Евгени Чачев: Кабинетът прахоса 4 милиарда от резерва

Евгени Чачев е роден е на 17 юли 1944 г. в София.
Бивш председател на управителния съвет на Столичната общинска банка и председател на управителния съвет на банка „Биохим“. От май 1997 е заместник-министър, а от декември 1999 до юни 2001 министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Иван Костов. През 2004 г. е сред депутатите, които се отделят от СДС и образуват парламентарна група на ОДС, а по-късно основават партия Демократи за силна България. През 2005-а е избран за депутат от ДСБ в 40-ото Народно събрание.

– Г-н Чачев, има ли достатъчно резерви днес в българската енергетика, които биха спомогнали за увеличаването на износа на ток. Извън полемиката за АЕЦ „Козлодуй“?

– Българското производство е изключително енергоемко. За сравнение индустрията ни изразходва два пъти и половина повече енергия за единица продукция в сравнение с Европа. И оттам идва нейната неконкурентоспособност.

– Най-големите потребители на ток в индустрията са големите предприятия в металургията, тежката химия, рудодобива и други. В голямата си част те са приватизирани от големи европейски и американски компании. Не би ли трябвало те да са отговорни за енергоемкостта на производството си?

– Разбира се, че е тяхна отговорност. Но аз поставям ролята на държавата на първо място, тъй като има и големи държавни предприятия. Например БДЖ. Подвижният състав е изключително остарял и един електровоз разходва 7-8 пъти повече енергия от един съвременен.

– Държавата обаче предпочита да води пенсионерите на море, вместо да инвестира в БДЖ…

– Завиждам на Сергей Станишев. В държавата днес има много пари – БВП вече е над 75 млрд. лв. Два пъти и половина повече от този по времето на нашето правителство, това на Иван Костов. За съжаление обаче този финансов ресурс потъва в нечии джобове или просто се губи поради нерационално използване. Само за 3 седмици фискалният резерв е намалял с 4 млрд. лв. Които правителството изхарчи с 40 ПМС за 3 седмици. Просто нямам думи. Само за 1,2 млрд. лв. от тях има санкция на парламента. Кабинетът може без разрешение от НС да похарчи още не повече от 700 млн. лв.: 300 млн. – от излишъка и 400 млн. – от резерва. Така е по закон. Останалите над 2 млрд. лв. обаче са похарчени по безобразен начин. Едно от най-големите пера е т.нар. Български енергиен холдинг. Той е глътнал 700 млн. лв. под формата на увеличаване на капитала. Според мен тези пари са за изграждане на втората ядрена мощност в Белене. Защото Русия няма парите. Така както Путин каза, че има няколко милиарда за АЕЦ „Белене“, оказа се, че всъщност Русия ги няма. И дано тези 700 млн. все пак да са отишли за АЕЦ „Белене“, да не се окажат похарчени за някакви други цели.

– Кое е другото голямо перо от това разхищение на нашите пари?

– 400 млн. лв. са отишли в Банката за развитие. За увеличаване на капитала. Не знам досега какво се е развило в България благодарение на тази банка. При създаването й основният мотив беше, че банката ще подпомага усвояването на средствата от ЕС. През нея щеше да минава финансирането от еврофондовете. Казваше се, че ще подпомага българските фирми. За съжаление към момента ние не успяваме да усвоим дори евроцент от структурните фондове. Не успяхме да усвоим и сериозна част от предприсъединителните фондове, а голяма част от парите загубихме безвъзвратно. И сега наливаме пари в една банка с очевидно неясни функции.

– В този смисъл разхищението на фискалния резерв е истинско престъпление.

