– Г-н Чачев, коя е добрата и каква е лошата новина след проверката как се усвояват парите по предприсъединителните фондове?

– Ще ви отговоря с думите на председателя на Европарламента Патрик Кокс. От трибуната на Народното събрание той заяви, че след 3 години България ще получи при присъединяването ни към ЕС повече пари от която и да е друга страна-членка – 7% от брутния вътрешен продукт, т.е. 2,6 млрд. лв. Това е добрата новина. Лошата е, че тези средства ще останат само на хартия, ако България не модернизира публичната си администрация и ако не усвои парите от предприсъединителните фондове ФАР, ИСПА и САПАРД. И не на последно място, ако не се преборим с корупцията.

– Каква част от договорените до сега средства сме усвоили?

– Това е другата лоша новина. Тя дойде от доклада на финансовия министър Милен Велчев в отчета на изпълнението на държавния бюджет за 2003 г. В него той пише, че при планирани 674 млн. лв. от ФАР, ИСПА и САПАД България е усвоила едва 317 млн. лв. Това прави по-малко от 47%. Повече от фрапиращо е усвояването на парите по ИСПА – само 4,3%. Отделно от това в бюджета за миналата година при заложени 239 млн. лв. по държавни инвестиционни заеми са усвоени едва 129 млн. лв. В доклада си Милен Велчев е констатирал, че ниското усвояване на средствата е израз на тенденцията да се забавя реализацията на проектите. Това се наблюдава в почти всички министерства в последните години. Така се стига до неспазване на сроковете по кредитните споразумения и финансовите меморандуми и до необходимостта от предоговарянето им. В резултат на това все повече се отдалечава във времето приключването на проекти като новия терминал и пистата на летище София. Те трябваше да влязат в експлоатация преди олимпиадата в Атина. Трябваше също така да бъдат довършени автомагистралите “Тракия”, “Хемус”, “Марица”, “Струма” и “Люлин”; пристанищата в Бургас и в Лом; жп линията Пловдив – Свиленград. Така и не бяха изградени десетки пречиствателни станции за питейни и отпадни води, няколко хиляди километра III- и IV-класни пътища. Нереализирани останаха десетки проекти за развитие на културен туризъм, на втория мост на река Дунав край Видин и други.

– На какво се дължи това?- На първо място на това, че министрите от правителството от НДСВ не осигуриха приемственост в регионалната политика и усвояването на предприсъединителните фондове ФАР, ИСПА и САПАРД. Втората причина е, че разрушиха дълго градени административни структури, доказали годността си да работят по усвояването на фондовете на ЕС. И Валентин Церовски, и Николай Василев, и Пламен Петров, и Долорес Арсенова масово уволняваха кадри, доказали се като европрофесианилсти с опит в проектирането, прилагането и управлението на фондовете. Тези хора бяха подготвяни в продължение на дълги години да програмират и прилагат регионална политика по правилата на ЕС. За обучението им и България, и ЕС са изразходвали значителни средства. – Какво стана с тези специалисти?

– В края на 2001 г. и в началото на 2002 г. те бяха съкратени. Нещо повече намалени бяха щатните бройки, отделени от държавата за целите на евроинтеграцията. По този начин бе нарушена координацията между министерствата. Забавиха се и необходимите промени в законодателството.- Каква е реалната загуба на страната от това?

– Пропусната бе възможността България да представи в Брюксел нови и качествено подготвени програми и проекти. Не бяха актуализирани и не бяха обединени в едно – в Националния план за развитие (НПР), вече съществуващите Национален план за икономическо развитие и Национален план за регионално развитие. А изработването на НПР беше договорено с ЕС и е условие за усвояването на 2,3 млрд. евро за регионално развитие за периода 2007-2009 г.

– Какви са загубите на страната от всичко това?

– Първо, загубихме темпо по усвояването на еврофондовете. Загубихме и доверието на партньорите от ЕС. Второ, загубихме значителни финансови средства, които щяха да подготвят България за присъединяването й към Евросъюза. Но наред с това има и пропуснатите ползи от вторичния ефект – загубени милиони евро от чуждестранни инвестиции, а оттам и възможността за подобряване на икономическия климат в страната. Всичко това бе констатирано и от списание “Икономист”: “В България няма добра инфраструктура, защото няма чужди инвестиции, а няма чужди инвестиции, защото няма добра инфраструктура”.

– Коя, според вас, е грешката на правителството с най-дългосрочен ефект?

