Евгени Чачев: Може да ни спрат средствата за регионално развитие

Проблемите в отрасъл строителство са много тежки и не са от три месеца. Те започнаха в началото на 2002 година, когато правителството на Симеон Сакскобургготски направи рязък завой по отношение на изграждането на националната инфраструктура и по регионалното развитие на страната като цяло. Тогава бяха стопирани Националната програма за регионално развитие, стратегията за финансова децентрализация на общините и големи инфраструктурни проекти и страната ни не усвои около 2 млрд. евро. А регионалното развитие и усвояването на еврофондовете са две страни на един и същ процес. Защото само с тези средства, отпускани от ЕС, ние имаме шанс да постигнем преодоляването на дисбаланса, който съществува в момента между София и по-малките населени места, както и между София и останалите европейски столици. За съжаление това продължи и при новото правителство на тройната коалиция.
А защо бяха спрени тези големи и важни проекти? Отговорът е очевиден – за да се изперат в масовото жилищно и туристическо строителство големи суми, идващи в страната от различни източници. За да стане това, изпълнителната власт игнорира напълно съществуващия ЗУТ, промени наредбите към този закон и на практика създаде условия за презастрояване и за масово незаконно строителство. Задържан бе от управляващите близо 5 години и Законът за българското черноморско крайбрежие – друг важен нормативен документ. След като бе приет най-сетне през 2007 г., този акт имаше отлагателно действие и въпреки изтичането на приетия срок отново не е в сила. Причината е, че се готви нов ремонт на закона. Управляващите искат още три години, за да завършат процесите на пране на пари в строителството, и едва тогава може да очакваме влизането в сила на нормативите, регулиращи отрасъла.
В крайна сметка най-потърпевши от законодателния и нормативен хаос и от корупцията в отрасъла са обикновените потребители, които са взели кредит и за купили скъпо жилище при сегашните цени. Проблемът е, че се строи много некачествено и бързо, в нарушение на техническите и технологичните изисквания. А то не може да бъде друго, след като само в София в момента има няколко хиляди строящи се сгради, комплекси и бизнесцентрове. На практика ние нямаме капацитетни възможности за такова строителство. Всеки обект изисква компетентни хора – технически ръководители, майстори, проектанти, строителен надзор. Но тъй като те не достигат, хора без необходимата квалификация се ползват за тези цели, а това се отразява на качеството на крайния продукт. Да не говорим за хроничния недостиг от квалифицирана работна ръка. Вижте новите сгради и ще се уверите в това. Почти няма строеж, който да отговаря на 100% на изискванията на ЗУТ и другите нормативни актове в бранша, но контролът е слаб и малко от тези нарушения се хващат и наказват.
Искам да поставя и един друг проблем – ние сме в една доста опасна сеизмична зона и в последно време зачестиха случаите на трусове у нас и в съседни държави. Ако, не дай си боже, се случи по-силен трус, действително ще се види какво е качеството на новото строителство. Това засяга живота и здравето на много българи.
Лошото е, че трупаните с години проблеми в строителството и регионалното развитие, корупционните практики и неадекватното законодателство могат да доведат дотам, че от ЕС да ни спрат средствата за регионално развитие, както стана с финансирането по ИСПА, ФАР И САПАРД. А това вече ще е сериозно компрометиране на страната и управлението в първите години от еврочленството. От друга страна, безконтролното харчене на бюджетни средства и еврофондове нанася много големи вреди за икономиката. То променя пазарните условия, проваля финансовата и технологичната дисциплина, отнема на бизнеса конкурентността и способността да расте.