– Когато излязоха официални данни на БНБ и НСИ, аз отправих питане към Станишев за това как се харчи излишъка с 40 ПМС. Г-н Пирински ми върна питането, защото то трябвало да бъде насочено към министър Орешарски, който отговарял за фискалния резерв.
Изключително опасно е това харчене на фискалния резерв в условията на глобална криза. Агенция „Мудис“ например намали рейтинга на нашите банки, пак нещо, което те скриха от обществеността. Което говори, че те вече имат проблем с кредитирането и ги застрашава проблем с ликвидността. Това не е новост за българските банки, но се държи в дълбока тайна. И при положение, че в света лихвите са близки до нулата, у нас те растат непрекъснато. Което убива малкия и средния бизнес, защото фирмите не могат да си осигурят кредит при тези убийствени условия. Този факт, съотнесен към българската действителност, означава, че на практика се убиват повечето бизнеси, тъй като по европейските мащаби нашият „голям“ бизнес, всъщност е малък и среден. Изключително опасна ситуация за стабилността на България. В момента един кредит заедно с обслужването излиза 20 и повече процента.

– И ако към това безотговорно поведение на българските банки добавим хаотичните действия на правителството, шансът да се измъкнем сухи от кризата рязко намалява.

– О, ние изобщо няма да се измъкнем сухи от кризата. Тя се задълбочава с всеки изминал ден.

– В тази ситуация на световна финансова и икономическа криза, на газова криза, как би трябвало да реагира един държавник?

– Ние винаги сме критикували Станишев и компания, че няма инвестиционна програма. Под предлог за борба с кризата в бюджета за 2009 г. са предвидени 5,6 млрд. лв. за инвестиции. Забележете – едва вчера премиерът привикваше министрите да му докладват за своята инвестиционна програма. Което означава, че тази сума е определена от някой, който е броил мухите по тавана. И сега, месец по-късно, той вече привиква министрите. Станишев обяви на 28 декември, че е изискал от министрите си да му представят своя програма за излизане от кризата. Аз съм отправил такова запитване към всички министри. До момента имам отговор само от министър Николай Василев. Според неговия личен план, той ще се бори с кризата, като реконструира кинозалата на президента в конферентна зала – 4 млн. лв…

– Създава работни места за безработни строителни работници …

– Така… Ще ремонтира резиденция „Бояна“ – 11 млн. лв. Ще ремонтира хотел „Тунела“ в резиденция „Евксиноград“ – 7 млн. лв. Ще се ремонтират и ловни стопанства. Общо с 36 млн. лв. този министър ще се бори с кризата.

– Той прави такива харчове, защото отговаря за тази собственост, не можем да му се сърдим…

– Но вие разбирате, че в условията на световна криза е необходим много по-сериозен подход. Например да се съфинансират парите, които трябва да усвоим по европейските фондове. Големите инфраструктурни обекти също трябва да са приоритет. Станишев отдавна трябваше да е приключил с магистрала „Тракия“. Защо да не изградим и оста „Север – Юг“. Това е един паневропейски проект. От Северно море до Адриатика. Строителен и продуктов – строят се жп линия, магистрали, а защо не и газопровод от Норвегия. Така ще скъсаме с тоталната си енергийна зависимост от Русия. Също така това е един проект, за който ще получим сериозна европейска подкрепа. Изграждане на тунелите под Стара планина при Шипка и Кърнаре са друга възможност да си помогнем в тези трудни условия. Има много такива проекти, за които обаче никой не мисли. Вместо това, вадим проекти от времето на Тодор Живков като строежа на хидровъзела при Търну Мъгуреле. Който проект самия Живков навремето отрече, заради опасните си екологични последствия – като покачване на подпочвените води в една от най-плодородните земи по поречието на Дунав. За мен не е нормално БВП да се увеличи два пъти и половина, а България да е на дъното по доходи на населението, по ниво на здравеопазване и образование. Правителството всъщност няма нито един нов проект. Както Сакскобургготски, така и Станишев всъщност изпълняват инвестиционната програма на Иван Костов. Но проблемът идва оттам, че нашата инвестиционна програма беше правена при други условия. Тогава БВП на страната беше 24 млрд. лв., а сега е 75 млрд. лв. – Може би се нуждаем от едно правителство, което да достигне до съгласие за една нова визия за бъдещето на България? – Безусловно. Не случайно протестите се дължат на това, че българинът се чувства омерзен, че три години от началото на еврочленството ни и няма резултат от него. Значи всеки българин плаща по 300 лв. от собствения си джоб за нашето еврочленство. А срещу това не получава нищо. Плюс всичко друго – не вижда светлина в тунела.