Евгени Чачев: Магистрала “Тракия” ще ни струва 15 млрд. евро

– Г-н Чачев, към финализиране на сделката за магистрала „Тракия“ ли вървим и какъв ще е ефектът от нея?
– Магистрала „Тракия“ беше отдадена на концесия при пълно незачитане на българските национални интереси, закони и европейски директиви. Нарушен бе и договорът за присъединяването ни към Европейския съюз, като по този начин правителството се отказва от финансовата помощ на съюза за изграждането на магистралата. Но това не е всичко – ще настъпят и редица неблагоприятни последици за държавния бюджет и за всички нас, българските граждани. В резултат на договора за концесия на магистрала „Тракия“ ще възникнат дълготрайни задължения за компенсиране на недостига на договорения трафик. Държавният бюджет ще извършва заместващи плащания на концесионера за преминаване на освободените от Толтакси автомобили с маса над 12 тона до края на 2006 г. А след 1 януари 2007 г. – за всички превозни средства над 3,5 тона.
– Какво прави това в пари?
– За 35 години – колкото е срокът на концесията на магистрала „Тракия“, българските граждани ще платят над 15 млрд. евро. Това прави по 488 млн. евро годишно. Не стига това, ами и концесионерът няма да плаща на държавата договореното концесионно възнаграждение, докато приходите му не надвишат разходите. В това число и на нормата на възвръщаемост на основния капитал, която е 12%. Това по същество превръща концесионния договор в договор за дарение от страна на българската държава.
-Какви други ползи ще извлече българо-португалският консорциум от магистралата?
– Включването на прилежащите на магистралата терени в концесионната територия дава изключителни права на консорциума както върху изградената, така и върху бъдещата прилежаща инфраструктура. Тук влизат енергийна и телекомуникационна инфраструктура, бензиностанции, хотели, мотели, билбордове и всичко останало на терена. Не случайно министър Церовски един ден преди изборите е издал заповед, с която се забраняват всякакви действия в концесионната територия без съгласието на концесионера. И, забележете, ще станат 9 месеца, откакто е подписана заповедта, а министър Асен Гагаузов не я отменя. Затова няма защо да се учудваме, че еврокомисарят по присъединяването Оли Рен окачестви концесията на магистрала „Тракия“ като „съмнение за корупция“ и я посочи като една от възможните причини за забавянето на европейското членство на България. Заедно с това той „не препоръчва на която и да е европейска държава да прилага този български корупционен концесионен модел. Не е случайно също така, че в годишния доклад за България на Световната банка ни се обръща внимание върху следното – публично-частното партньорство трябва да се реализира само когато е доказано, че е икономически по-изгодно от преките инвестиции на държавата с помощта на европейските фондове.
– Да, но публично-частното партньорство е залегнало в основата на проекта на закона за концесиите?
– За съжаление премиерът Станишев не изпълни предизборното си обещание за отмяната на концесията за магистрала „Тракия“ и остана глух за препоръките на Оли Рен. Нещо повече, заедно с коалиционните си партньори Сакскобургготски и Доган са решили изграждането на националната инфраструктура и енергетиката на България да стане чрез публично-частно партньорство. Това е залегнало и в т. нар. нов закон за концесиите. Той на практика ще мултиплицира многократно корупционния модел на „Тракия“.
– Кои обекти могат да се построят на този принцип?
– Както виждате, Станишев, Доган и Сакскобургготски много бързат да приемат закона. Причината е в това, че предстои строителството на автомагистралите „Хемус“, „Марица“, „Струма“, „Люлин“, „Черно море“. А също така на втория мост на Дунав, на жп-линията Пловдив – Свиленград и София – Видин и много други. Общата стойност на тези транспортни обекти е над 10 млрд. евро. Не забравяйте, че предстои също така строителството на АЕЦ „Белене“, на нефтопроводите Бургас – Александруполис и Бургас – Скопие – Вльора. Водят се разговори за изграждането на газопровода „Набуко“ и други енергийни обекти.
– Само енергийни обекти ли ще се строят в България през следващите години?
– О, не! Не забравяйте, че предстои изграждането на „Супер Боровец“ и цялата инфраструктура, свързана с евентуалното провеждане на зимните олимпийски игри в България през 2014 г. Освен това, тези дни министърът на транспорта Петър Мутафчиев обяви, че предстои отдаването на концесия – забележете – на Централната софийска гара, на летищата и пристанищата и на какви ли не други обекти. Затова се бърза с приемането на новия закон за концесиите. Независимо, че той съдържа фрапиращи неточности и разминаване на мотивите, които придружават проекта, с текстовете в самия него.
– В отговор на критиките към закона, министър Гагаузов заяви, че той е съгласуван с ЕС и че е не една, а няколко крачки напред в регулирането на концесионирането…
– За съжаление правителственият законопроект не преодолява празнотите на действащия закон, не въвежда по-открити, по-подобрени, по-ясни и по-прозрачни правила и не създава по-ефективни механизми за граждански и съдебен контрол. Но най-важното е, че не гарантира честно и открито състезание на инвеститорите в надпреварата им за даден обект. Нещо повече, проектът не само не ограничава, но напротив – създава още по-големи възможности за корупция. Той просто не защити интересите на държавата и на обществото. Не премахва недъзите на договора за концесия на магистрала „Тракия“. Проектът създава идеални условия за превръщането на бъдещите концесионни договори за инфраструктура и енергетика в договори за дарение от страна на държавата, при това на крупни суми за десетилетия напред.
– Процедурата за „състезателен диалог“ не създава ли условия за прозрачност?
– Какво говорите? Член 31, който регулира точно това, може да бъде посочен като абсолютен рекорд на абсурда по потенциална вреда за интересите на държавата и на обществото в концесионирането и публично-частното партньорство. В проекта пише, че споменатата процедура се провежда само за строителство, когато по обективни причини не може да се определят техническите спецификации за концесията – методите на изчисляване при проектиране и строителство и използваните материали. А също така „правната и/или финансовата рамка на концесията“.
– Какво означава това?
– Това означава, че законът дава възможност да се открие концесионна процедура практически без да е ясен предметът й, нито пък интересът от нея. Със споменатия чл. 31 на практика се отменят други основополагащи разпоредби в закона – обосновката за концесията да съдържа най-малко правен, финансово-икономически, технически и екологически анализ, с които се мотивира предложението за предоставяне на концесия. И се определят характеристиките на обекта и основните параметри на концесията. Принципно е недопустимо да се сключва договор с неясни правни и финансови условия. Ако те са непреодолими по „обективни причини“, то договорът няма да има нито необходимата форма, нито необходимото съдържание. Казано на разбираем български език, това означава, че концедентът – държавата или общината, първо уточнява с някои от участниците какви условия и изисквания да заложи в документацията за възлагане на концесията, а след това провежда състезателен диалог с другите участници. Разбира се, при това положение участниците съвсем, ама съвсем не са равнопоставени. Концесията ще спечели този, който е определил сам условията. С този текст авторите на проекта декларират, че държавата или общините са некомпетентни да съставят необходимите документи.