– Г-жо Манева, защо промените в Закона за водите предизвика толкова спорове в парламента?- Причината е, че Народното събрание прие промени в Закона за водите, с които се ощетяват българските граждани. Съгласно текстове, които действат и в момента, всички загуби в снабдителната мрежа ще се понасят от гражданите. С измененията срокът бе продължен с още 9 месеца. Ще ви дам един пример. Ако едно семейство в столицата е изразходвало 3 кум. м вода, фактически то ще плаща още толкова заради загубите, които отчита дружеството-концесионер. Това означава, че отговорността за лошо работещите водоснабдителни мрежи ще се споделя между потребителя и доставчика.- Защо нищо не бе направено досега за решаване на проблема? – Практически тази норма беше общественият регулатор, който трябваше да стимулира ВиК – дружествата да предприемат нещо, за да намалят загубите. През последните 3 години това не се случи. Не бе и модернизира на мрежата. Затова за пореден път се удължи срокът на действие на старата разпоредба. Така до средата на 2005 г. водоснабдителните фирми съвсем законно ще начисляват сто на сто от загубите, реализирани от тях, в цената на водата. А има ВиК-дружества, чийто загуби достигат до 70%.- Защо точно с 9 месеца бе удължено действието на разпоредбата? – Защото тогава изтича мандатът на правителството. Тоест мнозинството остава разрешението на проблема на следващия кабинет и парламент. Освен това по този начин управляващите запазват на работните им места директорите на ВиК, назначени от НДСВ. Напълно е възможно те да подпомагат финансово партията. Това са средства, които не подлежат на обществен контрол.- Доц. Величков – другият зам.-председател на екокомисията, се оправда, че решаването на проблема се отлага, тъй като няма изработен механизъм за изчисляване на разхитеното количество вода. Така ли е?- Не е вярно, че няма механизъм за изчисляване загубите. И сега разхищенията се определят като разлика между подадената от източника вода и фактурираната. Но в тези загуби има най-различни компоненти. Едни са от течове във водопреносната мрежа. Други – от неправилно отчитащи измерителни уреди.- А с този механизъм на определяне на цената не се ли прикриват откровени кражби и то от големи ползватели?- Да, действително по този начин се калкулират и кражбите на вода. Не са редки случаите, когато примерно от предприятие за производства на бира по водомер е изхарчено такова количество течност, колкото е годишното потребление на едно средно българско семейство.- Тоест ВиК-фирмите нямат икономически интерес да се намалят течовете?- До този момент не е намерен механизъм, който да подтиква ВиК да прави каквото и да било в тази посока – на течовете се гледа като на „допустим минимум“. Съмненията за начина, по който се разпределят загубите, трябва да предизвикат изработването на анализ за разхищенията. А също така да се намери ефективен начин за контрол на водните сдружения. За много от дружествата се знае какво е необходимо да се извърши. Известно е например, че в София главната водоснабдителна система е добра и с неголям обем средства могат да се отстранят загубите на вода. Но отклоненията от централния водопровод до сградите на ползвателите – фирми и граждани, са в много тежко състояние. Знае се какво е състоянието на тези мрежи във всички по-големи градове. Нужна е само политическа воля да се реконструира този сектор, да се привлекат чужди инвестиции и да се отдадат на концесия. – Защо изработването на водния регулатор скара депутатите дори от управляващата коалиция?- Когато се обсъждаше този въпрос, управляващите твърдяха, че изработването на този регулатор ще реши всички проблеми в системата. Дори и да беше приет, това нямаше да стане. Идеята е да се създаде комисия, която по подобие на тази за енергийно регулиране, ще определя пределните цени на водата за съответните населени места и ще се съобразява с техническите и икономически параметри. Това означава, че всяко ВиК ще доказва пред комисията защо предлага определена цена за кубик. Предполага се, че ако има изкуствено завишаване, регулаторният орган да се намеси.- Какво в този механизъм не ви харесва?- Решаването на въпросите за загубите на вода и за качеството й е оставено за наредби и правилници, които ще се приемат от правителството. Така най-важните части от загубите – кражби, лоши измерителни уреди, течове по мрежата, ще останат извън контрола на обществото, тъй като то няма да има правомощия по закон да го прави. А също така няма да се знае по какъв начин ще се въздейства за подобряването на посочените параметри. Цената на водата ще се превърне в затворена тема, която ще се обсъжда между ограничен брой специалисти – членове на комисията и представителите на ВиК-дружеството. Не се предвижда в нея да има представители на общините, на собствениците на дружествата, стопанисващи водоснабдителните системи. На много места тази собственост е смесена – на държавата, на общините и на частни фирми. Те трябва да имат свой представител в регулаторния орган. Не е предвидена и квота на потребителите, която да защитава интересите на гражданите. Затова твърдението, че водният регулатор ще реши проблема, е мит.- Какви са елементите, които влизат във водния регулатор?- Фактически, аз също питам какво влиза в него. В закона е предвидено цената да се определя на базата на бизнес планове с техническа и икономическа част. Но в същото време няма задължителни показатели, по които ще се прави оценката на услугата и цената, на която ще се предоставя. Тоест онези задължителни показатели, които обществото ще регулира. Това е препратено към подзаконовия акт.- Сиреч водният регулатор няма да съдържа елементи, които да отчитат дали течността се предоставя по гравитачен способ или чрез помпи, а също така какъв ще е делът на доставката в цената?- Вероятно това тепърва ще се обсъжда, но не е ясно записано в закона. Всичко е препратено към бизнес-плановете и наредбите и правилниците.- В бизнес-плана едно частно търговско дружество може да обоснове каквато си реши цена…- Да, така е. Фирмите ще предлагат на комисията каквито пожелаят разчети. Регулаторният орган ще може да поиска финансово-счетоводни документи, включително и за себестойността на водата. Никъде обаче не са упоменати параметрите, които ще носят точки на базата, на които комисията ще защитава обществения интерес. На практика става дума за договорка между регулаторния орган и представителите на дружествата, които на всяка цена ще защитават предложените от тях цени. Обществото отново е изолирано от контрола на най-важния ресурс – водата. Не трябва да се забравя, че като насъщно необходима, цената є има социален ефект. Така на практика се узаконява монополът. – Как се определя цената на водата в Западна Европа?- Няма механизъм, задължителен за европейски страни. Цената на водата там се регулира на базата на т.нар. социална поносимост. В Европа разходите за вода на домакинствата не могат да надвишават 4% от средния доход. Независимо какви са техническите трудности за доставката є.- Някой инвеститор може да реши да направи вложения, които ненужно да оскъпят цената на услугата. Този процес ще се контролира ли?- Той може да предвиди лукс като медни тръби например, които абсолютно не са необходими. Никой обаче няма да оспори инвестицията му. В закона не са предвидени механизми за контрол. Това отваря пътя на безнаказаните печалби на дружествата за сметка на гражданите.- Със Закона за водите беше въведена такса, която ВиК-дружествата трябва да плащат на екоминистерството, но не го правят. Защо?- Фирмите се оправдават, че са в много тежко състояние и не плащат. Следователно причината за поскъпването є не е тази такса. – А каква е причината?- Сега ВиК- дружествата сами решават каква сума да поискат за един кубик вода. Причината за това е, че няма контрол и липсва механизъм за регулиране на цената. По-лошото е, че законът гарантира продължаването на тази практика макар и прикрита зад регулаторна комисия.