Евгени Чачев: „Набуко“ не е опера, но може да стане

– Какъв е смисълът опозицията да присъства на заседанията на Съвета за национална сигурност във връзка с договорите за доставка на газ и на ратификацията на тези договори, след като те вече са сключени?
– Смисълът е да се чуе и гласът на опозицията все пак. Тъй като това все по-малко ни се предоставя. Що се отнася до ратификациите, ние ще ратифицираме единствено „Южен поток“. Проектът „Бургас-Александруполис“ беше ратифициран. Така че това, което беше решено – да се одобри проектът „Южен поток“ и да се предложи на Народното събрание да го ратифицира, вероятно ще влезе в пленарната зала след две седмици.
Но се чудя как правителството е приело проекта, след като руската страна съобщи, че предвижда промяна на трасето. А една промяна на трасето неминуемо се отразява както на икономиката на трасето, на цената, така и на екологичните условия, а и на самия начин на изпълнение. Не е без значение къде ще бъдат тръбите в България, тъй като при досегашния проект това ставаше на няколко километра от Варна, на практика почти на плажа „Златни пясъци“.
Така че се чудя как правителството ще внесе нещо в Народното събрание, което няма ясни параметри, още повече че руската страна към момента няма и точна стойност на проекта. Различните източници цитират от 12 милиарда, някои до 20 милиарда евро. Това е една колосална инвестиция, която в края на краищата на българска територия ще трябва да платим 50 процента от нея.
– А знае ли се какви ще бъдат печалбите за България?
– Знае се, че печалбите няма да надвишават 150 милиона евро годишно.
– Досега се говореше за 300 милиона.
– Ами вижте, така говори министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който като му зададете неудобен въпрос за другия газопровод – „Набуко“, отговаря, че не сте разбрали, че „Набуко“ не е опера.
– Президентът обяви, че „Набуко“ също е приоритет за България. Как така и двата проекта станаха приоритетни? Какво означават тези думи на президента?
– Вижте какво, президентът просто отчита несвойствена за него дейност. Той никога не е бил фен на проекта „Набуко“, но така или иначе, политическата конюнктура и „другарството“ с премиера Станишев го доведе до това умозаключение.
Но ако трябва да кажем истината, към момента и за двата газопровода няма газ. И ще ви кажа защо. На руска територия газовите находища са в много лошо състояние. Капацитетът им непрекъснато намалява и просто руската страна трудно ще осигури тези 30 милиарда годишно. И не случайно президентът Путин през последната година сключи няколко договора с прикаспийските републики, на които да изкупи авансово техния природен газ, така че по този начин да сложи ръка и на проекта „Набуко“. Но аз искам нещо друго да подчертая във връзка с изказването на президента. Тъй като целта на заседанието на Съвета за национална сигурност беше енергийната стратегия. А на практика се оказва, че България изобщо няма енергийна стратегия. Просто управляващите нямат ясна представа за това, което трябва да се случи в българската енергетика както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Такава е приета през 2002 година и вече й е изтекъл срокът. Защото през енергетиката минава цялото икономическо развитие на държавата. И без една добра енергетика ние ще си бъдем най-бедната страна в Европа, както вчера беше цитирано в годишния доклад на Световната банка за България. Най-бедната страна в Европа, и забележете – с най неефективното правителство.
– А какви са предложенията на ДСБ за енергийната стратегия?
България консумира 4962 киловатчаса на жител. А инсталираните мощности са малко над 12 500 мегавата. Съответно по 1,6 киловата на жител. Значи България по тези показатели изпреварва редица развити европейски страни. А този факт е, меко казано, недооценяван от българското правителство и президентът Първанов, като акумулиран огромен потенциал за ускорено икономическо развитие. Защото Иван Костов показа, че ние правим с тази енергия, която произвеждаме, 66 милиарда лева брутен вътрешен продукт. А можем да правим над 10 пъти повече. Защото българската промишленост, българското производство е 10 до 12 пъти по-енергоемко от средното в Европа. Затова най-важната задача за България е намаляване на енергоемкостта на българското производство. На второ място, вече идва и рехабилитацията на наличните енергопроизвоствени и енергопреносни, енергоразпределителни мощности, обаче не просто рехабилитация, а съпроводено, ако мога така да се изразя, екологизиране на производството и смяна на горивната база на някои производства. Защото все пак България е подписала протокола в Киото, поела е ангажименти към Европейския съюз, включително и това до 10 години 20 процента от производството не еленергия да идва от алтернативни енергийни източници. А такова производство в момента е под един процент и половина.
– И все пак какво е отношението на ДСБ към тия два проекта?
– Тези два проекта с нищо няма да допринесат за развитието на българската икономика.
– А „Белене“?
– Същото се отнася и за АЕЦ „Белене“. В момента загубите по преносната мрежа в България са 25 процента. При 44 милиарда киловатчаса 25 процента са десет милиарда, даже над десет милиарда. Десет процента да спестим само от тези десет милиарда – това прави един хиляда мегавата блок от атомната електроцентрала.
– Бихте ли отговорили между другото и на някои политически въпроси? Как вървят взаимоотношенията ви със СДС например?
– Ако трябва да бъда откровен, ние винаги сме били отворени към СДС. На всички нива. Като се почне на национално, на областно, на общинско, ако щете, и между клубовете, защото дето казват някои – кошницата с ябълки е една и съща. Но много трудно се водят разговорите със сегашното общо ръководство на СДС. Много трудно. Но вратите са отворени за всички десни хора в България.
– В този смисъл ГЕРБ излязоха с отворено писмо към ДСБ, в което се казва, че са изпълнили условията за сътрудничество, които ДСБ им предявява. Как ДСБ приемат това писмо. Ще му отговорят ли и в какъв дух ще му отговорят?
– Действително има промяна в тяхната политика. Ние сме заявили ясно, че приемаме всички, които споделят нашите ценности, ние работим активно за една нова предизборна програма на ДСБ. Една силна програма, включително и в частта, за която говорихме – за енергийната стратегия, една програма за бързото отлепване на България от дъното на Европа. Защото България има всички условия да може в къси срокове да скъси дистанцията между нас и европейските страни. Крайно време е да скъсаме с тези определения – че сме най-бедната страна в Европа, с най-неефективното правителство.
Ето че Европейският съюз пак ни спря парите по програма САПАРД и аз недоумявам като-слушах министрите – този на земеделието например, който нищо не знае, всичко ще направи. И недоумявам върху това, което каза преди малко по радиото новият вицепремиер Меглена Плугчиева – „Желязната лейди“, на която толкова много се разчита. Тя каза, че се касае за осем и половина милиона, които отгоре на това не били европейски пари, а били от българско съфинансиране. Значи една от критиките на Европейския съюз е, че след като ние сме страна членка на Европейския съюз, вече няма европейски и български пари. И аз в личен план много разчитах на Плугчиева, но се оказа, че тя много бързо възприе терминологията и начина на действие на Сергей Станишев и компания.