В два закона – за горите и за собствеността и ползването на земеделски земи, както и в правилниците за тяхното приложение е регламентирана средновековната процедура за ЗАМЯНА на земи и гори, собственост на физически или юридически лица, със земи или гори държавна собственост. Замяната се осъществява със съгласието на министъра на земеделието и горите, т.е. шанс имат попадналите в обсега на благоволението на министъра.А за да спечелиш благоволението, трябва да имаш вече реализирани заслуги или да си заявил готовност да ги реализираш. Каквито и благовидни аргументи в полза на тази схема да се изтъкват (например – възможност за ускоряване комасацията на земята) – това е класическа корупционна процедура. При това няма нито едно доказателсто за обществената полза от нея или за предимството й пред ясните правила на пазара.
Трябва да се има предвид, че като правило замените се осъществяват в райони край морето или курортни селища и в преобладаващия брой случаи те са с цел последваща промяна на предназначението на земята или гората и застрояване на парцела. Това твърдение се доказва от информацията, предоставена от самото министерство, за
заменените земи и гори през последните 2 години – от 56 замени над 60% са в крайморски райони. Това натурално стопанство съществува в условията на пазарна икономика, с която управляващите често се гордеят, независимо че нямат заслуги за установяването й. Такава практика не съществува в нито една от европейските страни. Логично е при присъединяването ни към Европейския съюз да се откажем от феодалните атавизми. Съпротивата обаче е много силна както сред чиновниците на министерството, така и сред депутатите, при това от почти всички политически сили.
ДПС контролира процеса и се стреми да запази чешмичката, която не е за пренебрегване. НДСВ предлага запазване на тази възможност, макар и при уж малко по-контролируем ред. Земеделците на г-жа Мозер защитават замените с така и не състоялата се комасация през последните 5-6 години. Истината е, че за запазване на замяната на земи и гори се обявяват тези, които имат личен интерес или лобират за някого. В нормалните страни държавната земя или гора, която може да се продава, се обявява на търг. Държавата участва на пазара равнопоставено на другите участници. Честните политици са за ясните правила на пазара. В противен случай само говорим за прекратяване на административни процедури, създаващи предпоставки за корупция, на практика с цялата си енергия се борим това да не се случи. Така поне на този етап изглеждат нещата в Министерството на земеделието и горите и аналогичната комисия в Народното събрание. Що се отнася до забележката в „24 часа“ по темата за замяната на земи и гори, отнасяща се до късната реакция на опозицията и несвършеното от нея, когато тя е управлявала, се изкушавам да кажа, че няма как всичко в разграбената и доведена до колапс държава да се свърши за 4 години. И да напомня, че вече 6 години ни управляват хора, които непрекъснато се опитват да оправдават управленската си несъстоятелност или съзнателното си бездействие с подобни аргументи.
Поне обективната журналистика би следвало да не ги използва.