото Берлин направи достатъч­но с оглед на ситуацията. Германците бяха критику­вани от всички – от Англия до Полша, макар и с раз­лични доводи. Основният рефрен беше, че те не са били достатъчно решител­ни и че не са поели лидерството веднага. В момен­та обаче наблюдаваме постигането на базисен консенсус за Гърция.

Личното ми мнение е, че има цялостно усещане за забавяне и липса на лидерство на равнище Евро­пейски съвет. Очевидно, когато се съберат шефо­вете на изпълнителната власт в страните членки на едно място, те не могат да намерят точни формули­ровки и общи решения на

европейските проблеми. Всеки идва като национа­лен лидер, обикновено има и предстоящи избори, което тежко деформира разговора за Европейския съюз. И така в кризисен

момент не могат да бъдат намерени решения на ев­ропейско равнище. Не бих казал, че Германия е до­пуснала някаква сериозна грешка, нека да не й при­даваме подобна свръхтежест. Но всички, когато дойде време за избори, допускат изкривяване на дебата за ЕС. Нека само да си припомним какво го­вореха Саркози и Оланд преди вота във Франция.

В каква степен според вас европейската дезинтеграция, която върви по някои въпроси, може да забави темповете на раз­витие на по-бедните страни като България?

– Няма дезинтеграция в ЕС. Има икономическа криза, която поставя пред съюза въпроса за още по-голяма интеграция. От то­ва се страхуват опоненти­те на ЕС, онези, които са били скептични към него още от самото му основа­ване. Водачите в тази по­зиция са британските кон­серватори, но евроскептици има във всички евро­пейски страни. Всички разбират, че моментът, пред който се намираме, предполага вземане на ра­дикални мерки по посока федерализация. Тази страшна дума за евроскептиците.

На следващите евро­пейски избори през 2014 г. белезите на федерализацията ще могат да се забележат. Говори се за някои нови правила на во­та, за по-силно участие и присъствие на европейс­ките партии. Национални­те партии ще участват, но символиката ще бъде на ниво Европейски съюз. Мога да ви кажа, че по време на изборите за Ев­ропейски парламент в Ев­ропейската народна пар­тия изобщо не стана въп­рос за европейски теми. Ние дебатирахме вътреш­на политика. И опитите в тази насока ще продъл­жат на всички нива. Така че ЕС не се намира пред дезинтеграция, а пред мо­мент, в който да реши да­ли да не предприеме ра­дикални стъпки за по-дъл­бока интеграция. Стъпки, които ако само преди три-четири години бяха пред­видени за 2012-а, биха из­глеждали прекалено при­бързани дори и за федералистите.

Кога е реалистично да очакваме страната ни да влезе в Шенгенското пространство?

– Не мога да ви кажа кога ще влезем, но смя­там, че развръзката по то­зи въпрос до края на го­дината няма да е положителна за нас. И ключът, не­зависимо от всякакви дру­ги странични изказвания и фойерверки, се намира в доклада на ЕС от лято­то. Заявката на Европейс­ката комисия, че следва­щият доклад ще бъде след година и половина, озна­чава само едно нещо. По дипломатичен начин те ни казват, че докато това правителство управлява страната, напредък няма да има и че те нямат ни­какви очаквания. Казват ни: „Шест месеца след ка­то следващият премиер и следващият вътрешен ми­нистър поемат властта в България, ние ще хвърлим поглед, за да видим как стоят нещата.“

И въпреки че Евро­пейският парламент даде още преди година и поло­вина зелена светлина за влизане в Шенген, сега ни­кой не говори, че можем да се присъединим.

Какво мислите за изострянето на тона на България към Македо­ния по спорни въпроси? Достатъчно ли правим, за да защитим национал­ните си интереси пред съседите?

– Македония все още не е в преговори за присъе­диняване към ЕС. Когато тази процедура започне, тогава вече България мо­же да предяви искания и да блокира влизането й, докато тя не промени по­ведението си. Аз имам малко по-спокойно отно­шение към тези неща, въп­реки че ме дразнят изклю­чително много. Мисля, че безпомощността на маке­донския политически елит да осъществява успешни политики в собствената си страна и да подобрява жи­вота на гражданите си во­ди до нетрадиционни по­литически действия. Цел­та е да се мобилизира под­крепа на друго ниво.

Много е важно да обяс­ним ясно недоволството си от поведението на Ма­кедония – например пра­вонарушенията, фалшифи­кациите на историята и по­сегателствата върху сво­бодите на хората с бъл­гарско самосъзнание. Другото нещо е да очер­таем границите, които тя трябва да спазва, ако ис­ка да се интегрира в Ев­ропейския съюз. В проти­вен случай ние имаме просто нервни и спора­дични реакции на различ­ни групи и институции, обединени от общото чув­ство на негодувание и несправедливост. Липсва стабилността на една об­ща българска позиция.

Води ли ДСБ прего­вори за предизборна ко­алиция с други партии?

– Насочили сме цялос­тното си внимание към осигуряването на дясна алтернатива за България. Прова­лът на ГЕРБ в иконо­мическата политика и дори в сферата на сигурността – казвам дори, защото ни уп­равляват двама по­лицаи – означава, че голя­ма част от десните изби­ратели няма да ги подкре­пят отново. Важното е те да имат алтернатива вдяс­но. Ще разговаряме не са­мо с партии, но и с граж­дански организации, кои­то споделят нашите цен­ности. Разговорите са не­избежни. Началото на по­литическия сезон означа­ва, че политиците започ­ват да се събират и кое точно са разговори и кое – преговори, е въпрос на технически подробности. Всъщност стреми ли се изобщо ДСБ да си спечели по-широко одобрение сред десните избиратели? Партийни­ят ви профил е по-скоро на малка и елитарна пар­тия. Има ли промяна в него?

– Разбира се, че се стремим да привлечем повече подкрепа, докол­ко успяваме е друг въп­рос. Ще се опитаме да обясним на колкото се може повече хора, че ако нещата, които предлагах­ме в последните години, бяха приети, сега Бълга­рия щеше да е по-добре. Ние съставихме новата си програма. Много доб­ре знам, че програмите не се четат от избирате­лите, но те дават ориен­тир на онези, които ще работят за нас. Смея да твърдя, че програмата е написана на коренно раз­личен език от онзи, на който се пишат други. На­дявам се част от хората да се припознаят в тези идеи, в рамките на една дясна общност, различна от ГЕРБ. Впрочем ГЕРБ не държат много на идеите. А обвинението, че сме елитарна партия, е още от учредяването ни. Ве­роятно то е свързано с това, че когато някой съ­четава твърде много ком­петентност на едно мяс­то, политическите му опо­ненти го обявяват за ели­тарен. Ако е така, аз не се притеснявам. Ако си компетентен, ще наме­риш начин да го обясниш.

Разговора води Димитър Ганев