– Г-жо Манева, скоро изтичат първите сто дни от управлението на кабинета. Кои бяха най-тежките задачи, които трябваше да решавате през този период?
– Колкото и рязко да прозвучи, в МОСВ нямаше сфера, в която нещата да бяха наред. Някъде имаше изоставане по 3-4 г. Но в моята област ще ви дам само няколко примера, които имат отношение към всички граждани.
Първо, още през 2007 г. е трябвало да има план за търговия с емисии от парникови газове и липсата на такъв план в България е нанесла щети на бизнеса от порядъка на 600 млн. евро годишно. Ние направихме бързо вариант и сега до края на седмицата очакваме становището на ЕК, за да приемем плана и той да започне да действа.
Вторият проблем, който трябваше бързо да решаваме, бе свързан с изграждането на обекти за пречистване на води и отпадъци. В средата на т. г. ние трябваше да сме изградили всичките 56 депа, а в края на следващата година трябваше да имаме пречиствателни станции във всички селища с над 10 000 жители.
– Каква е равносметката?
– Печална. Пред прага сме да бъдем наказани и по двете директиви, тъй като 23 от депата не са построени. За пречиствателните станции положението е още по-тежко. От 127 населени места 70 нямат пречиствателни съоръжения. За опасността да бъдем санкционирани е знаел министърът. Знаели са и заместник-министрите, но не са си мръднали пръста да направят нещо. Питам как тези съоръжения ще бъдат изградени за година и половина? Не знам дали има такива магьосници. Това не само е безотговорност. Това не само е некомпетентност. Това е съзнателно провеждана престъпна политика, защото през този период е имало над 700 млн. лв. от бюджета в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Тези пари са разпилени за малки и абсолютно ненужни обекти и това се доказва с факта, че голяма част от новите канализации сега са практически сухи.
– Искате да кажете, че не работят. Така ли?
– Те са без сградни отклонения. Това са заровени пари в земята. Сега извършваме масови проверки и скоро ще дадем примери. Нещо повече, на последното заседание на управителния съвет на ПУДООС при предишното правителство са били взети решения за предоставяне на 162 млн. лв. за обекти в села от по 300, 200, 500 души. Така съвсем съзнателно с години напред е блокиран целият ресурс на държавата в тази област.
– Кога са взети тези решения?
– През май. Месец преди да изтече мандатът на предишното правителство, като се е знаело, че вече има договори за около 200 млн. лв., които се изпълняват. Това наложи много бързо всички водоснабдителни обекти, които няма практика да се финансират от ПУДООС, и всички канализации, които не водят към пречиствателни станции, да бъдат спрени. Но за съжаление по много от проектите ние ще трябва да плащаме и през следващите две години.
– Можете ли да дадете пример с канализация, която не работи?
– Имаме информация за канализацията в село Дръндар, която струва няколко милиона и е за 200 души (бел. ред. – точната стойност на проекта е 2 731 939 лв.). Там има само 22 сградни отклонения. Значи тя не може да работи. Ако има очистно съоръжение, то също не може да бъде пуснато в действие.
Това са малки села, в които хората имат тоалетна със септична яма в двора. Там канализация не е необходима, защото жителите не могат да платят сградните отклонения, които биха стрували поне 1000 лв. за всяко домакинство. В случая канализацията е направена просто за да бъдат откраднати едни пари и да се заровят едни тръби в земята.
Най-големите кражби са ставали в такива обекти. И разбира се, чрез общините. На търговете им се е казвало кой да спечели. И после парите са се делили по цялата верига.
– Какво може да се направи в момента? Излиза, че тези фирми все пак ще си получат парите.
– Сега всеки акт, който идва при нас, се поставя под съмнение и се прави проверка на място. След това всички обекти, за които имаме сигнали за нарушения, са дадени на прокуратурата. Надяваме се, че тя ще си свърши работата, защото мащабът на кражбите е огромен. При това няма никакво оправдание, че тези пари са давани за изграждането на малки обекти.
– Основният аргумент е, че всеки гражданин има право на питейна вода.
– Да, всеки гражданин има право на питейна вода, но тази отговорност е вменена на министъра на регионалното развитие. И той е трябвало да провежда тази политика. Второ, да се правят пречиствателни станции и канализации в малки населени места, за които няма европейски нормативи, това също е съвсем съзнателно вредителство, защото за такива места има по-ефикасни и евтини решения. Трето, ако едно голямо населено място се остави без пречиствателни съоръжения, ще предизвика много по-голям негативен ефект, отколкото едно малко село. Така че откъдето и да го погледнем, това е била недопустима политика.
– Често се казва, че държавата е затънала в боклук? Съгласна ли сте с такова твърдение или е прекалено крайно?
– Съвсем не е крайно. Не е нужно да си на ръководен пост, за да видиш в какво се е превърнала България. На пръсти се броят градовете, в които има повече ред, и то в центъра. Покрайнините на всички населени места са затрупани от сметища. Хората хвърлят безразборно по улиците. Няма никаква култура. Има едно цинично твърдение: аз си плащам данъците, нека да метат след мене. Хората обаче не се замислят, че данъците им не могат да покрият и една трета от стойността на услугата, ако след всеки, който мърси, върви армия от чистачи.
– Това ли наложи толкова много промени в Закона за управление на отпадъците?
– Да, има няколко съществени изменения в закона. Общините ще бъдат длъжни да отчисляват средства за закриване и рекултивация на депата. Те ще се натрупват в отделна сметка и ще се изразходват в бъдеще при закриване на съоръженията. Така няма да се налага при нужда кметовете да чукат по вратите на финансовото министерство, а ще разполагат с необходимия ресурс да открият ново депо или да закрият старото. Тази сметка ще може да се разблокира само със съгласие на МОСВ.
– Въвежда се и нова такса депониране, която ще трябва да се плаща от общините. Каква е целта?
– Да, за всеки тон отпадък на сметището ще се събира държавна такса. Нейният смисъл е да стимулира разделното събиране на отпадъците. Така че предварително от тях да се извличат всички полезни компоненти за рециклиране.
– Колкото по-малко боклук караш на сметището, толкова по-малко ще плащаш.
– Известно е, че до около 50 на сто от съставките могат да се рециклират. Така че възможностите са големи и ако това се правеше, в Гоце Делчев, в Мездра, в Шумен нямаше след по-малко от 10 години да искат пари за нови клетки в депата си. Когато безразборно всичко се хвърля, ние през 10 г. трябва да строим депа и както сме тръгнали, цялата земя на България ще бъде заета от сметища.
– С колко ще се вдигне такса смет заради тези нови разходи?
– Размерът на такса смет е въпрос на разчет. Ако работи добре една система за разделно събиране, ако се усвоят всички полезни компоненти, може да се окаже, че разходите няма да са големи, защото отпадъкът ще се намали. Възможно е в началото на въвеждането на тези мерки да има известно повишаване на такса смет, но най-сериозно ще бъдат засегнати общините, които са най-отдалечени от регионалното депо, защото техните транспортни разходи ще бъдат най-големи. Така че трябва да се направят разчети и да се предвидят съоръженията, които ще снижат до минимум разходите за депониране.
– Защо общините посрещат на нож тези промени?
– Не бих казала. Асоциацията на общините ни помага, но по принцип това е допълнително усилие. Управлението на отпадъците в общината изисква знание и ангажираност, а много от кметовете неглижират тази дейност.
