Евдокия Манева: Възмутително лицемерие

Сагата със софийските боклуци придоби нови измерения. В момента, в който започна нормализиране на сметосъбирането и почистването на града, осъмнахме в Станишева криза. Станишев се загрижи за здравето на хората, което щяло да пострада от неприбраните отпадъди и влиянието на високите температури. И обяви криза на основата на Закона за управление на кризи. Съгласно този закон „Криза е промяна на установеното състояние на живот, обхванало територии, обекти, сектори и сфери на икономиката,обществения живот или околната среда, предизвикана от човешка дейност или природни явления, в резултат на която условията на съществуване и за осъществяване на дейност в променената среда са силно нарушени“. Определение, което поразително добре описва едно друго състояние в страната. Поради корупция и масови кражби са спрени всички програми за финансиране с европейски средства – преките плащания на земеделските производители,програмите за регионално развитие,за развитие на селските райони, за пътищата, за околната среда, ФАР и др. Вместо европейските средства да осигурят заетост на хората, освобождавани от агонизиращия строителен бизнес, от текстилната индустрия и др отрасли, парите не се изплащат, защото отиват в джобовете на приближени до управляващите бизнесмени и партийни каси.Хиляди хора остават без работа,но това не се смята за нарушаване на условията за съществуване. Млекопроизводители, животновъди, металурзи, текстилци нямат заплати, нямат перспектива за семействата си, но това са маловажни въпроси за премиера, кризата според него е привнесена от вън и той не носи отговорност. В този изключително труден за икономиката и хората момент Станишев реши да чисти софийските боклуци.
Защо сега? Защо не се намеси когато депото в Суходол трябваше да се отвори, когато през летните месеци балираните отпадъди разнасяха смрад и истински риск за здравето на хората, когато „Новера“ отказа да чисти и улиците бяха затрупани с камари отпадъци,когато общината трескаво търсеше терен за ново депо или завод? Тогава изборите бяха далеч, страхът от опозицията – не така осезаем,жаждата за втори мандат на управляващата коалиция – не така безпардонно демонстрирана. Тогава Станишев високомерно заяви, че управлението на битовите отпадъци е отговорност на местната власт, на кмета. Интересно днес защо вече не е така?
Няма смислени аргументи и за твърдението, че здравето на хората е в опасност. Ако е така – не биха се извозвали предимно строителни отпадъци (които изобщо не са задължение на сметопочистващите фирми и не създават здравни рискове) и да се мете осоновно около храмовете. Възмутително, демонстративно лицемерие във връзка с християнските празници. Или може би Станишев се е смирил и се разкайва за греховете на своите съпартийци? Арогантните му реплики опровергават подобно предположение. Впрочем, мръсотията винаги е носела опасност за здравето и в този смисъл тя съществува в цялата страна,осеяна с незаконни сметища, найлонови пликчета, бутилки, стари гуми и др. боклуци. И още по-осезателна е например в сферата на обезвреждането на болничните отпадъци – сфера,която е отговорност на правителството, но съзнателно е пренебрегвана и неглижирана поради невежество и интереси. Сфера, която плаче за прокурор, но там криза не е обявена.
Да се мисли обаче, че обявяването на криза е само пиар акция е много наивно. Бизнесът с отпадъци е много привлекателен. Той винаги е бил терен на мафията и фирми, приближени до властта. Всеки опит да се наложат правила среща свиреп отпор. Спомнете си Неапол. В София има две привлекателни области – сметосъбирането и извозването на отпадъци и изграждането и експлоатацията на бъдещия завод. Намесата на Станишев е и в двете сфери. По силата на Закона за управление на кризи той може да определя юридически лица и еднолични търговци и да им възлага дейности,както в областта на почистването,така и при изграждането на завода.В първата – върна „Новера“ и въвлече няколко приближени държавни фирми. Във втората – предстои да видим. Основанията за това предположение е продължаващия отказ на правителството да финансира изграждането на завода. Все още се крият параметрите и формите, по които трябва да се подготви документацията за европейско финансиране. Все още се говори за публично-частно партньорство, за нуждите на други общини и подобни прозрачни аргументи,за за се остави една четвърт от населението на страната само да плаща завода, ако там не доминират фирмите на ДПС и БСП. Обявяванета на криза дава възможност за ревизия на решенията на общинския съвет и кмета, за грубо и безцеремонно посочване на други играчи. Залогът е голям – ще има и за фирмите, и за партийните централи. Ще плаща бюджетът, т .е. ние. Битката е не само политическа, но и икономическа. Трябва да си даваме сметка за действителното положение на нещата, в каквито и привлекателни опаковки дa са поднесени.
Ако наистина Станишев беше загрижен за чистотата на столицата и здравето на софиянци без фоерверки беше длъжен да окаже помощ на най-голямата община като:
– осигури държавен терен за депо и завод за отпадъци;
– осигури подкрепата на държавата за европеиско безвъзмездно финансиране на изграждането на завода;
– гарантира съдействието на държавните органи за максимално ускоряване на всички процедури, свързани с изграждането и пускането в експлоатация на завода;
– осигури средства за почистване на незаконните сметища и строг контрол,недопускащ появаването им отново;
– засили държавния контрол за налагане на разделно събиране на отпадъците и особено от търговските обекти;
– установи строг контрол и сурови наказания за замърсителите на града.
Защото, за да стане София един от най-мръсните градове вина имат и самите софиянци.Не може до всеки варварин, хвълящ фасове,хартии, чашки и какво ли не по улиците и градинките да стои метач. Градът е като семейството – когато само един чисти, а всички мърсят – къщата е мръсна, неуютна.
От нас, софиянци, зависи дасе противопоставим на правителствените интриги и да пазим и поддържаме чист нашия град.