Визитка
Зам.-министърът на екологията Евдокия Манева е бивш депутат от ДСБ и бивш министър на екологията в кабинета на Иван Костов. Родена е през 1945 г. в София. Завършила е инженерна химия в Харков. Доктор на икономическите науки. В МОСВ работи от 1990 г.

– Г-жо Манева, защо в екологията има най-много съмнения за корупционни схеми, а няма повдигнати обвинения срещу ексминистъра и екипа му?

– Най-много са съмненията, защото е огромен ресурсът, който се преразпределя през МОСВ. Три са програмите с европейски пари – ФАР, ИСПА и оперативната. Знаете, че след министерството на земеделието МОСВ има най-голям ресурс, който трябва да усвоява – около 2 млрд. евро. На второ място са сумите, които са се разпределяли чрез държавното предприятие за управление на средствата за опазване на околната среда (ПУДООС) – между 80 и 100 млн. лв. всяка година. Да не се пренебрегва ролята на МОСВ и при определяне на екологичните обекти, които поименно се финансират от бюджета.

– Толкова перфектно ли са работили хората на Джевдет Чакъров, та няма основания за търсене на отговорност?

– Нищо подобно, перфектна е била корупционната схема. Разкриването на нарушения се усложнява и защото голяма част от обектите са линейни – канализации и водоснабдителни системи – и трудно се доказва нарушение. Изпълнителите са били доста опитни, почти няма пропуски в обществените поръчки и документациите. Но ако се провери какво фактически е направено, ще се видят големите нарушения. Преди да се повдигнат обвинения, трябва да се съберат достатъчно аргументи за доказване на тези нарушения. Последните ни проверки показаха, че канализациите, които са изграждани, масово са сухи. Те не са свързани с жилищата, които трябва да ги ползват. На второ място това са канализации и колектори, които не водят към пречиствателна станция, а ако работят, изливат отпадъчните води в някое близко дере, с което предизвикват много по-голям екологичен проблем, отколкото ако тези населени места останат на септични ями. Това са мощни точкови замърсявания. В много от случаите са в горното течение на реките.

– Това може ли да се смята за престъпление?

– За съжаление не е регламентирано като престъпление, но има достатъчно основания да се намери формулировката за умишлено предизвикване на негативни екологични резултати. Пример за неефективно усвояване на средства е пречиствателната станция в Благоевград. Там има сериозни проблеми в стиковането между нея и колекторите, поради което се предизвиква един неправилен поток в самата пречиствателна станция и много силни миризми. Това не би трябвало да е така, ако проектът е изпълнен както трябва, но не са стигнали средства заради отклоняване за комисиони. Имаме основание да смятаме, че почти няма проект без нарушения. Вземете пречиствателната станция в Горна Оряховица, която няколко пъти е откривана, но не работи. Безумие е да построиш пречиствателна станция, а да няма канализация.

– Има ли река в България, която не е замърсена от тези нерегламентирани канализации?

– Имам съмнения, че няма. Навсякъде се изпускат в реките отпадни води, но това не означава, че всички реки са наднормено замърсени.

– За тези “сухи” канализации министърът и заместниците могат ли да носят отговорност, или ще го отнесат администраторите?

– Тук зависи как хората, които разследват тези нарушения, ще ги формулират. Дали сме ги на Икономическа полиция, на финансов контрол. Аз се опасявам, че наистина наказанията ще се насочат на по-ниските нива. Не че те не са съучаствали. Част от администрацията доброволно са поставяли подписите си под документация, за която знаят, че не е отговаряла на извършеното. Не са правени никакви проверки, но това е било съзнателно. По груби сметки според нас злоупотребите са към 400 млн. лв.

– Това са огромни пари и ще бъде жалко, ако никой не понесе отговорност?

– Отговорността трябва да бъде на високо равнище, защото самата политика е била сбъркана. Тези пари са били насочени към стотици малки обекти, които по-трудно се контролират.

– Какви основни корупционни схеми са действали?

– Едната схема е за одобряване на проекти на цени, които два или три пъти са надвишавали действителната стойност на проектите. На входа не е имало никакъв контрол и това е било съзнателно. Установихме, че в схемата са участвали и кметове на БСП, и на ДПС. Повече от 25% от средствата са отишли в общини на ДПС. Ако се има предвид общото население на България спрямо тези общини, се вижда, че няколко пъти повече средства тенденциозно са били насочвани там.

