Ние сме обречени да бъдем партньори” заяви Владимир Путин преди да стъпи на българска земя. Каза го защото бе информиран, че историческият спомен и българският комплекс за малоценност са твърде силни, а доказателствата са очевидни – и днес те доминират в конкретните политически разговори. Каза го, за да не би някой да си помисли, че имаме някакво, макар и малко пространство за маневри, някаква свободна воля на суверенна страна.
Българската опозиция не е русофобски настроена. Твърденията, че тя не желае да бъдат развивани икономическите връзки между Русия и България са изключително несериозни. Тя иска както с другите страни, така и с Русия да имаме нормални пазарни отношения. Но тъкмо тук най-ясно се вижда изключителната неравнопоставеност на България. Защото руският внос в страната през изминалата година достига към 4 млрд. долара и надвишава над 19 пъти износа ни за Русия. Това отвори огромна дупка в платежния баланс на страната, от което страдат българските данъкоплатци. Дисбалансът в търговията в полза на Москва ще се увеличава още с вноса на руско оборудване и материали по проекти за повече от 6 млрд евро. Зависимостта ни от руските енергийни ресурси и досега е твърде голяма, но с изпълнението на енергийните проекти вече не може да се говори за никакви алтернативи. Твърде много стопански сектори попадат под монополната воля на Русия. И тук проблемът не е дали е Русия, или друга страна.
Става въпрос за принципа. Не можеш да бъдеш дългосрочно обвързан само с един партньор, с който, дори и да искаш, няма да ти позволят да се разделиш.
Равносметката показва, че руски компании не само разполагат със собственост в ключови обекти на българската енергетика, но и обслужват крайните потребители на техните ресурси в България. Българските фирми обаче на практика нямат достъп до руските пазари, нито до проекти за разработка, добив и транзит на енергоресурси на руска територия.
Нека не виним българските фирми, че им липсва мащаб за подобни инвестиции и експанзия на руските пазари. Просто не ги пускат, измисляйки редица процедурни хватки, защото това е волята на Кремъл.
Реализирането на “Южен поток” е дългогодишна руска амбиция за получаване на собственост върху български трабопроводи. Тя бе на косъм да се реализира от правителството на Жан Виденов. Натискът беше силен и от страна на руснаците, и от страна на “Позитано”. Вероятно скандалното дружество “Топенерджи” вече е забравено, но неговото несъздаване струваше главата на Виденов. И тогава като и сега целта бе да се създаде гръбнакът на руска инфраструктурна система на Балканите за транспортиране на енергия към страните от европейската общност. Провалът на социалистическото управление и оставеният за наследство хаос в държавата през 1995-1997 спряха проекта, но явно не са сложили край на руските амбиции.
Сега той се реализира в нарушение на българската конституция. Подписването на междудържавни документи изисква санкция на Народното събрание. Ясен и точен регламент какви ангажименти може да поеме българското правителство, до каква степен могат да бъдат отстъпките, за да не бъдат продадени, а защитени националните интереси. Президентът Първанов погази Конституцията и изпълни всички чужди изисквания. Сега управляващото мнозинство ще гласува постфактум документа, нарушавайки повторно основния закон. Нормално би било българският президент да ни разясни, макар и със спортна терминология, ако му е трудно да използва друга, в кой отбор се връщаме. Наричайки европейското членство на България ” политическа конюнктура” руският президент омаловажава суверенния ни избор. Защо няма съответна българска реакция? Защото официална София демонстрира публични отклонения и от ценности и от политика. И така спокойно се нарежда в редицата на онези членове на ЕС, които хем са за единна европейска политика, хем се договарят с руснаците. Саботирането на европейските усилия да бъде ограничена енергийната зависимост от Русия е знаков политически избор. И българските управляващи няма как да го скрият. За да разсее всяко съмнение електронното издание на “Правда” съобщава, че Владимир Путин е нанасъл троен удар на русофобските сили в Европа. Той е потвърдил намеренията си да доведе до край тръбъпроводите Бургас- Александруполис и “Южен Поток”, които ще заобикалят Украйна и Турция. Двата проекта, както и Северноевропейскияг газопровод, който заобикаля Прибалтика и Полша, ще помогнат да се обезпечи европейската икономическа сигурност. Въпреки че, ако се погледне по-внимателно, Русия я хваща в клещи, оплитайки я в газопроводи.
С продажбата на сръбския се потвърдиха всички прогнози,че България е пионката на Русия като ключов участник в създаващия се блок на зависими балкански държави, който ще разцепи ЕС, ще отстрани САЩ и ще позволи на Русия да влияе активно на европейската политика. Строежът на газопровода “Южен поток” цели спиране на алтернативните трасета от Централна Азия. С реализацията му ще бъдат трудно ще бъдат осъществени целите на ЕС и САЩ за диверсикация и честна конкуренция на енергийния пазару ще попречи на проекта “Набуко” и ще консолидира монопола на Русия и зависимостта на Европа. Социалистите сега ни убеждават, че са направили важен пробив в трудните преговори, като са отвоювали половината от българската собственост върху тръбите. Те дават като пример, че за проекта ще се регистрира българско юридическо лице с 50 на 50 участие на “Булгаргаз” и Газпром”. Проблемът е, че пак се оставя инициативата в Русия. Защото “Газпром” е наполовина собственик на цялата тръба и има механизми за натиск. Ярък пример е предоговорения преди година действащ договор за газови доставвки. А колкото до уверенията, че ще получаваме приходи от транзитни такси в размер на около 100-200 млн.долара, може да стане точно обратното. Ако транзитните такси остават в проектната компания в българския държавен бюджет няма да има никакви постъпления от този проект. Печалбата ни е, че България губи частично собствеността си върху газопроводите.
Прагматизъм е ключовата дума когато социалистите обясняват какви са ползите на България от трите големи енергийни проекти. Мисля,че е доста рано и твърде нахално да говориш за ползи когато си засекретил цялата информация. Но от това, което се прокрадва в публичното пространство всеки здравомислещ човек си мисли за рисковете, които при безпристрастен анализ май стават повече от ползите. В проекта Бургас-Александруполис тръбопроводът ще бъде собственост на международна компания с преобладаващо руско участие, регистрирана в Холандия. Една от ползите за България е, че държавата ни няма да получи нищо- дори 35-те млн. долара, очаквани транзитни такси, ще остават в самото дружество извън страната. Освен екологичният риск от трайно замърсяване на Бургаския залив се очакват и икономически последици за туризма. С минималният си дял като акционер българската страна няма ефективни инструменти за влияние при управлението и реализацията на проекта. За проекта АЕЦ “Белене” рисковете също са изтласкани на заден план. Ще строим централа в земетръсна зона, на сеизмична площадка. Премълчава се безопасното съхранение на употребеното ядрено гориво. Няма конкретна информация за икономическите параметри на централата, за участието й на пазара на електроенергия, за очакваните ефекти върху цената на електроенергията и върху икономиката като цяла. Знае се, че вносът на оборудването и ядреното гориво ще струва милиарди евро, което ще увеличи дисбаланса в търговията с Русия във вреда на България. При държавни гаранции и дългосрочно изкупуване на тока целият риск се прехвърля върху българските данъкоплатци.
Равносметката е лоша, а дългосрочната заплаха за българските интереси нараства. Все още не е късно страната ни да реши дали ще бъде пионката в олигархичния руски капан, или ще се утвърди като суверенна европейска държава, която отстоява върховенството на закона, европейската солидарност и единството в НАТО.