Евдокия Манева: Абсурд е защитени видове да попадат в ловни списъци

– Казвате, че има вратички в законопроекта при отдаването на ловните участъци на частни лица, кои са те?
– Възможностите за пряко договаряне. Така фактически се регламентира раздаването на ловните участъци. Според хората от неправителствения сектор, които имат наблюдения върху този бизнес, вече се знае на кого ще дадат ловните полета. Сред имената, казани ми от тях, са тези на Христо Ковачки, Красимир Гергов, Валентин Златев. Нали в законопроекта има правила за даването на тези участъци?
– Правилата са много хлъзгави. Ако ще се прави публично-частно партньорство, това трябва да става категорично само чрез конкурс с ясно разписани правила и критерии в самия закон. Така ще се изключат всякакви съмнения, че нещата са предопределени и че ще се избират само хора, близки до властта. Какви са другите ви забележки?
– При раздаването на дивечовъдните участъци не се отчита интересът на собствениците на гори, които попадат в тези стопанства. Някои от тях притежават големи масиви. Те стопанисват пътищата, поддържат хранилки за животните. Трябва да бъдат защитени и техните права, защото ловът в съвременните условия е много различен. Ловците не са ездачи с оръжие, а добре облечени хора с мощни джипове, които шетат из горите. Ако някой има частна гора, той няма никакъв интерес джиповете да му развалят пътищата. Не на последно място в законопроекта има изключително много нарушения на екологичното законодателство. Защитата на птиците, на защитени видове като мечката, дивата коза и дивата котка е абсолютно елиминирана. Пълен абсурд е защитени видове по европейските директиви да попаднат в списъка на ловните обекти. Според Юнал Тасим причината е, че популацията на мечката била увеличена три пъти. Това е откровена лъжа. Но даже и да е увеличена, не може закон с пряко отношение към екологията да се вкарва без становище на министерството на околната среда.

– Лош стопанин ли е държавата, след като ще се отдадат 140 ловни участъка, а само три ще останат държавни?
– Държавата е лош стопанин, защото не иска да бъде добър. В страни, в които има държавни гори, за този бизнес отговаря държавата. В средите на управляващите обаче има много хора, които се занимават с този бизнес, защото е много доходоносен. В същото време може да намерите десетки случаи, в които приближени до властта ловуват, без да си плащат таксите – като се започне от президента и се достигне до толерирани лица от властта. От друга страна, 80% от депутатите са ловци.

– Тогава как може да се направи закон, който да защитава природата и дивеча?

Когато правите закон, който не налага ясни правила и ограничения, ясно е и какво ще се случи. Съсипваме си горите, съсипваме си дивеча, намаляват популациите, цели видове са застрашени от изчезване. Сега например се въвежда лов със соколи. В момента популацията на дивите видове соколи намалява заради любители, които ги ловят и ги използват за лов въпреки забраната. Когато това се разреши със закон, дивите видове в България ще изчезнат, бъдете сигурни.

– От думите ви излиза, че сегашният закон е по-добър от предлагания…

– Настоящият има недостатъци, но новият, вместо да подобри нещата, ги влошава. Затова по-добре да не влошаваме нещата, а да се помисли отново, да се поканят и неправителствените организации и да се направят текстове, които ще създадат по-нормална обстановка в управлението на ловните стопанства.

– Как ще коментирате въвеждането на междинен контрол от държавата при отдаването на един дивечовъден участък?
– На хартия не е лошо, но обикновено остава само на хартия.