– Но може ли по закон да се търси отговорност за такава диспропорция?

– Не. Друга схема е провеждането на търговете в общините. На кмета се обещава да бъде финансиран проектът му само срещу съгласие да бъде даден на определена фирма. Така проектът се изпълнява за много по-ниска сума, подменят се материали, не се изпълнява всичко. По ПУДООС са започнати стотици малки проекти, които са били финансирани на етапи, и в момента дължим около 90 млн. по сключени договори. Ние сме ги прекратили, но тези проекти някога трябва да бъдат довършени, защото сега е изпълнен само първия етап и той не води доникъде. За да бъдат завършени тези канализации, са нужни 400 млн. лв.

– Лесно ли се пълнят партийни каси с пари за екология?

– Съвършено ясно е, че тези огромни средства не са отишли само в джоба на отделно лице, а според мен това е добре отработена схема за пълнене на партийни каси.

– Дали ДАНС се е заинтересувала от тези схеми по време на тройната коалиция?

– Изтече информация в пресата, че е ставало дума за високопоставени чиновници в МОСВ, но така и нищо повече не се появи в публичното пространство. Да се надяваме, че тази информация не е изчезнала и новото ръководство на ДАНС ще се заинтересува от тези случаи.

– Срещнаха ли се интересите на МОСВ с тези на общините при подготовката на проекта за промяна на закона за отпадъците?

– Със сдружението на общините се споразумяхме за важните неща. Трябва да се учредят сдружения на общините за управление на регионалните депа. В момента, където ги има, не действат ефективно, защото нямаше адекватна законова разпоредба. Не може във всеки град или село да има депо, тези съоръжения са скъпи. Имаше опасения, че на много места вероятно издръжката на тези депа ще повлияе на размера на такса смет. Заради въвеждане на такса депониране и отчисления за бъдещи периоди, когато ще се рекултивира сметището. Възможен е определен ръст на такса смет, но за всяко сдружение ще бъде различно.

– Ясно ли е вече в активите на коя община ще се зачислява регионалното депо?

– Собственик на депото става общината, на чиято територия се намира депото. Това не дава никакви преимущества, а повече грижи и отговорност. В Харманли се срещах с бъдещото сдружение, там такса депониране е 25 лв. на тон, но като се съберат с други общини, цената ще падне. Имаме проблем в Златица. Там кметът не желае да включи останалите общини от региона, тъй като депото е на територията на Златица. При изграждането на депото са намерени огромни нарушения и Сметната палата даде доклада на прокуратурата. Ние направихме експертиза, предложено е препроектиране и е направен разчет за необходимите около 2 млн. лв. за довършване.

– Не е ли абсурдно определени кметове да отказват или да дирижират този процес?

– Абсурдно е, но регионалното управление на отпадъците и съзнанието, че не може всеки да има свое сметище, е въпрос на управленска култура. Кметовете, които съвсем себично разглеждат въпроса, са тези, които вече са се възползвали от привилегията да ползват държавен ресурс, и за тях предвиждаме санкции. Кметът на община, която е собственик на депо и създава проблеми за съседните общини, ще бъде лишаван от всякакви държавни субсидии по всички направления.

– Имитация ли е разделното събиране на отпадъци досега?

– Не бих казала, че е имитация, но има страшно много проблеми. Срещнахме се с всички организации, които разделно събират масови отпадъци. Най-видни са проблемите с опаковките. Днес ще направим среща с организациите, които събират разделно опаковки.

– Защо разделно събраният боклук след това се изхвърля общо?

– Така е, защото няма никакъв контрол. Организациите обикновено наемат транспортна фирма, но не я контролират. Общините и министерството не контролират организациите. В момента тази система се отчита на база документация. Ако се позаровим по-дълбоко, ще видим, че това е една икономическа схема за източване на пари. Самите организации често подават невярна информация за количествата събрани разделни отпадъци. Особено големи лъжи има при пластмасовите отпадъци. От 2 месеца аз не подписвам нито едно разрешение за внос на пластмасови отпадъци, защото смятам, че първо трябва да се създаде система да се съберат те у нас. Декларира се, че се събират огромни количества пластмасови отпадъци, които се преработват в български предприятия, а всъщност това количество не се събира, а се внасят нелегално от чужбина. Това ще бъде проверено на място.