Евдокия Манева: Размахът на злоупотребите е огромен

Г-жо Манева, как оценявате като член на кабинета последните промени, които премиерът Бойко Борисов направи? Ще се отрази ли това на вашата работа и как?

 

Убедена съм, че всяка промяна е за добро. Ако има грешки, те трябва да се осъзнават и да се предприемат мерки за бързото им отстраняване. Това трябва да бъде принцип както в ежедневната ни работа, така и в голямата политика. Силните и честните хора постъпват така. За съжаление този подход не е много характерен за нашата действителност. Показателно за липсата на самокритичност и странна упоритост, вероятно предизвиквана от зависимости, беше правителството, което си отиде.

Работата на МОСВ рефлектира в дейността на всички министерства и обратно. Тя има не само екологични, но и икономически, социални, здравословни и други измерения. По тази причина резултатите в областта на околната среда зависят не само от министъра на околната среда, а от целия екип на Министерския съвет и колкото по-добър е той, колкото по-синхронизирано работи, толкова по-ефективна е работата на всеки един от тях.

 

Успяхте ли за тези шест месеца да изчистите проблемите, които наследихте от тройната коалиция? Кои бяха най-тежките?

 

За съжаление не. Проблемите пронизват всички сфери и направления в дейността на министерството – инвестиции, разрешителни режими, контролна дейност, управленски процедури и т.н. Системата е напълно разградена и сме принудени отново да създаваме правилата за спазване на екологичните закони. Изцяло променяме правилата за финансиране на екологичната инфраструктура – депа за отпадъци, ГПСОВ и др. -на основата на ясни приоритети и критерии и с изискване за ефективно изразходване на всеки лев. Размахът на злоупотребите с национални средства е огромен. Ресурсът на ПУДООС – над 90млн. лв., е блокиран за две години напред с неефективни и неприоритетни проекти. Изцяло са били пренебрегвани проекти, чрез които се постигат високи екологични показатели и изпълняват поети задължения към ЕС, което е не просто безотговорност и некомпетентност, това е престъпление. Продължаваме да подготвяме материали за прокуратурата.

Изцяло възстановяваме една от най-важните функции на МОСВ – контролната. Целият ресурс от 16 РИОСВ, 4 басейнови дирекции, ИАОС е бил блокиран и е изпълнявал основно лобистки разпореждания, противоречащи на законите. В резултат имаме 16 наказателни процедури – основната част свързани със застрояване на защитени територии.

Продължаваме да приключваме преписки, задържани с години.

Всъщност става дума за съзнателно възпрепятстване на бизнес инициативи в областта на отпадъците, подземните богатства, водите и др. чрез инструментите на разрешителните режими. Никакви законови срокове не са се спазвали, даже решения на съда не са се изпълнявали. Над 1000 такива случаи решихме през последните месеци, като имаше документи от 2006 г.

Самото министерство и неговите органи също бяха блокирани. Без ясна стратегия и приоритети, без сътрудничество между звената цареше неинформираност, подозрителност, огромни ограничения за достъп до информация, пренебрегване на позицията на експертите – всичко обратно на изискванията и атмосферата за една добре работеща администрация. Така че превръщането на МОСВ в компетентна, безпристрастна, комуникативна и добре работеща администрация е едно от предизвикателствата пред нас. Невъзможно е да се изброят всички проблеми. Важно е, че имаме воля да ги решим и подкрепата на екипа на министерството, за по-голямата част от които промяната е облекчение и възможност да изпитат професионално удовлетворение.

 

Реални ли са страховете според вас от генно модифицираните храни и къде беше конфликтната точка между вас и протестиращите от неправителствените организации?

 

Всеки може да реализира страховетеси чрез правото на избор. Съгласно закона за храните всеки хранителен продукт, който съдържа повече от 0.9% генно модифицирана съставка, трябва да съдържа тази информация на етикета си. Хората трябва да бъдат информирани, за да упражнят своето право на избор. Грижата за спазване на закона е на Министерство на здравеопазването. Шумът, който се вдигна в последно време, е по повод изменението на някои текстове в Закона за генно модифицираните организми. Те са свързани с необходимостта правилата и процедурите за разрешаване освобождаването в околната среда на ГМО да бъдат приведени в съответствие с действащите в целия ЕС. Вместо общи забрани изобщо за някои култури да се въведе строга европейска процедура за всяка култура. Процедурата изисква представяне на подробна информация заедно с оценка на риска за околната среда и хората, уведомяване на всички страни на ЕС, уведомяване на ЕК, обществено обсъждане в страната, оценка от комисия от 15 хабилитирани учени, съгласуване от министъра на земеделието и храните и едва тогава се произнася министърът на околната среда. Министърът даже при положителни становища може да приложи принципа на предпазливостта и да откаже издаването на разрешение. Точно по тази процедура Австрия, Гърция, Полша и други страни са отказали да разрешат отглеждането на единствения вид ГМО царевица, за който е изискано разрешение в рамките на ЕС, У нас досега е имало единствено искане за отглеждане на ГМО памук, но процедурата е прекратена поради непредставяне на необходимата информация от заявителя. С други думи, в момента се нагнетяват ненужни и безпочвени страхове сред хората.

