Фокус: Г-н Чачев, как ще коментирате факта, че правителството на СДС с премиер Иван Костов първо е финансирало проекта “Бургас -Александруполис” с 18 млн. лева през 1997 г.?

Евгени Чачев: Точно така. С протокол № 85 от заседанието на Министерски съвет на 24 ноември 1997 година правителството е взело решение за отпускане на 18 млн. лева. Забележете обаче, че тези 18 млн. лева сега са 18 хиляди лева, тъй като 1997 година е преди деноминацията на лева през 1999 година. Оттук идва спекулацията. Забележете, че в точка 4 на решението пише: “Министерството на финансите да осигури целево на Министерството на регионалното развитие и благоустройството 18 000 000 лева за функциониране на Инженеринговия комитет съгласно неговите функции и задачи”. Инженеринговият комитет има следните функции – той ще работи по процедурите за проектиране, ще подпомага дейността и ще съгласува предварително възникнали изменения, свързани с обхвата на проекта. Тези пари не са и консумирани.
Освен това, за да вземе правителството решение на 24 ноември 1997 година, проектът е започнал поне 10 години преди това. По този проблем има решения на предишните правителства, за да се стигне до този протокол.

Фокус: Вие, присъствахте ли на правителственото заседание на 24 ноември 1997 година?

Евгени Чачев: По стечение на обстоятелствата не съм присъствал, тъй като бях в чужбина. Това обаче няма никакво значение.

Фокус: Не e ли странно, че към момента именно партията на Иван Костов се обявява против проекта “Бургас-Александруполис”?

Евгени Чачев: Защо ви се вижда странно, след като нашето правителство успя да договори с Русия равноправно участие на България, Гърция и Русия в изграждането на петролопровода? Президентът Георги Първанов по време на срещата в Атина на 4 септември 2006 година с президента на Русия Владимир Путин и министър-председателя на Гърция Костас Караманлис предаде българските национални интереси и договори това, което бе подписано в София преди няколко дни. Да не говорим, че в България през 1997 година, когато бе на дъното след управлението на Жан Виденов, приоритетите бяха други. Сега България е член на Европейския съюз, на НАТО. Сега България изповядва европейските ценности и има други цели.

Фокус: Излиза, че вие не сте против петролопровода “Бургас Александруполис”, а против договора, подписан от Сергей Станишев?

Евгени Чачев: Ние не считаме, че на този етап от развитието на страната той е актуален за бъдещето ни. Този проект не носи никакви изгоди на българския данъкоплатец.

Фокус: Какво очаквате да се случи на рефендума, който ще се проведе в Бургас следващия месец?

Евгени Чачев: На референдума гражданите ще кажат дали подкрепят един такъв проект, или не го подкрепят. Ние сме длъжни да чуем гражданското общество, защото България вече е 2 година член на ЕС и имаме нови цели. С това, което се подписа от правителството на Сергей Станишев, на практика се обезсмислят всичките 18 години на преход.

Фокус: Добре, не е ли странно на фона на отпускането на тези средства от правителството на Иван Костов, сега ДСБ да дава такъв отпор на проекта “Бургас-Александруполис”?

Евгени Чачев: 18 млн. лева 1997 година сега са 18 хиляди.

Фокус: Това обаче е и политически факт?

Евгени Чачев: Разбира се.

Фокус: Значи, тогава сте одобрявали проекта?

Евгени Чачев: Забележете, че се говори за протокол за договори между български, гръцки и руски експерти относно проекта за петролопровода “Бургас-Александуполис”. Проектът е наследен от предишните правителства, който е продължил да се движи. Летоброенето не започва с всеки нов министър-председател държавата е поемала ангажименти, така или иначе нещата е трябвало да бъдат изчистени. Най-малкото е спекулация да се говори в момента за 18 млн. лева, след като те сега са 18 хиляди лева.

Фокус: Каква е била позицията на вашето правителство по проекта “Бургас Александруполис”?

Евгени Чачев: В онзи етап позицията бе да се проведе едно задълбочено предпроектно проучване, да се изяснят икономическите изгоди от проекта, като равно се третират и двата проекта ” Бургас-Александруполис” и “Бургас-Скопие-Вльора”. В онези години тези петролопроводи нямаха перспектива да бъдат построени в близките 10 години, тъй като цялото необходимо количество от нефт минаваше през Босфора. Същото е и сега.
Необходимостта от тяхното изграждане възникна в последните години и те ако се реализират, това няма да стане по-рано от 5 години.