– Разпиляването на кадрите с опит – това е най-големият грях на този кабинет. Пропилян бе също така трудът на стотици български и чужди експерти, подготвяли стратегии, програми и проекти. А в резултат на това стана невъзможно да се усвоят парите по ФАР и ИСПА в предвидените срокове. Това са загуби, които ще надминат 1,5 млрд. евро до 1 януари 2007 г. Изпуснат е и шансът за професионално обучение на млади българи в публичната администрация и за повишаване на тяхната квалификация в различни сфери. За тези загуби няма цифрови измерители. Но те ще дадат отрицателно отражение по-късно при подготовката на нашите специалисти за присъединяването ни към ЕС и при усвояването на високите технологии.

– Непрекъснато се говори, че административният капацитет на България по отношение на присъединяването ни към Европа е недостатъчен. Какво означава това?

– При програмирането и управлението на еврофондовете са нужни подготвени специалисти. Тяхното обучение е дългосрочно и струва доста пари. За подготовката им са нужни минимум 4-5 години. Изискванията към тях са много по-високи, отколкото към кадрите от държавната администрация. Освен владеенето на перфектен английски език, те трябва да са експерти в своята област. Да могат да работят в екип и да проявяват гъвкавост при обучението си. Другото много важно изискване е коректност и точност в сроковете за изпълнение на задълженията и отговорност пред поставените задачи. Такива кадри се намират много трудно, а още по-трудно се обучават и възпитават. Без такива специалисти не могат да се усвояват средствата по европейските програми и да се извършва правилна европейска интеграция. Накратко, човешкият ресурс е най-важният и основен проблем от всички, свързани с усвояването на средствата от ФАР, ИСПА и САПАД.

– Имаме ли отрицателни отзиви във връзка с кадрите от ЕС?

– В почти всичките си годишни доклади Европейската комисия изразява своето притеснение във връзка с програмирането, координацията и партньорството. Но най-важното – от липсата на административен капацитет. Най-главният проблем според комисията е слабата координация и прилагането на проектите по усвояване на предприсъединителните фондове на няколко водещи министерства – на финансите, на транспорта и съобщенията, на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието и горите, на икономиката и на труда и социалната политика. Най-притеснителни са ограничените възможности на правителството при обсъждането и изясняването на приоритетите ни за развитие както на национално, така и на регионално равнище. Казано на разбираем език, кабинетът трудно определя бъдещите приоритети за развитие.

– В доклада на временната комисия обаче е посочено, че такъв проблем стои само пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

– Да, така е. Затова парламентарната група на ОДС – Демократи за силна България, настоя при създаването на временната комисия работата й да обхване усвояването на европарите по ФАР, ИСПА, САПАРД и на инвестиционните кредити. Управляващите от НДСВ не допуснаха това, защото отговорността за този процес се носи не от министър Валентин Церовски или от този или онзи министъра, а от цялото правителство и лично от премиера Симеон Сакскобугготски. В отговор на парламентарно питане преди около 800 дни той заяви, че Еврокомисията многократно е отправяла препоръки към междуведомствената координация, административния капацитет и отделни звена. От трибуната на Народното събрание министър-председателят заяви, че е преодоляно забавянето по ФАР и към края на 2001 г. са подписани договори за над 40 млн. евро. А по ИСПА са парафирани четири финансови меморандума на обща стойност 388 млн. евро. Осем месеца по-късно пак от парламентарната трибуна премиерът Сакскобугготски обяви, че управителният комитет на ИСПА е одобрил седем проекта за България на обща стойност 243 млн. евро. Реализацията на тези средства обаче меко казано върви трудно.

– Чия е отговорността за забавянето?

– Очевидно премиерът е бил известен за последиците от действията на правителството, което той ръководи. Нещо повече, той лично ни увери, че проблемите вече са решени. По този начин той пое политическата отговорност пред нас, народните представители и пред хората, които представляваме – българските граждани. Днес (27. 07. – б.р.) обаче ние обсъдихме дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в сферата на усвояването на европарите. Но отговорността, която като депутат нося, ме задължава да кажа истината. А тя е, че слаба оценка заслужава не само министър Церовски, а и целият управленски екип, начело с премиера. Парите по ФАР, ИСПА и САПАРД, които не можем да усвоим днес, са знак за тревога. Те са предупреждение, че правителството има сериозен управленски проблем и решаването му не е по силите на министър Валентин Церовски. Задава се криза в подготовката ни за членство в ЕС и вина за това носи цялото правителство и лично премиерът.