 

Има ли в България насаждения с променен ген?

 

В България няма насаждения с променен ген.

 

Внасят ли се генно модифицирани храни, например домати?

 

Не се внасят ГМО домати не само у нас, но и в целия ЕС. Разрешените ГМО продукти, които могат да се пускат на пазара, като храни или фуражи в ЕС се намират на сайта на ЕК и за всеки отделен случай е указано за какво се отнася разрешението и за какъв период е то. Списъкът включва 31 продукта – 6 вида памук, 16 вида царевица, 2 вида дрожди, 3 вида рапица, 3 вида соя, 1 вид захарна тръстика. Тези видове не се отглеждат на територията на ЕС.

 

Скъпа ли е екологията като политика и как се изплаща инвестицията?

 

Зависи. Изграждането на депа или други съоръжения за обезвреждане на отпадъци, както и на пречиствателни станции е скъпо. В същото време опазването на чистотата на населените места, на парковете, на природата не изисква значителни ресурси, а грижа, знания и култура на населението. Резултатите обаче са значими и пряко се отразяват на опазването на биоразнообразието, нашето здраве и природата, а те нямат цена. Така че когато говорим за екология, трябва всички да сме загрижени и да не

използваме стандартните икономически критерии за оценка.

 

Защо Европа е толкова щедра в инвестициите по отношение опазването на околната среда?

 

Защото Европа е водеща в грижата за околната среда, защото е ясно, че екологичните поражения често са необратими, защото принципът е всички граждани на ЕС, каквито сме и ние, да живеят в красива и здравословна среда. Затова и страните, по-богати и по-напреднали в политиката по опазване на ОС, помагат на такива като нас. Друг е въпросът доколко умеем да се възползваме от тази помощ – ефективно и без злоупотреби.

 

Често обвиняват зелените по света, че преувеличават опасността от човешката дейност в ущърб на природата. Къде е пресечната точка между крайните страни в този спор?

 

Споровете се решават с добронамерена дискусия, с обща загриженост и чуваемост. Има много неправителствени организации с компетентни специалисти, в диалог с които се намират верните решения, полезни за всички. Много важна част от нашата работа е партньорството с неправителствените организации. Разбира се, има и крайни позиции, особено когато зелените движения се използват с политически цели. Не са изключение и случаите на ангажирането им от конкуренти в бизнеса. Основната част обаче са искрено загрижени и аз мисля, че не е толкова лошо понякога опасностите да са преувеличени. По-важно е да не пропуснем рисковете, защото, както вече подчертах, често пораженията са необратими.

 

Кои са най-важните задачи пред вас през тази година?

 

Всяко направление от многостранната дейност на МОСВ е важно и има своите приоритети. Не е възможно да се толерират отпадъците вместо опазването на чистотата на въздуха или биологичното разнообразие вместо водите. Заедно с това ще подчертая, че един от основните приоритети е ускореното изграждане на ГПОВ и ДТБО с помощта на средства от ЕС. Тук нищонеправенето или краденето през последните 8 години ни изправя пред много сериозно предизвикателство. Трябва много, много да наваксваме и към това е насочена енергията на немалка част от екипа на МОСВ. Много сериозни задачи ни предстоят и във връзка с международната година на биоразнообразието. България има изключително богатство от растителни и животински видове, красива природа и всички заедно – бизнес, неправителствени организации, училища, администрация, трябва да работим в синхрон, за да ги опазим. На 22.01.2010 г. открихме официално годината на биоразнообразието у нас. На сайта на МОСВ ще публикуваме богата информация по темата, ще проведем и много чествания, конференции, изложби, ще издадем Червената книга със застрашени растения и животни и много други инициативи.

 

Всичко, което се случва в МОСВ, ще бъде отразявано на страницата на МОСВ и чрез медиите. Ще бъдем максимално прозрачни, за да знаете какви са нашите приоритети и за да можем адекватно да реагираме на потребностите на хората.

 

Ще успее ли България да запази своя уникален генофонд и има ли съпротива от Европа към самостоятелна политика в това отношение, както се говори?

 

Правим всичко възможно България да стане водеща страна по биоразнообразие, да опазим нашите 3 национални парка, 90 резервата, 15 природни парка, многобройни защитени територии, богата мрежа на „Натура 2000“ – включваща 114 територии за защита на птиците и 228 територии за защита на местообитанията. Почти 34% от нашата територия има режими с различна степен на защита. Това е сериозна гаранция.

Няма съпротива от Европа, а, напротив, помощ и съдействие, тъй като често трябва да решаваме сериозни казуси, свързани с конфликт на интереси. В днешния глобализиран свят, особено в общочовешката загриженост за опазване на Земята, не зная какво значи самостоятелна политика, такава не може да има.

 

Как си представяте света през 2060 г.?

 

Моят хоризонт на представа е по-кратък. Но бих искала да се надявам, че хората ще бъдат по-просветени и по-благородни, ще бъде чисто и все още ще има дива природа.