С тревога установихме, че българската страна не може да иска компенсации за понесените загуби от спрения газ, в рамките на договорените 1.4 млрд. m3. Причината, е че през 2006 г. правителството на Станишев се е съгласило да отпадне тази част от действащия от 1998 г. договор, която урежда въпроса за щетите, причинени от “Газпром”.

Лъжа е твърдението на премиера Станишев и външния министър Калфин, че договорите за доставка на газ със сегашните три фирми са сключени от правителството на ОДС. Истината е, че през 1998 г. е сключен договор с “Топенерджи”, която фирма сега не е доставчик и няма договор с нито една от трите сегашни фирми-доставчици.

В публичното пространство започнаха клевети на бивши служители на ДС на тема, че правителството на ОДС не е направило нищо за развитие на газопреносната мрежа на страната и за диверсификацията на доставките на газ. Фактите са следните:

1. Между 1997 и 2001 г. по одобрена от правителството инвестиционна програма “Булгаргаз”:

· изгради 260 км. тръбопроводи – 135 km. за Турция и 125 km. за Гърция и Македония;

· изгради многобройни компресорни станции, което увеличи възможностите за доставка на газ за Гърция със 70% и на Турция със 75%;

· изгради почти 500 км. оптична магистрала и вследствие на всички тези инвестиции “Булгаргаз” увеличи капитала си със 600 млн. лева, което го превърна в ключов фактор за доставка и транспортиране на газ на Балканите;

· увеличи два пъти транзита, което позволи на България да получава 1 млрd. m3 газ от Русия безплатно.

2. България подписа Рамковото споразумение на ЕС за проучване на възможностите за транспортиране на нефт и природен газ от Каспийския регион. Страната ни се присъедини към Програма ИНОГЕЙТ за междудържавен транспорт на нефт и газ за Европа.

3. До 2001 г. нямаше възможност за осигуряване на газ от други доставчици, защото газопроводът “Турция-Гърция-Италия” не съществуваше и нямаше газопроводи за транспортиране на газ от Северно море до съседни на България страни.

Правителството Станишев твърди, че е направило най-много за развитието на газовата енергетика и за диверсификацията на доставките. Фактите са, че то чрез “Южен поток” саботира НАБУКО, който е част от програмата ИНОГЕЙТ; не е направило нищо, за да реализира поне една от двете вече реални възможности за диверсифициране на източниците на доставка; не е изградило нито 1 км. магистрални тръбопроводи.

София, 13 януари 2009 г.