Г-жо Манева, какви са схемите, които позволяват незаконната сеч?
– Най-често използваната е да се позволи едно количество дърводобив, а да се изсече много повече. По закон Районното управление на горите обявява търг, за да бъдат определени фирмите, които ще секат в дадения регион. Задава колко могат да изсекат, дава им разрешителни, пуска ги в гората, но оттам насетне не контролира какво правят. Така, ако примерно са маркирани 1000 куб.м дървесина, които съответната фирма може да изсече, тя изземва 2000 и никой не предотвратява това.
Да, но по закон лесничействата трябва да осигуряват последващ контрол – т.е. да проверяват дали фирмата сече само маркирани дървета.
– Точно това е огромната корупция, в тази система всичко става със знанието на лесничеите и всички си затварят очите за това. Няма никакви санкции. Преди време зададох въпрос на министъра на земеделието за горите около Копривщица. Те са държавна и общинска собственост и специално тези на общината са засаждани от самите копривщенци и децата им. Сега по линия и на общината, и на държавата са обявени търгове и са пуснати дърводобивни фирми в гората. Хората твърдят, че е изсечено много повече от официално разрешеното, но когато зададох въпрос на министъра, той ми отговори, че всичко се правело по утвърдения план. Само че дори не си беше направил труда да отиде дотам. Беше се задоволил с данните, предоставени му от РУГ. Подсилваща схема е и липсата на контролно-пропускателни пунктове на точно определени места, фрапиращ такъв пример е липсата на подобен пункт в района Доспат-Сърница, въпреки че там безогледно се сече и сигнали за това са подавани до министъра както от природозащитници, така и от дърводобивни фирми. Въпреки исканията за създаване на такъв пункт, за да може по-ефективно да се контролира изнасяната дървесина, министърът нищо не прави. На много места има такива, но тук нарочно не се прави. Ще ви дам още един пример – Красно градище. Великотърновско. Там също имаше сигнал от хора за масова сеч по същата схема. Няма контролно-пропускателен пункт, сече се повече от маркираната дървесина и това е видно, защото камионите минават през самото село, а понякога шофьорите им дори нощуват в него. формалният отговор обаче е, че толкова е разрешено да се сече по лесоустройствения план. Ама по какъв начин контролират дали извозваното съответства на разрешеното да бъде отсечено, няма отговор. Има и друга схема за „източване на горите“ – една привилегия, която я няма в закона, но е предвидена в правилника за приложението му. Т. нар. големи ползватели – т.е. фирмите, които преработват над 50 000 кубика дървесина годишно, не се явяват на търг, а с писмо до НУГ (Национално управление на горите) получават правото да изсекат дадено количество. Влизат с разрешение примерно за 2000 кубика, а изсичат 3000. Това се знае от по-малките конкурентни фирми в района, които не получават разрешение, защото въпросното дружество консумира целия прираст, който може да бъде добит, и започват да подават сигнали. Подобен случай има например в Пазарджик и аз съм подготвила актуален въпрос до Нихат Кабил за дейността на шефа на пазарджишкия РУГ, който откровено толерира различни фирми. Направил търг, но при такива условия, че само името на победителя липсвало. В тях пишело, че фирмата трябва да има поне 300 работници, а само една отговаряла на това условие. Така другите автоматично отпадали. Проблемът тук е, че министерството задава само някакви общи показатели, по които трябва да се правят търговете, но количествените ги определя районното управление. И то си прави каквото си иска.
Защо вместо да допуска частни компании, държавата сама не прави сечта?
– По принцип това е стопанска дейност, която е нормално да се предоставя на частни фирми и в бъдеще също ще бъде така. Но трябва да има адекватен контрол. Затова се предвижда да се създаде държавно предприятие, което да стопанисва гората. В такъв случай дървесината няма да я продава този, който я е отсякъл, а ще бъде собственост на предприятието. То ще си изкарва прехраната от стопанисването на гората и няма да е заинтересовано безогледната сеч да продължава.
Да, но такова държавно предприятие реално имаше до `97-`98-а година. По времето на правителството на ОДС, част от което бяхте и вие. Защо го закрихте тогава?
– От моя гледна точка това беше погрешна стъпка. Но тогава беше направен опит и в този сектор да влезнат пазарните отношения. Само че не бяха създадени адекватни механизми за контрол и видяхме какво стана.