По какъв начин, според Вас, концесионният договор за автомагистрала “Тракия” кореспондира с италианската корупционна афера, в която е замесено и името на бившия ни цар-премиер?
По няколко начина. Първата директна връзка е между т. нар. университетска педиатрична болница и изграждането на пътната инфраструктура на България. Някогашният вицепремиер в кабинета “Сакскобургготски” Костадин Паскалев изнесе в предаване на БТВ скандален факт, че правителството е отказало на Министерството на регионалното развитие и благоустройството разрешение за ползване на кредит от 100 млн. евро от Европейската инвестиционна банка за т.нар. проект “Транзитни пътища 4”, който е свързан с изграждането на 480 км първокласни пътища в България. Вместо да даде зелена улица на този проект, то е позволило на Министерството на здравеопазването кредит от австрийска банка за въпросните 43 млн. евро за изграждането на царската болница. Това е първата връзка.
Втората излиза от вестник “24 часа”. Правителството миналата седмица прие национална стратегия за интегрирано развитие на пътната инфраструктура в България за периода 2006 – 2015 година. В нея изобщо не фигурира автомагистрала “Хемус” и на въпроси на журналисти към съответните министри, отговорът бе, че магистралата е с малък трафик на движение и е нецелесъобразно да бъде изграждана в близките 10 години. Така тя на практика бе замразена от правителството на Станишев.
От преди няколко дни обаче то започва да говори едва ли не за магистралата като за свой пръв приоритет, все едно че на Калотина има опашка от инвеститори, които искат да вземат на концесия автомагистралите у нас. Между другото по същия начин говореше и Валентин Церовски преди 4 години, но за съжаление това не се случи, а и нямаше как. Аз имам дълбоки съмнения, че при “Хемус” и “Тракия” става дума за един договор под индиго. Затова директно имам предвид сключването на договор за концесия с италианската фирма “Салини”, която е наследник на “Итал страде”, която по време на правителството на Жан Виденов е сключила договор за изграждане на така наречената тогава трансевропейска магистрала.
Искате да кажете, че интересите на Сакскобургготски и на БСП се успоредяват? Случайно или не?
Не знам дали е случайно. Третата писта на доближаване е в това, че коалиционното правителство на Сергей Станишев много му хареса модела на автомагистрала “Тракия”, въпреки че в предизборните си обещания социалистите бяха записали на първо място незабавното разваляне на концесионния договор. Сега Станишев не само, че не развали договора, а напротив – със същата писалка, с която навремето Сакскобурготски разписа договора за “Тракия”, социалистите написаха новия Закон за концесиите, написаха новия Закон за публично-частното партньорство и новите изменения в Закона за обществените поръчки. И в трите закона се появява т. нар. състезателен диалог. А той образно казано е конно надбягване с един кон. Аз ще си позволя да цитирам думите на вицепрезидента на Европейската инвестиционна банка Волфган Рот, който каза, че ако за концесията на автомагистрала “Тракия” беше обявен в Европа международен търг, цената щеше да бъде най-малкото два пъти по-ниска от договорената от кабинета “Сакскобургготски”.
По време на този и предишния кабинет колко шансове бяха пропилени за усвояването на европейски пари за изграждането на инфраструктура заради прилагането на корупционни схеми?
Знаете, че сигналите за корупция бяха разследвани от няколко комисии. Едната разследваше министър Церовски за усвоявяне на средства по ФАР и ИСПА. Сега е на дневен ред скандалът по програма САПАРД, която Нихат Кабил имаше наглостта да нарече мерцедесът на предприсъединителните програми за България. Този мерцедес е на път да се превърне в Ролс Ройса на коруцпията у нас, защото много медии изнесоха десетки случаи на корупционни сделки. В последния мониторингов доклад на ЕК за България от 16 май заедно с престъпността и съдебната система се появи и един нов червен картон и той е за способността на държавата ни да усвоява средства от кохезионния и структурните фондове след приемането ни за пълноправен член на Евросъюза.
Поставят под съмнение способността ни да усвояваме тези средства по правилата и прозрачно?
Преди няколко дни излезе Докладът на Европейската сметна палата за България и Румъния относно усвоявянето на предприсъединителните фондове. Заключенията са много тежки. България е обвинена в нецелесъобразно харчене на парите на европейските данъкоплатци. Пак ще се върна върху Доклада от 16 май – в него за пръв път се появява момента на отрезвяване от страна на ЕК. Комисарите считат, че макрорамката в европейския бюджет да България трябва да бъде намалена до половина и силно редуцирана, защото правителството не е създало необходимия административен капацитет за усвоявяване на преприсъедините фондове и никакъв за следващите стъпки. На практика предприсъединителните фондове са точно затова – да могат страните – членки в рамките на тези 4 – 5 години преди пълноправното си членство, да се научат на европейските правила. А какво се получи на практика у нас? – ние не успяхме да усвоим 2,5 млр. евро. От това е потърпевш всеки. Да оставим автомагистрала “Тракия”.
Нека видим какво става с пречиствателните станции за отпадни води в Стара Загора, Димитровград и Хасково. Това е един голям проект, по който България е поела ангажимент по глава “Екология”. Тези станции трябваше да бъдат изградени до края на 2005 година, а ние вече влизаме във втората половина на 2006. Част от тези проекти дори не за започнати, да не говорим за пречиствателните станции по българското черноморско крайбрежие и по поречието на Дунав. Става дума за 94 пречиствателни станции и за един огромен финансов ресурс, който можехме да получим. Сега ръстът на БВП можеше да бъде съизмерим с 9 -10 процента и заплатите и пенсиите на българските граждани щяха да бъдат значително по-високи. Това е истината.
